тишина чрез мълчание…
Ако си мислиш, че имаш още толкова много неща да кажеш, значи е време малко да помълчиш …
Ако си мислиш, че имаш още толкова много неща да кажеш, значи е време малко да помълчиш …
Никога преди, когато чуех „Хамбург” не правех асоциация с хамбургери. А пък като чуех „хамбургер”, правех асоциация с дебел американец. Винаги съм си мислела, че хамбургерите са американско изобретение, но вече знам, че са си оригинално немско, пренесено в Америка на палубата на кораб. И за да не досаждам на аудиторията, няма да разказвам, а ще питам: Знаете ли как е изобретен хамбургера? До преди месец не знаех нищо за Хамбург, освен че има огромно пристанище и когато чуех името му – не чувствах нищо. Сега знам точно 5 неща повече, но пък новите чувства са далеч повече от преди. Толкова повече, че не знам откъде да започна… Прекарах 5-6 часа в Хамбург – достатъчно дълго време, за да усетиш един град и твърде кратко,…
В десет торбички има различен брой монети. В една от тях монетите са фалшиви и тежат по 9 грама, а в останалите са истински и тежат по 10 грама. Само с едно претегляне (на везни с теглилки) да се открие торбичката с фалшивите монети. Как? Вие сте 🙂
Някой си изкряска: “Мисленето е вредно!” и хората се втурнаха да живеят здравословно…
Мариенбург е името на едно от сбъднатите ми желания от таз годишното покоряване на Германия. Мариенбург е името на замък – Замъкът на кралица Мария, подарен й от нейния любим Крал Джордж V. Замисълът на този замък е бил той да представлява място за бягство и почивка на кралицата и двете й принцеси от хорската суета. (имало е и принцове, но те не са интересни). Крал Джордж V като младеж пострадва при инцидент и ослепява с едното око, като в последствие ослепява и с второто. Мария е държала Джордж да одобри външния вид на замъка й и възлага на майстори да изработят умален макет на замъка от корк, за да може крал Джордж чрез допир да добие представа за формата и размера на творбата. Макетът…
Ако ме бяха пуснали да обикалям сама из Германия, само с карта в ръка, никога нямаше да отида в Целе и то само защото името му звучи странно и не особено мелодично. И щях да сгреша. Целе е малък град на около час път северно от Хановер. В него живеят около 70 хил. души, които най-вероятно живеят там, за да посрещат и изпращат туристи като нас… Когато тръгвахме към Целе, нашият домакин каза, че градът изглежда точна така, както си представям немските и австрийските градове от преди няколко века. Оказа се, обаче, че е още по-интересно. Попаднахме в Целе в пазарен ден – на една от централните улици продаваха риба, плодове, сладкиши и цветя. Исках да си купя цветя. Харесах си едни циклами, на които…
Зоопаркът в Хановер бе първата точка от амбициозния ни план за покоряване на Германия това лято. Зоопаркът в Хановер е място, което не се вписва в българските представи за зоопарк. Че е парк – парк е, че има животни – има, но има и много подробности, които го превръщат в нещо като музей на открито. Казвам „нещо като”, защото в музея би било скучно, а в зоопарка не беше. Искрено се забавлявах. Това може да се дължи на факта, че не съм пораснала достатъчно, но ако имах възможност бих прекарвала там доста от свободното си време.
Германците твърдят, че Хановер не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед. Може и да са прави, но по-скоро грешат. Всички знаете, че Барселона заема особено място в сърцето ми, но никак не мога да се съглася с твърденията за Хановер. Хановер е… Но, да започна от малко по-далеч: Пътуването до Хановер с автомобил отнема около 22-24 часа, в зависимост от това какъв маршрут изберете и дали има с кого да се сменяте на волана, за да си почивате. На отиване минахме през Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия – Германия. Бензинът на ЛукОйл в Сърбия не беше хубав. От него светна сервизното съобщение на колата и пътувахме „на тръни”. Унгарците преравят всяка кола, която влиза от Сърбия и е чист…
Тази година, пътувайки от Вонеща вода през Трявна (за кафе с аромат на смокини) към Троян, не изменихме на себе си и вместо да се движим по „царския” път, кривнахме по малките пътчета през селата. Хубавото на малките пътчета е, че крият множество изненади 🙂 (а ако имаш голяма кола, дупките не са сред тях 😉 ). Денят беше 15 август, а термометърът показваше 37 градуса на сянка. Въпреки жегата или точно заради нея, имах чувството, че целия окръг е тръгнал на път. 15 август е голям християнски празник и много хора са готови да пропътуват километри до най-близката църква или манастир. Тези пък, които не търсеха божи храм, търсеха сянка и вода и тесният път покрай реката не смогваше да си поеме дъх под върволицата автомобили….
За някои четвърти, но за мен – първи. И като такъв, беше свързан с огромно количество очаквания, планове, представи… Семинарът се провежда за четвърта година, като за втора поредна е на същото място – хотел Кооп Релакс, с. Вонеща вода, Великотърновско. Хотелът, разбира се, си имаше своите предимства и недостатъци, но тук е важно да спомена едно основно предимство – огромната тераса, на която се провеждаха репетициите и която за наше щастие, след 16 часа попадаше в сянка. В противен случай, никой нямаше да издържи на простичкия режим, въведен от Коце – 2 часа теория, почивка, 2 часа репетиции, вечеря с танци 😉 Всъщност, официално репетициите бяха обявени по 1 час на група, но като се има предвид, че много бързо си смесихме и разбъркахме…
… която казва истинската си възраст. Щом казва това, би казала и всичко друго. Оскар Уайлд Прочетох това изречение точно на рождения си ден и веднага взех решение: Ще ви кажа всичко друго, но не и истинската си възраст. 🙂 Но не, защото искам да продължите да ми се доверявате ;), а защото напоследък законите на ШантиКлер повеляват: „Разкажи за приятните изненади, които си получил за РД, за да не се повтарят”… Демек: за да получиш нови, още по-приятни и запомнящи се, следващата година 🙂 Рожденият ми ден мина отдавна, но аз все още се вълнувам и не знам откъде да започна, затова карам подред: Благодаря на Ники и Гери за милия и красив поздрав, благодаря на всички, които ми напълниха блога, фейсбук, телефона, мейла и…