Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Харесва ми. Създава усещане за баланс и спокойствие.
особено като знаеш, че може да ти бъде поне дядо 🙂
А на мен ми създава съвсем друго усещане. Дзвер, който ей, сега ще скочи и с ръмжене и пушилка ще скъса веригата 😀
Инженери, маниери, BMW R мотоциклети … все демоде неща, създадени от и запътили се към дядовците ни.
ПС Не Гери, не е създаден да скача и да къса, а да издържа дълго време на големи натоварвания при ниски обороти; мотор с характер.
Ежко!
Oldies, but goldies — нали така 😉
Еее, ние младите не ги отбираме тези неща 😆
Факт, Гери! НИЕ младите не ги отбираме! 😀
Eee, не чак goldie…Goodies 😉
A ето и предложение за дискусия: Някога да сте сравнявали вашата издръжливост на работа със някой от “старото” поколение? А със “младото”? И какъв беше резултата? 😀
Е, Ежко, тук се набърка в много мътна каша 😉
Дефинирай, моля:
1. Работа
2. Издържливост
3. Младо поколение
4. Старо поколение
и пак ще говорим 🙂
Всеки да си ползва дефинициите за да стане бозата пълна?!
😀 😀
Освен това всеки сам да си дефинира “сравнение” и “резултат”… 😉
А както изглежда и всеки сам си дефинира какво е дискусия…
Именно.
Като представител на не до там старите, но и не съвсем младите, ще кажа, че има разлика между свобода и анархия. Докато едното има възможност да бъде вариант на споделена отговорност пред определени правила, които гарантират взаимна полза, догруто ти дваа ничоренеги павра, нвакика орготовност и встожнозъмта птавара ти да не бдаът нурашанави.
Изпуснал си А и И
Йода е във ваканция или това е открит урок?
Има и едно изпуснато “н”, а едно “а” е заменено с “е”, но със пълната свобода се свиква трудно. 🙂
С Йода не се познаваме, но останах с бледото впечатление, че той е излязъл във вечна ваканция.
Смее се – скрита
в кръглото му око –
душа на хлапак…
Хлапакът е тук,
знамената са пъстри,
принцеси гледат!
Принцеси гледат,
но си мълчат.
Наблюдават.
Чакат
и си записват!
А аз чакам Амстердам, но на LeeAnn не и пука 😛
Сред есенни листа,
изстива бавно
стоманеното му сърце.
Старият трегер
съхне под слънце, гние
под есенен дъжд.
Пътят го вика –
пътува към лятото
старият рицар.
пука й, ама търпи 😉
Мотори и хайку.
Бозата е пълна,
но принцесата яде пасти…
😉
Пасти, ама с боза…
😉 🙂
Рицар по поток
пеперуда от метал
сбрани в негатив.
Ръждиви сенки,
Проблясък от сияйна звезда,
Разпорена тъмнина.
Изоставен боен кон.
Принцеса на манежа.
Твърде много въглехидрати?
😀
Спомен за облак
дъжд огъва клоните
остава калта.
Преброди света
и откри сладкарница
старият рокер.
😛
Усещане за тишина,
сладка,
кратка.
Мръкна.
Есенен дъжд.
Свечерява се.
Отмина и този ден.
вариации по Бусон 😉
Съжалявам! Освен в колко срички трябва да бъде, не блестя с други знания за хайку. 🙂 От това следва, че не мога да се произнеса доколко съвместната ни дейност е боза или шльокавица. Само искам да добавя, че щом дзен и мотоциклетите се спогаждат, то не намирам, че има проблем да добавим и хайку. (виж, за качествата на третата съставка, ще трябва да се произнесе инициаторката и както изглежда, най-осведомена дама на “дискусията”) 😉
gost,
така добре се справяше,
защо би отбой?
“Рицар по поток…”беше много майсторско.
Подкрепям LeeAnn – справяш се прекрасно.
Самата LeeAnn изби рибата с “Ръждивите сенки”.
А Ежко… много дзен и пакостлив ум – любопитна съм.
Беше забавно, а започна просто като поредното дърпане за опашката.
Освен че Зори ме комплексира с очевидно по-напредналите си знания по темата и ме хвана страх да се не изложа, мога още да спомена, че темата май позатихна. също така мога да отбележа, че освен ако не стимулираше още коментари, а аз не съм те разбрал добре, то ти се възрадва на тишината. 🙂 Но така или иначе, най-накрая трябва да спомена, че и аз трябва да си изкарвам хляба от време на време и не бих могъл да поддържам активно разговора. Или накратко:
Пламъкът се сви,
Слънцето огря леса,
сочи ми друма. 🙂
сега остава да надскочите себе си и да преведете горните хайки на английски или немски (по-добре на немски) и ще се включите в отбора на BMW poetry 🙄
Ник, те са за теб, и за твоята снимка, не за някакъв си клуб 😛
Ако ще превеждаме – дай да е на японски 😉
И, Гост, нито съм добра в хайку, нито знам японски.
