Автор: Lanfear Съжалявам за несбъднатите очаквания (и още повече за някои сбъднати). Очаквах толкова много пъти, че забравих какво желая. Знаците търсих ги скрити, а явните не забелязвах- сама крилете си орязвах, сама си затварях вратите. А мигът бързо изтича – безсърдечно-невъзвратим – без дори да опитам с него и аз да потичам.
Бяла тишина в бяла прегръдка бяла надежда без милост души. Бели късове от бяла душа в бял огън горят без следа. Бял спомен в бяла постеля замръзнал лежи и бяло сбогом на побелели устни боли.
За разлика от Неповторимата 2006, която запомних с десетките нови преживявания и усещания, 2007 год. е специална с изводите, които ме накара да си направя. Някои неща си ги знаех от преди, бях ги чувала и ми харесваха като концепция, но едва през изминалата година повечето от тях намериха своето реално потвърждение в мойта си глава. В крайна сметка: станалото-станало! Важни са изводите, които остават след случките, както и начините им на употреба. А най-ценни са изводите до които си стигнал сам. От тази година ще запомня и никога повече няма да се съмнявам в това, че: Човешкото сърце има гигантически размери и може да побере невиждано количество болка и да даде нечувано количество обич, като винаги остава място за още. Болката е по-обемиста от…
Автор: Lynn Вчера си измислих приказка една, за птиче малко и жълтичка пчела. Но без да искам забравих я аз вечерта и се сетих края чак на сутринта. Летеше си един ден птичето само и в клонче лошо удари си то лявото крило. Каква беда го сполетя, тъкмо преди есента. И падна птиченцето на земята, отпусна си то лекичко крилцата. Със глас заплака тъжно то, за свойто малко, счупено крило. “Защо на мен това се случва? Пеенето ми ли злобата нечия отключва? Сега с братята си как аз ще замина, как ще се завърна догодина?” Но птиченцето мъничко не знае, че у дървото пчеличка жълта кошер си копае. И чува неговата мъка тя, макар и глуха, със слухова тръба. Излезе из дома си жълтата пчела…
Ако се сещаш за някого/нещо от време на време, това значи, че той/то ти липсва ли? Вероятно да. Вероятно на мен Барселона ми липсва по някакъв странен начин, щом от време на време се сещам за престоя си там, при все, че той си беше съвсем най-обикновен. Напоследък често се сещам за уличното движение в Барселона. Там повечето улици са еднопосочни и затова двупосочните правят впечатление. Знаците са пределно ясни. Ако може да се мине направо и наляво, знакът гласи „Забранено надясно” и толкова – една задраскана стрелка. Винаги съм се чудела защо у нас знаците са сини и с много стрелки, а там червени и само с една задраскана стрелка. (Знам разликата между „указателни” и „забранителни”, просто споделям ;)). Има един особен вид кръстовища,…
Човек е оцелял, защото е мечтал!
Няма да ви пожелавам весели празници. Ще ви пожелая весела 2008 година, но не в стил китайско проклятие „Дано живееш в интересни времена”, а истински весела година. Пожелавам ви само нематериални радости: Уютен дом и щастливи деца! Усмихнати хора, накъдето и да се обърнете! Истински приятели, на които това, че знаят какви сте, не им пречи да продължават да ви обичат! Сълзите, които ще предизвикате и тези, които ще пролеете, да са само от щастие! Отворени врати и светли пътища! Слънчеви дни и звездни нощи! Желая ви и здраве, за да издържите на радостта! Пожелавам си го и аз!
Правила на Финегъл: За да проучите даден въпрос по най-добрия начин, най-напред го проумейте изцяло, преди да сте започнали; Винаги си записвайте данните – това показва, че сте работили; Винаги очертавайте кривите, а после замисляйте своето тълкуване; В случай, че възникне съмнение, придайте му убедително звучене; Опитите трябва да бъдат повторяеми – и всичките да се провалят по един и същ начин; Не вярвайте в чудеса – уповавайте се на тях.
За ума на човек можеш да съдиш от начина, по който говори, но повече – от начина, по който мълчи.
Пети закон на Финегъл: Перверзността на вселената клони към максимум.
Съставен по молба на принцове и рицари, заети с битки и геройства, които нямат време сами да провеждат анкети и технически прегледи, да питат и разпитват, да съставят ПТЗ-та и сам-самички да си търсят принцеси. (ПТЗ = Принцесо-Техническо Задание) В тяхна помощ се отзова Контролна Агенция по Търсенията (съкратено КАТ) и състави кратък, но много показателен въпросник, на който се подлагат всички участници в ПТП, демек Принцеса, Търсеща Принц или обратното, но най-често и в повечето случаи първото, тъй като за второто отговарят от ПОТНИК. Въпросите са лесни, но много значителни, а често пъти дори многозначителни и като такива допускат само един правилен отговор със съответните предварително дефинирани нюанси. Тестовете и въпросите се задават от Агенцията. Служителите от КАТ преценяват дали това срещу тях е…
Закон на Гъмперсън: Вероятността нещо да се случи е обратнопропорционална на неговата желателност.
Благодаря на тези, които дойдоха преди мен и си тръгнаха последни. 🙂 Благодаря на тези, които подраниха, както и на тези, които закъсняха, но все пак успяха. 🙂 Благодаря на тези, които носиха маси, както и на тези които редиха столове. 🙂 Благодаря на тези, които надуваха балоните и особено на тези, които ги пукаха след това. 🙂 Благодаря на малките. Благодаря на големите. 🙂 Благодаря на тези, които дойдоха отблизо, както и на тези, които дойдоха отдалеч. 🙂 Благодаря на танцуващите, благодаря на летящите. Благодаря и на нормалните хора, които дойдоха. 🙂 Благодаря за цветята. Благодаря и за розите. Благодаря за подаръците. Благодаря и за пожеланията. 🙂 Благодаря на тези, които почистиха залата, докато аз си тропках хорца. 🙂 Благодаря на тези, които се…
Ако поне една минута на ден не си мечтал, то този ден не си го живял!
Много мина, малко остана. Официалното представяне на “Пухкава приказка” е утре и понеже много хора ми задаваха най-различни въпроси, правя последни уточнения: Представянето е от 11.30 ч. И да закъснеете, не се притеснявайте 🙂 Залата се води на адрес “19 февруари” №1, но входът е откъм Оборище. На “19 февруари” №1 се води и Галерията за чуждестранно изкуство, като тя реално си се намира на този адрес. Входът на Ансамбъл “Филип Кутев” е в късата част на Оборище, която се намира между бул “Васил Левски” и храм-паметник “Александър Невски”. Залата се намира на първи полуетаж – охраната ще ви ориентира. Да, там ще се продава книжката. Да, можете да доведете децата си! /много ясно 🙂 / Не, това със специалното покритие на залата не е…
