За разлика от Неповторимата 2006, която запомних с десетките нови преживявания и усещания, 2007 год. е специална с изводите, които ме накара да си направя. Някои неща си ги знаех от преди, бях ги чувала и ми харесваха като концепция, но едва през изминалата година повечето от тях намериха своето реално потвърждение в мойта си глава.
В крайна сметка: станалото-станало! Важни са изводите, които остават след случките, както и начините им на употреба. А най-ценни са изводите до които си стигнал сам.
От тази година ще запомня и никога повече няма да се съмнявам в това, че:
Човешкото сърце има гигантически размери и може да побере невиждано количество болка и да даде нечувано количество обич, като винаги остава място за още.
Болката е по-обемиста от обичта. За да обичаш някого стига едно ъгълче от сърцето ти, но да скърбиш за него не ти стига цялото сърце.
Когато някой си отива от този свят, той оставя болката си на нас, оставащите на земята.
Това, което не ни убива, не ни прави по-силни – прави ни по-добри.
Лесно е да спреш, трудно е да продължиш.
По пътя вървим с друг, но го извървяваме сами.
Отношението на хората към теб е точно отражение на твоето отношение към тях.
Хората вярват в този, който сам вярва в себе си.
До сбъдването на мечтата си стигат тези, които не се отказват.
Човешкото тяло има ограничени физически възможности 🙂
🙂
Освен отнесените философски изводи 😉 , трябва да спомена още две много важни неща:
Децата ми докоснаха небето, летейки с парапланер-тандем. Това е само началото – знам!
Открих, че освен летенето, има още нещо, което гони умората, стреса, грипа, зарежда ме с положителна енергия, тонизира ме, разкрасява ме и ме одухотворява, може да се практикува дори при силен гръбен вятър, дъжд и гръмотевици, както и пълна липса на термики: Народните танци!
LeeAnn хубав пост си написала. При това почти всички неща са вярни, но само с едно нещо не мога да се съглася. Не мога да се съглася с извода, че
“Отношението на хората към теб е точно отражение на твоето отношение към тях.”
Значи първо ще кажа, че не се считам за светец и аз си имам недостатъци и аз правя грешки. Стремя се тези неща да ги изчистя и да не ги повтарям.
Но моят житейски извод до който достигнах за жалост е, че колкото по добре се държи един човек към друг човек, който е склонен към завист, манипулации и които си гони интереса, толкова много първия ще бъде наранен в един момент от втория. Защо това така става, защото искрените хора с позитивно мислене на днешно време се считат за глупаци и едва ли не имат старомодни идеали, които се срещат в художествената литература. Романтиката в една приятелска връзка, лоялността и хубавите спомени, не пречат на отсрещния човек да ги развали за миг и да се сложи края на едно дългогодишно приятелство, чрез лъжата, измамата, която така болезнено наранява. Но после и да иска да поправи стореното, чувствата и връзката няма да бъдат такива, каквито са били.
Както и да е, човек винаги трябва да дава от себе си, дори и да вижда, че няма да получи.И само още едно нещо на края на коментара ми. Убедил съм се, че на днешно време честните и съвестни хора не се гледат с добро око, защото те първи забелязват лъжите и нередностите на лицемерите и мошениците. За това човек трябва да избере в живота или да бъде себе си и да устоява принципите си или да бъде със силните на деня и да гони интересите си по един подмолен начин и така да си плюе на името и достойнството си.
Но, стига вече тъжни работи! Все още не е късно да ти честитя новата година и да ти пожелая много здраве, вдъхновение, сбъднати желания и все такива хубави постове да пишеш! 🙂
аlbinos
Благодаря, Честита Нова Година и на теб!
а за извода… Аз говоря за отношения между хората, които не са лични и когато Любовта и Романтиката още са вън от играта. Когато се намесят те, очакванията стават високи, а преценките се замъгляват и разочарованията съвсем не са изключени.
Аз имах предвид, че когато подходя с добро, обикновено ми отвръщат с добро. 🙂