Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
О, тази е невероятна! веднага си представих някоя легенда за граф Дракула, как се прибира в замъка си примерно… 😉
Благодаря. Моята асоциация ме отведе към земите на Мордор 🙂
Твърде драматично сълзливо е музикалното ми намигване, но не е ли по-скоро ръждиво това залязване
Защото е отлежало, затова 😀
И не се оправдавай 😀
“Отлежало” – бива Колко отлежало? 😉
Добреееее – няма 😛
Колкото ти се откъсне от сърцето 😀
Бива, но гледката да е такава или такава 😉
Аз за залязването говорех, пък ти на среща ме покани 😛
Явно пак ще трябва да се извинявам.
Грешката е моя.
🙂
да ви имам романтичните представи пред такава красота – граф Дракола???? Мордор?????
Къде остана романтиката, еййй, къде …
Ник, страхотно е! Разтапящо е! Как изобщо можете да мислите след таква гледка? Вместо да се разлеете по земята и да потънете в някъде си … Страхотно е!
от възмущение съм допуснала грешка, моля да се чете – граф Дракула, а не другото, грешното 😳
Дракола — звучи яко! 😉
Снимката е прекрасна иначе, спор няма… 🙂
@Зори
А, няма нужда от извинения, а и за грешката знаем 🙂
@deni4ero
Ти пък — намерила си в кого да търсиш романтизъм 😀
И последно — Дракула или Дракола да бъде, че и в двете има някаква кървава романтика 😛
Нищо подобно – думичката е “достойнство” – извинението пази твоето и друго-то от ръждясване и износване, а когато отбележа своя грешка – не я повтарям 😉
Просто исках да (по)кажа, че тази твоя грешка не ме е засегнала, за да има нужда от извинения.
И извинявай, ако аз съм те засегнал с последния си отговор.
btw какво е това „достойнство“?
Всичко е ок 😉
А думичката е твърде древна – днес почти няма приложение – някъде по речниците има тълкования, но… всичко е въпрос на приложение, отношение и здравина на гръбначния стълб 😛
аха, древна значи. колко древна все пак? от времената на Мордор или още преди тях?
а и с моя гръбначен стълб значи да не се плаша, че не знам какво означава тази дума 😀
От времето, когато Слънцето било толкова младо, че нямало сили да оцвети небето дори в блеееедо малинено, а хората познавали само цвета на още туптящата кръв, защото не убивали без да са гладни.
Тогава от вида на твоето небе биха се родили предания за страшни богове и отмъстителни герои…
благодаря.
значи малко след приключенията в Мордор и малко преди да се родя 😀
хъм, прекалено древен се изкара…
мхм, и Дракола е дундуркал на коляно 😀
ъхъ, той ми е нещо като домашен любимец, че и по дупето съм го пошляпвал 😉
ааааа, ето на какво се дължал пословичния му благ нрав, при домашен тормоз първите седем години…
ами той такъв си беше …
Щом казваш.
С древните не се спори 😉 – като се разгневят мятат мълнии и правят небето кърваво.
Ами щом те влече 😀
опашка ли ми подаваш 😛
Щом така ти се струва 😀
” rel=”nofollow”> 😉
от кървав романтизъм към вамриско възпитание в първите 7 …
Хора, малко ви е бирата :)))))
Ник, прости за късния отговор, аз се шашнах, но романтизмът не го търсех в теб, той сам излиза от тебе, както е видно от предни писания из блогове и градинки и твои фотоси 🙂 Ай, да не се крием, щот ще се намерим 🙂
Просто приеми, че е страхотен залез (без Мордор и ДракОла, заядливци такива 😀 )
нали 😀
само дето бира вече не пия, само по едно тъмно от дъжд на вятър.
и какъв романтизъм в мен, бе? вярно ви е малко бирата 😀
я цитирай нещо, че ме заинтригува — може пък да си го включа в CV-то или пък в профила. btw какво става с профила ми? и той ли ще е толкова романтичен?!
глей ся как ме караш да се ровя за снимки … колкото до профила ти, аз казах, квото имах да казвам отдавна, за професионален такъв ще си чакаш Мариана да се намъдрува.
За снимките – спомням си невероятните рози, които бях обещала да нарисувам. Всъщност, няма какво да цитирам, крий се колкото си щеш, сниимките говорят сами 🙂
не се оправдавай, а търси 😀
и ако намериш, сподели как те се връзват със следните определения 🙂
Ник, Уикипедия е нещо чудесно, но…непълно.
