Неопитомена страст

… или с обикновени думи казано – „Дуелът на Титаните 2″,
петък, 28.03.2008 г.

И миналата година се съпротивлявах в себе си срещу думите „дуел” и „титан”, и тази отново не мога да ги приема. Не за друго, а защото са слаби и с ограничен смисъл.

За разлика от миналата година, тази отидох с големи очаквания – очаквах отново цялото съвършенство на природата да се лее над залата и да се редуват сила с нежност. Но не!

Тази година нежността надничаше зад завесата и едва-едва се прокрадваше с плахи стъпки по сцената и сред публиката, сякаш страхувайки се да не бъде смазана от необузданата дива страст, която вилнееше наоколо.

Казват, че огънят бил даден на хората от боговете, но никой не казва, на тях кой им го е дал. Аз вече знам: гледайки с душата си видях, че боговете са родени от самия огън, а златото, с което им е присъщо да бъдат обсипани, е охладена от огъня страст.

Да! Охладена от огъня! Огънят е лед в сравнение с вулканът от енергия, който видях да изригва онази нощ от паркета, а устремът на прииждащата вода е като лек летен сутрешен ветрец в сравнение със стихията, която бушуваше там, след вулкана!

—

Дано тези няколко изречения са ви достатъчни, за да разберете какво се случваше в зала „Универсиада” в петък, защото това е един от редките случаи, в които думите не ми стигат, за да опиша усещанията. Не знам как по друг начин да ви разкажа, че тези хора стъпват по-бързо, отколкото аз мога да броя на ум и че докато изрека на ум „завърти се” дамите правеха по 5-6 завъртания около себе си.

Ако тези редове не ви стигат – догодина просто бъдете там. А дотогава – събирайте сили – ще са ви нужни, за да се справите с чувството за собственото си несъвършенство, защото спектакълът е 3 часа, но след него си различен в продължение на 300 дни!

—

Организатор на това и други подобни по грандиозност събития е „С фрак и лачени обувки”, в лицето на Роза Сисоева. Без да я познавам лично, смея да твърдя, че тя е ЛИЧНОСТТА, без която България нямаше да има щастието да се окаже на пътя на стихията, облечена в танц!

Роза, благодаря!