LeeNeeAnn

Щастието е едно от онези вечни (и вече поизтъркани) неща, които са наоколо откакто свят светува. Благодарение на своята абстрактност или въпреки нея, Щастието е нещо, към което хората се стремят откакто се помнят, но малцина могат да го опишат с думи, а още по-малко са тези, които твърдят, че го притежават. А тези, които го притежават в момента, могат ли да кажат със сигурност, че то ще бъде тук и утре? Едва ли… Разбира се, в живота всяко нещо се основава на баланса, нищо не се губи – само се трансформира. Повечето хора твърдят, че не можеш да си Щастлив непрекъснато и че Щастието трябва да се редува с Тъга и/или Нещастие, за да не се загуби баланса. Не отричам значението на Тъгата, но…

Continue reading

Всеки човек вярва в нещо – кой повече, кой по-малко. Едни вярват в Бог, други – в Любовта, Едни вярват в Приятелството, други – в Справедливостта, Едни – във Възмездието, други – в Чистото начало, а трети – във Внезапния край и безнаказаността. Повечето хора, обаче, просто вярват в себе си – кой повече, кой по-малко. Някои явно, други – по-прикрито. Тези, които вярват, обикновено помнят, но понякога и забравят. Забравянето е един прекрасен спасителен план за евакуация на информация от претъпканите ни мозъци. Който помни малко, той и забравя малко – не можеш да забравиш повече, отколкото си запомнил. Това е обикновената логика. Човешката. Но, има една порода умодребни същества, които не са точно човеци, макар че много приличат на тях по начините им…

Continue reading

Всяка година на този ден се сещам, че когато бях малка това бе Денят на космонавтите и този ден се отбелязваше специално от всички хора. Миналата година се роди идеята да обявим 12 април за „Ден на мечтателите”. Спазвам обещанието си и обявявам 12 април – „Ден на мечтателите”! Това е денят, в който всеки от нас трябва да спре поне за един миг и да помечтае. Да се обърне назад и да си спомни кое през годините му е давало сили да продължава да се движи напред, да преследва и постига целите си. Да порови в мислите си и да си даде сметка, че единственото нещо, което винаги остава дълго, дори и след нас – това са мечтите ни! Някои от тях са се превърнали…

Continue reading

За да води един човек нормален живот, той трябва да може да се движи нормално. За да се движи нормално един човек, той трябва да има пропорционална и правилно развита костна и ставна система. Човек има стави на краката, от които, условно казано, най-важни са тазобедрените и стави на ръцете, от които най-важни са раменните. Лекарите обикновено обръщат голямо внимание на ставите на краката и почти никакво на ставите на ръцете. Вероятно причината е в това, че ако тазобедрените стави са недоразвити човек не може да проходи нормално като дете и след това продължава да не може да се движи добре. Колкото до раменните стави – човек може да живее почти нормално и без те да са развити добре. Казвам „почти нормално”, защото при недоразвити…

Continue reading

Тя става от сън.  Излиза навън. Бавно се взира. В тайните сенки на деня. – Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай. Тя се събуди както всяка сутрин. С усмивка на омайниче и дъх на теменуги. Наоколо всичко бе лилаво – поляната, осеяна с пъстри – жълти и лилави минзухари, трепетлики, оранжеви цветя. Беше облечена в бяла дреха от сатен, която се спускаше по раменете й като роса по току-що напъпилите стъбълца на цветята. Птиците пееха песни и омагьосваха гората с топлината на утро и слънчеви лъчи. Гълъбова ласка, топъл поглед, вглеждане, докосване, вдишване. Тя беше фея – слънчево създание, което прехвърчаше от цвят на цвят и топлеше малките и ефирни чашки на цветята. Обичаше малката гора, в която бе…

Continue reading

Continue reading

Има хора, които колкото и да ти говорят – пак нищо не казват. Лошото е, че и електричество не произвеждат, та поне енергийната ни система да подпомогнат. Това е преобладаващата част от хората, като на по-голямата част от тях дори и ребром да им кажеш „Млъкни!” пак няма да млъкнат. Има хора, които и когато мълчат, казват повече от всеки друг. Но тях трябва да ги гледаш в очите, за да измъкваш думи от мимиките и емоциите им. На такива хора и като кажеш „Говори!” пак трудно говорят. Най-обичам най-малобройната група от всички хора – тези, които като говорят казват нещо съществено. Малко са хората, които имат нещо да кажат и които си заслужава да бъдат чути! Такива хора трябва да бъдат накарани някак да…

Continue reading

Как изглежда ли? Изглежда ей така: Лъскава втора употреба от миналия век, но нов внос; На огледалото висят: 5-6 ароматизатора “борче” + кръстче и малка иконка + задължително мартеница от миналата година; Поставка за чаша на вратата, червена, ле-е-еко избеляла, от McDonalds; Поставка за телевизорче отгоре на жабката – телевизорче няма, че е много скъпо – поставката е от старо такова на приятел; Радио, което хваща само „Сигнал+” и още една-две радиостанции, на които не знам дори имената; Лепенка на задния капак, малко над номера с конфигурация от пет пръста, в която преобладава средния; Лепенка „ГАЗ” в горен ляв ъгъл на задното стъкло; Кофичка от сладолед върху топката на теглича, за да не ръждясва; Картон – специален, зимен, лесно подвижен – хванат с тънка тел…

Continue reading

Отдавна за бай ви Ганя не съм ви разправяла, та рекох си – залипсвал трябва да ви е. И за да не решите, че се е загубил нейде, ще ви успокоя – не се е още и скоро няма да се! — Бай ви Ганя европеец пръв винаги е бил. И по Европата е походил, и по държавните дела безразличен не е седял, а където се появи – все колорит е допринасял. Откак и за Интернета научи – и от там сивото изчезна. Но доскуча му на бай Ганьо – че то по семинари и конференции все едно и също приказват и все с едно и също гощават. Реши наш Ганьо на колтурата* си малко внимание да обърне, на театърче нещо, на концертче да иде. Ама…

Continue reading