благодаря за което, но все пак на снимката е BMW Rнещо си, така че хайкуинтите определено са вдъхновени от него, а не от мен.
така, че стига оправдания 😀
колкото до японския — не възразявам, щом ви влече 😉
и гост — не я слушай.
NeeAnn!
За кое да не я слушам:
че знае японски?
че не е добра в хайкуто?
или че се справям добре? 🙂
Простете! “хайкуто”! Моля да се поправи!
Простено ви е, моля, и поправено.
След време ще уча японски ;),
не съм добра в хайкуто – аз така си мисля и
справяш се чудесно – аз така си мисля
@gost
за което ти подскаже сърцето 😀
NeeAnn!
Сърцето ми има твърде ограничен речников запас, който най-просто се обобщава в:
туп – значи туп;
туп-туп – значи сърцеприпляскване;
туп-туп-туп – значи леле какво… каква принцеса!
туп-тууп – ох, май загазих!
С оглед на това, мога да използвам само теб като подсказчик. 🙂
Като цяло съм склонен следователно да вярвам на Зори за японския, а за останалите две нямам оценовачна таблица, която да ми подскаже истината. Все пак смятам, че тя е твърде скромна, на моменти дори – прекалено, а вродената й доброта й дават твърде розов поглед към чуждите постижения.
Но, разбира се, може и моята вродена скромност да ми пречи да оценя таланта си! :p
Вече съм го казвала, но… любимия лаф на любимия ми учител гласи “Всеки вижда това, което знае”. Вие си решавате кво знаете и какво виждате.
Аз обаче бих искала да ви обърна внимание на ежковото
Мотори и хайку.
Бозата е пълна,
но принцесата яде пасти…
Това не е класическо хайку, но е много… пипнато.
Ако ще се дъвчем стилово – дайте да не пропускаме.
Зори!
Ръцете ми капнаха да обяснявам, че кайку не мога да оценявам, че съм самоук хайкист и че оценявам само мотивите, които стоят зад твърденията. 🙂 Вероятно твоят любим учител би казал, че аз знам, че нищо не знам и че виждам къде не знам на какво стъпвам. 😉
ПП: “Дъвча” е експресивен глагол с отрицателна натовареност, който се отнася само за онзи, който действително знае какво дъвче – другите само питат дегустатора какъв е вкуса. 🙂
Леле, тая дума май правилно не мога да я напиша! (blush)
Как постъпват принцесите в случай като горния?
Не че съм подстрекател, ама ….;)
кхе-кхе 😉 случай и че…
Принцесите гледат и се ослушват и докато има затишие в хайкуто се обаждат с прости изречения.
Не знам за вас, но на мен хайкуто ми е твърде сухо, безизразно, на моменти безглаголно, определено твърдо и безчувствено 🙂
Такова нещо могат да съчинят и обявят за наука само японци.
Я, ми кажете всезнайковци,
Харакири-то от хайку-то ли е произлязло или обратното?
Гост, скоро четох нещо за пръстова дислексия в мрежата – беше забавно…
Аз съм мърла, греша и гледам да не съдя, но обичам да се заяждам. Виж LeeAnn е друго – ходи с гумата след нас и е прекалено толерантна 🙂
“Дъвченето” не е с негативна конотация – просто пак се закачам 😉
А как постъпват принцесите и на мен ми е любопитно, Ежко. LeeAnn каза, че гледа и си записва, а Нейно Вълшебничество Гертруд от прекалено много време си трае, което е леко обезпокоително (заета принцеса = природно бедствие) Надявам се да ти отговорят 😛
Хубав ден на всички 🙂
@gost
хайде сега, не ставай като зори — стига толкова оправдания 😀
колкото до думата — упражнения си трябват, така че не се отказвай толкова бързо.
@ежко
според зависи — тропват с крак и хващат я гумата, я катаната 🙂
@LeeAnn
имайки предвид, че в самурайската лексика дума „харакири“ няма, можем с голяма степен на вероятност (почти клоняща към достоверност) да твърдим, че твърдението „не, не е“ спрямо харакири ⟷ сепуку е вярно, пък.
Е, каква е разликата?
@Зори – Заяждане и закачане са мои любими спортни дисциплини. А и вашите хайкута си ги биваше…
И да не забравяме снимката с мотора. Не е ли време да напишем “Fini” на неин фон?
😀
Ежко ми чете мислите… пък! 😀
Не е ли време да насочите хайку-музите си към онази многолъчева капчица? Ще се получи добре предполагам 😉
@LeeAnn
разликата е, че самураите не познават дума „харакири“ и съответно не я използват.
@ежко
аха, аха, точно така.
чакам преводи — на японски, немски и/или английски. пък после премерването може пак да продължи. и някой предложи стилово дъвчене — защо се ослушвате, а?
Lee!