Изкушавам се да подскажа нещо на Deni4ero(нали ми е приятелче), но ми се ще да не се заяждам с теб, та…
И на двама ви би било по-лесно, ако предварително се договорите за романтична натура ли става въпрос или за романтическа личност 😛
ох, аз се предавам 🙂
Ники, малко се обърках… т. 2 си е твоя, ама другите за кого си ги написал? Те се отнасят за повечето навъртащи се наоколо…
зори, моля те, дай малко пояснения относно разликите между “романтична натура” и “романтическа личност”
… дървени философи такива 😉
Ник е копнал определението за романтическа личност (това е еталон, прекалено силно, прекалено крайно) това е описанието на човек, който живее и създава епохата на романтизма.
Пример: Байрон е романтическа личност (доста лудичък и краен, но лично аз много го харесвам)
А романтична натура – конотацията е към определен тип темперамент, виталност, чувствителност…
Deni4ero вижда снимките му, явно е чела достатъчно негови постове и коментари и го определя като скрит романтик (аз така го разбирам), а Ник скача и вика, аз не съм лорд Байрон, алооооо, грешите нещо (пак аз така го разбирам) 😉
Иначе – имам магистърска степен от Философски факултет, а дървото… уважавам го …
…магистърска степен от Философски факултет… леле 🙂 Ами, тогава защо не искаш да поспориш с Ники? Поспори малко 🙂
хм, това с определението на романтическата личност е много интересно. Ако оставим само точка 1. и 2., това на каква личност отговаря?
ха-ха Философ не значи спорещ, а обичащ истината, Сега Ник не е казал нищо, което да ме провокира да споря, търсейки дадена истина 😉
А на точка 1 и 2 обичайно отговарят много млади хора или такива, които са търсещи, максималисти, млади по дух… 😉
Мда, това е Ники!
Благодаря 🙂
За мен беше удоволствие да поговорим 🙂
Аз благодаря!
елее, къде се набутах …
Ник, ако се оприличаваш с тези точки, то е повече от ясно и на челото ти пише романтик. Даже го виждам, написано с инкрусирани рубини 😛 А и не виждам що за чумаво виждаш, та бягаш от това определение, въпреки че се вкарваш в други 🙂 Но, пиленцето да не учи кокошката, нали?
Зори, къде викаш е подсказката?
мммм, сапфири повече ще му отиват, макар и да не е романтик 😆
Много е странно, но тези дни го казвам за втори път – това е любимата мисъл на един мой учител. Тя гласи “всеки вижда това, което знае” – това е подсказката, Deni4ero.
Представите ви за романтично и романтик леко се разминават и … Няма смисъл да вадите шпаги преди да сте очертали терена. Щом се разберете какво е романтик – ще вкарате Ник в категорията или той сам ще си признае, че в определени случаи би постъпил и като романтик 😉
@Зори
„Ник, Уикипедия е нещо чудесно, но … непълно.“
А, може — щом видях това: „Романтизмът е интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще културата и обществото, което започва да се развива от края на XVIII век в Западна Европа и постига своя апогей по време на Индустриалната революция.“ ми стана ясно какво да очаквам :). Освен това, винаги съм гледал на Wikipedia като едно подходящо място за начало, но не и като единствено място за събиране на информация.
Но все ми се струва, че връзката личност натура е подобна на тази при множество подмножество, затова онези „качества“ на романтичната личност, цитирани от мен, са добра отправна точка (imho) за намиране на отговор (не че аз не го знам) на сакралния въпрос „е ли е Ники Ангелов романтик?“.
Освен това, романтичните постъпки в определени случаи не правят някого автоматично романтик (imho). Така, че няма какво да признавам 🙂
Толкова от мен по философски теми, че Мариана само това чака 🙂
@deni4ero
Ох 🙂
Истината е, че не се оприличавам с тези точки :D. Няма никакъв съвпадък с тях, освен с една и половина, които обаче не са достатъчни да ме сложите в категорията на романтиците.
Ако ти виждаш романтика в моите снимки, това показва, че романтика е избрал да спре при теб, а не при мен :). А това не бих го определил като нещо, от което човек трябва да се притеснява 🙂
На всяка манджа мерудия каза:
Ники, ти би трябвало да се познаваш най-добре, така че ще се съглася, че не си романтик. Не можеш обаче да загърбиш факта, че събуждаш дремещия романтизъм в хората около себе си. А това, струва ми се, е далеч по-тежка диагноза. 😉
Но ме гложди любопитството за нещо: снимката ти е като точна илюстрация на едно стихотворение на Пеньо Пенев. От там ли идва заглавието на снимката или е случайно съвпадение?
