Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
& light
Готин шах. Само дето не умея да го играя. 😀
@Зори
излиза от творческата концепция 😀
@Коко
ще те научим, споко 🙂
Ваша Древност, концептуалността си е Ваш проблем – аз само казвам, че и светлината е играч на тази дъска 😉
играчите винаги са двама, така че не виждам къде и е мястото 😉
Чудя се тук има ли изобщо играчи. Човешка намеса само би попречила на сцената. Две същности, взаимно преплетени, взаимно допълващи се, чакат следващия ход на режисьора … светлината! 😉
В твоята снимка, Ник, тъмнината е кибик, светлината ражда всички смисли, а бялото и черното, както казва Гери са слети същности. Като се замисля – то пак е някаква проява на черно и бяло (светлина и тъмнина), но шахът винаги е бил противостояние – битка на умове, а на снимката ти, черното и бялото сякаш са едно.
Има една теория, според която всички ние играем и дори отказът от игра е форма на участие – при това доста агресивна форма. Усещането, което поражда black & white 03 … е за повече от игра между двама. Липсват хора, но ходовете са направени и играта тече. И тази гаранция 2 години… сякаш е много повече от противостояние между двама. Една цяла история…
Но това е само моето виждане – дай малко повече инфо за концепцията на автора и може да се съглася с него 😛
а не, ще се наложи да се справяте без жокери 😀
а и винаги е интересно да видиш какви усещания предизвиква в аудиторията една твоя снимка, така че давайте смело и безотговорно 😉
btw приказката за играчите е повече по принцип, отколкото за конкретния случай, но и никога не можете да сте сигурни, че играчите не са някъде там и не обмислят следващите ходове, така че не се отклонявайте 😛
Нещо си противоречиш – не може хем “смело и безотговорно”, хем… “не се отклонявайте” 😉
За мен снимката е сцена от приказка (дали подобна на Алиса или някоя друга). Винаги съм си мислела, че в склада на тавана старите играчки оживяват. Един случайно проникнал лъч светлина може да сътвори чудото, и тук – вече е сторено. Кои са “играчите” – отговорът витае далеч над останалите усещания 🙂
Само се усмихвам, за да знаете, че съм тук (не че можете да го забравите) и да кажа, че няма да ви помагам в тази задача 🙂
Знаех си – пускаш мухата и … си траеш.
Забрави за повече инфо, щом само ще гледаш сеир. Както казах – отказът от участие е агресивна форма на игра, но даже децата разбират, че в голямата игра винаги се налага да правиш ходове на взаимодействие с останалите играчи, ако искаш тя да се развива.
шах…
LeeAnn, горното е за Ник, но едно рамо няма да е излишно, защо така си траеш…(мрън-мрън – липсва такъв емотикон)
“едно рамо” – аз съм играч.
това достатъчно ли е 😉
играта ще покаже 😛
@Зори
естествено.
ами аз все пак взаимодействам, макар и еднопосочно 😉
много е рано за шах — все пак е само началото 😀
@Гери
изобщо не си противореча — „смело и безотговорно, без да се отклонявате (от правата линия (на партията))“ 😀
🙂
…„смело и безотговорно, без да се отклонявате (от правата линия (на партията))“… шах, т.е. палави пешки 😉
от публиката се чува прихлупено “хахаххахахахахахаха” и аплодисменти …
Нииииик, бъди добро другарче, пусни още мелко инфо, ареееее дееее, виж кво хубаво време е тука – може да си поиграем и никой няма да ни кара да разваляме играта на най-интересното (преди стотици години, когато бях млада, при хубаво време, всяка вечер играехме и къде 10 вечерта, баш на най-готиното, от тъмното изпълзяваха бабите – убийци на забавлението и отвеждаха децата едно по едно в креватчетата, щото трябвало да се спи – много тъжна картинка)
каква още информация ти трябва за тази игра? няма какво повече да се каже от моя страна за тази снимка, аз моето съм го направил — видял, оценил, увековечил 🙂
сега сте вие наред, а аз ще стоя отстрани и няма да се обаждам, за да не ви разсейвам — така, че давайте смело и безотговорно (и без да се отклонявате) 😀
Ей сега ще ти спретна едно интервю:
NeeAnn, в противостояние ли са черното и бялото според Вас? Струва ми се, че на снимката Ви черното и бялото не воюват.
Друг въпрос: Различието (крайното различие)предполага ли някаква форма на съпротива спрямо абсолютната другост или нещата, хората, ситуациите, които са толкова различни от нас – ни позволяват да проникваме в нови територии, но и да откриваме по нов начин себе си?
Аре – това ти стига. Забележи, че моя интерес по темата и въпросите, които поставям, са пряко свързани със снимката, но и с концепцията ти за нея – опитвам се да не се отклонявам.
аз вече казах, каквото имам за казване, не ме търси повече 🙂
и не се отклонявай, pls, давай по същество 😀