За ума на човек
можеш да съдиш от начина, по който говори,
но повече – от начина, по който мълчи.
Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Аз как мълча Дачи?
мълчаливо може би?
Ясен, ако очакваш да ти кажа дали те смятам за умен или не, малко не си познал 😉
Горното не написах с цел да давам определения за хората, а с цел те сами да си ги дадат. Както и преди съм казвала – понякога с мълчание може да се каже повече. Мисля, че има голямо значение какво казваме, но също толкова голямо значение има и какво НЕ казваме, дали умеем да премълчим или изстрелваме всичко без много-много да му мислим.
Не винаги човек, който мълчи, го прави защото няма какво да каже. Често е обратното. Понякога замълчава точно този, който може най-дълго да говори.
За мен мълчанието носи също толкова информация, колкото и говоренето, затова обичам да общувам с хора, които умеят да мълчат 😉