Да търсиш прилика между хайку (написах го правилно :p) и харакири, ми прилича на това да търсиш връзка между чадо и изчадие. :d
Хайкуто се различава от другата поезия, защото залага на стилизацията на образите и идеите. Хубаво, но трябва да знаеш как после да “разархивираш” посланието, иначе всеки ще чете, каквото сам си реши, а не каквото авторът казва. Така поне аз разбирам нещата и “алгоритъмът за разархивиране” е онова, което ми липсва, за да мога да давам оценка за хайкутата. Дали е по-добро от другата поезия – не знам, предполагам, че е въпрос на лично мнение.
Ники!
Като науча докрай тия всичките езици ще си получиш преводите, стига да се сетя :). И стига някога да ги науча :d.
не е точно така, gost, 😉
имах предвид, че ако и хайкистите мрънкат като вас, нищо чудно накрая да посегнат към сабите 😉 (пошегувах се, но май неуспешно).
А между чадо и изчадие има връзка 😉 и то линейна 😆 😆 😆
LeeAnn, често, преди сепуку, доблестни войни са писали хайку и то най-често е било за живота, а не за смъртта, (не ми е известно някой да си е порнал корема и тогава да е написал хайку – демек линейна връзка има и тук).
А сепуку се прави в името на живота, никой истински войн не слиза от пътя просто така. И не вади сабя, за да си изреже ноктите.
И двете (хайку и сепуку, дядо попе) са форми на отработено и шлифовано поведение.
А за разархивирането – Гост, ключът е в собствената ни среда, виж какво казва един любим учител (за последен път)
Хайку беше експеримент, започна с мотора и дзен повеите, но това показва кой кой е и как мисли
Беше ми забавно 😛
Забавно беше, но не мисля, че показва кой кой е и как мисли 😉
Показва дали може да пише хайку или не 🙂
Зори!
Ако се вярва на твоя възлюблен учител, излиза, че хайку е поредица от безсмислено навързани думички, играещи си на асоциации с читателя. Къде е тогава авторът, къде отива посланието, не се ли налага някаква обща основа за разбиране на написаното? Мисля, вече писах за свободата и анархията.
Думичката “Гост” за мен има няколко значения – множествеността на смислите и идва от средата, опитността и културната ми принадлежност. Ако се откажа от най-елементарното и значение и я обвържа единствено с човека, на който отговарям сега… това би било налагане на анархия спрямо останалите участници в общуването, но ако и останалите участници употребяват “Гост” като име – няма анархия, а еднаква опитност.
Анархията е нетолерантна различност, а хайку е поредица от думички, играещи си на асоциации с читателя, която авторът създава, за да осмисли себе си или света 😉 Какво разбираш ти е въпрос на умствен багаж и усилие.
Зори!
Казваш, че чрез хайку авторът разбирал себе си и света, но ако е така, то хайку е за собствена консумация и ако някой външен открие нещо за себе си (според него), то той си го е открил, а не е вложено от автора, и тогава не можем да хвалим автора за нещо, в което не е взел участие.
За да може да се оцени едно произведение, а и неговият автор, то са необходими обективни критерии. Произведенията за собствена консумация не се включват поради субективността им. Следва, че за да се нарече едно хайку “добро” или “лошо”, са необходими ОБЕКТИВНИ КРИТЕРИИ. Обикновено оценката за дадено изказване произлиза от средата, опитността и културната принадлежност, както и от правилата за изказ в съответния език. Тези правила се спазват, понеже оказват как следва да се осмисля даденото изказване. Доколкото хайку също представлява _своеобразна_ трансформация на дадено послание, то също би следвало да има правила, които да оказват как да се осмисли според замисъла на автора, а после да се оцени според това дали замисълът е осъществен според правилата на формата.
Когато аз пиша “gost”, а ти разбираш “гост”… какво ти разбираш е въпрос на умствен багаж и усилие. 🙂
От мотора на Ник до същността на творческия акт – като се замисля не е чак толкова широка дискусията (но ми става леко чоглаво и притеснено – Ник обича да се кара само по темата).
Обективните критерии се постигат с еднаква културна принадлежност (това го имаше горе) и универсалността на идеята, вложена в творбата.
Пример: Ако даден автор е “открил” топлата вода и я опише по съответния начин така, че тя да бъде разпозната като такава…
1 разбираш топла вода, защото знаеш колко ти е сметката за топлата вода
2 разбираш средство за разболяване, защото живееш в едни от по-срединните векове
3 разбираш минерална вода, защото си автохтонен неандерталец и край пещерата ти има такъв извор, но само ние с теб, Гост, и викаме “минерална” – за него тя е топла вода, а може да е и само вода
Иначе казано “творчеството е занимание самотно”, а употребата на сътвореното зависи от продукта, интереса и нуждата от потребление.
Пиши ми на:
gost.mylib@gmail.com
да не спамим тука. МОже ли?