Човек е оцелял, защото е мечтал!
Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
“Защо възрастните не вярват в това, в което са вярвали като деца? Нали би трябвало да са поумнели?!” – реплика от “Чудният магазин на г-н Магориум”
може би защото именно са поумнели.
но и при този афоризъм, както винаги, трябва да се търси баланс между мечтите и суровата реалност. както казват лекарите — важна е дозата.
Да, Nick, балансът винаги е добра идея. Особено, ако бързо намираш къде точно е равновесната точка. Но… това е номер, който се усвоява трудно. Правилната преценка имам предвид. Лошо е, когато възрастта и помъдряването не вървят ръка за ръка. 🙁
Ей, хора, заменям възраст за помъдряване! Желаещи?
ми не… няма 😉
възраст и помъдряване нямат нищо общо: “не питай старило, питай патило” … 😉
Всъщност този цитат ми хрумна като четях страницата ти “Мечтите…”. Но там нямаше как да коментирам.
О, извинявам се за пунктоацията – ти явно си от хората, които се дразнят. Но отношението ми към запетаите, винаги е било като безразборна стрелба в тъмна стая. Учителката ми накрая се примири с поражението си, разчитайки на факта, че бъбривостта ми ще ми спести писането.