La belle saison
Jacques Prévert
A jeun perdue glacée
Toute seule sans un sou
Une fille de seize ans
Immobile debout
Place de la Concorde
A midi le Quinze Août.
Никога досега не съм коментирала с вас избора ми на стихове на Превер за превод. Не сте ме питали, не съм сметнала за нужно да ви обяснявам защо Превер и защо точно това и точно сега. Нямах и намерение да го правя, но с една от последните си реакции Vira неволно ме окуражи да ви покажа превод, който мислех да запазя за себе си.
Има нещо магическо в тези няколко реда. Но магията е тъжна. Не знам как ще въздейства на вас, но мен това стихче ме натъжава, въпреки че в текста няма нито един глагол. Или може би именно заради това!
Нямам навик да пазя преводите си – превеждала съм го и съм го трила десетки пъти… И не ме питайте защо Превер, защо това и защо точно сега. Приемете, че всяко нещо идва в точното си време, на вярното място, в правилния момент.
Приятно четене!
Хубавото време
Превод LeeAnn
Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама, без петаче,
девойка 16 годишна
неподвижно изправена
площад Конкорд
петнадесети август по пладне.
На първо четене ми напомни на чернобяла снимка и на Малката кибритопродавачка – една от приказките, които не се осмелих да прочета на децата си. Заглавието обаче – “Хубавото време” – не го разбирам.
@vira
Честно казано, не смея да правя интерпретации от рода на “С това заглавие авторът е искал да каже…”, защото истината е, че никой не знае какво е искал да каже авторът.
Има вариант заглавието да е изречение с преносен смисъл или игра на думи, която ми убягва. Има доста френскоговорящи, които се навъртат насам и ако е така те ще ме поправят.
До тогава, аз приемам, че Превер просто е пропуснал “В очакване на…” пред “хубавото време”
Всъщност… заглавието не е и толкова важно, нали 🙂
Да си призная, и на мен заглавията често ми идват спонтанно (и може да нямат връзка и с половината от написаното под тях), а по някога всичко тръгва от хубаво заглавие и после отива в съвсем друга посока. Може пък с “хубавото време” да има предвид хубав период от живота на Париж.
Няма значение – хубаво е, интересно безглаголно – точно като снимка, отразила един миг от живота, и наистина тъжно.
Снощи и аз написах едно странно стихотворение, каквото не съм писала досега. Струва ми се дори, че има връзка с това (заради думите “изгубена, съвсем сама). Можех да го завърша до там, но го продължих и го направих по-оптимистично, реших, че така трябва. Ще го свържа с тази тема, ако позволиш (но следобед). 🙂
Pingback: Една обикновена млада чайка « Панаира на Vira
Pingback: Жак Превер - Хубавото време « Open your heart, I’m coming home
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Жак Превер: избрано за „Литературен свят”
premruznala…prez Avgyst?!
@ivan
мен ли питаш или Превер? 😉