(следват впечатлено зяпащи към снимката емотикончета) 🙂
Надявам се , че това няма да раздразни любопитството на Мариана 😉
Романтическата личност, Ник, живее в епохата на Романтизма, а ти… в една друга. Това е основната разлика.
А иначе, както казва един човек “романтичните постъпки в определени случаи не правят някого автоматично романтик”
Интересно ми е защо дамите край теб така сериозно работят по каузата “Ник-романтик” 😛
Защото, Зори, дамите около Ники:
1. се оглеждат в него и им харесва това, което виждат.
2. упорито тренират по темата “как да не формираме очаквания“, но все не им се получава
Затова 🙂
LeeAnn, предстоят ми няколко дни на принудително лентяйство и смятам да ги посветя на събиране на камъчета и препрочитане на стари постове. Харесаха ми препратките ти – бях ги позабравила.
Значи такава била ситуацията…
Вероятно на “псевдоромантика” хич не му е леко – доста очаквания…
А ти внимавай – снощи ми беше приятно, днес пак ме зарадва – ще започна да досаждам още повече и…:)
Зори, аз обичам досадниците 🙂 – все пак, като сме по двама е по-приятно 😉 нали 🙂
А “псевдоромантика” не го мисли – ако не му харесваше, нямаше да го прави 🙂 😉
ха-ха
…къде бил ключът от палатката – да попаднеш на себеподобни 🙂
винаги си е бил там 😉
Опа… Пропуснала съм тази интригуваща дискусия, но с огромно удоволствие и усмивка до ушите я препрочитам и се включвам не, за да я възобновя, а само да уточня някои неща. 😉
.„Интересно ми е защо дамите край теб така сериозно работят по каузата “Ник-романтик”” – Зори, това е гледната точка на Ник. А нашата е: „ Защо Ник така сериозно работи по каузата „Ник не е романтик.”„ Всичко започна преди месеци когато Гери в коментар се обърна към него с „Еех…, романтико!” 🙂 Оттогава полага много усилия, за да ни убеди, че не мислим правилно (т.с. като него 😉 ).
Дени, и аз го виждам изписано на челото му, но въпреки че обожавам червения цвят съм съгласна с Гери – сапфирите ще му отиват повече. 😀
Ник, Ник… Не изяснихме ли вече в няколко разговора на няколко места, че не говорим за Романтизма, романтичната личност и мястото ти сред тях, а романтичната ти натура, която виждаме, когато се оглеждаме в теб?! 😛
„Ох 🙂 Истината е, че не се оприличавам с тези точки” Аммм Ник, това го знаем отдавна – това си е твоето мнение. Обаче… Мнението не е аргумент в дискусия, а е теза, която се нуждае от аргументи. До тук не съм видяла твоите аргументи, освен ако не считаш отричането на нашите аргументи за твой аргумент. И ако се заемеш да коментираш тавтологията в изреченията, а не смисъла им, ще подкрепиш моята теза. 😛
Зори, много ми хареса мисълта на твоя учител “всеки вижда това, което знае”! И не се притеснявай – можеш да дразниш любопитството ми колкото си искаш, „понеже любопитството открай време си е специална тема тук”. 😉
Дачи, в последно време изобщо не тренирам „как да не формираме очаквания”. Разсъждавам отдавна по темата и стигнах до извода, че проблема не е „да не формираме”, а „какви очаквания да формираме”. Всички ние винаги имаме очаквания, независимо дали ги съзнаваме или не. Вместо да се борим с тях мисля че е по-рационално да вложим усилията си във формиране на реалистични очаквания. Ох, темата е дълга. Отдавна се каня да пиша за това и се надявам скоро да го направя. 😉
П.П. Разкошна снимка, Ник! Великолепен огнен залез!
Само за протокола държа да изясня нещо. Онова започване, преди месеци си го “започнахте” след моя коментар. Той беше “Еех…, ромАнтико!”, което от контекста на разговора се подразбира, че е по-скоро иронично-закачливо. А какво сте прочели след мен… се видя вече 😀
Но съм съгласна със Зори, че трябва да се започне с точната дефиниция, каквато все още май не сме видяли. 😉
Как умело се отбраняваш, Ник-не(о)романтик :)))))
Кат му отиват сапфири(тва ми беше първият избор за инкрустация, но реших да пасне на снимката и затва му вдлъбнах рубини), ми … дълбайте, дами и членове на съвета на философските науки 😛
Зори, хареса ми тази мисъл. Дали може да се нтерпретира като “всеки вижда това, което познава”(като се подразбира, че се знае от опит)?
Аз, обаче, тъпо и упорито продължавам да твърдя, че романтиката дреме във всеки, че дори и в Ник 😀 😛