Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Леле, тая дума май правилно не мога да я напиша! (blush)
Как постъпват принцесите в случай като горния?
Не че съм подстрекател, ама ….;)
кхе-кхе 😉 случай и че…
Принцесите гледат и се ослушват и докато има затишие в хайкуто се обаждат с прости изречения.
Не знам за вас, но на мен хайкуто ми е твърде сухо, безизразно, на моменти безглаголно, определено твърдо и безчувствено 🙂
Такова нещо могат да съчинят и обявят за наука само японци.
Я, ми кажете всезнайковци,
Харакири-то от хайку-то ли е произлязло или обратното?
Гост, скоро четох нещо за пръстова дислексия в мрежата – беше забавно…
Аз съм мърла, греша и гледам да не съдя, но обичам да се заяждам. Виж LeeAnn е друго – ходи с гумата след нас и е прекалено толерантна 🙂
“Дъвченето” не е с негативна конотация – просто пак се закачам 😉
А как постъпват принцесите и на мен ми е любопитно, Ежко. LeeAnn каза, че гледа и си записва, а Нейно Вълшебничество Гертруд от прекалено много време си трае, което е леко обезпокоително (заета принцеса = природно бедствие) Надявам се да ти отговорят 😛
Хубав ден на всички 🙂
@gost
хайде сега, не ставай като зори — стига толкова оправдания 😀
колкото до думата — упражнения си трябват, така че не се отказвай толкова бързо.
@ежко
според зависи — тропват с крак и хващат я гумата, я катаната 🙂
@LeeAnn
имайки предвид, че в самурайската лексика дума „харакири“ няма, можем с голяма степен на вероятност (почти клоняща към достоверност) да твърдим, че твърдението „не, не е“ спрямо харакири ⟷ сепуку е вярно, пък.
Е, каква е разликата?
@Зори – Заяждане и закачане са мои любими спортни дисциплини. А и вашите хайкута си ги биваше…
И да не забравяме снимката с мотора. Не е ли време да напишем “Fini” на неин фон?
😀
Ежко ми чете мислите… пък! 😀
Не е ли време да насочите хайку-музите си към онази многолъчева капчица? Ще се получи добре предполагам 😉
@LeeAnn
разликата е, че самураите не познават дума „харакири“ и съответно не я използват.
@ежко
аха, аха, точно така.
чакам преводи — на японски, немски и/или английски. пък после премерването може пак да продължи. и някой предложи стилово дъвчене — защо се ослушвате, а?
Lee!
Да търсиш прилика между хайку (написах го правилно :p) и харакири, ми прилича на това да търсиш връзка между чадо и изчадие. :d
Хайкуто се различава от другата поезия, защото залага на стилизацията на образите и идеите. Хубаво, но трябва да знаеш как после да “разархивираш” посланието, иначе всеки ще чете, каквото сам си реши, а не каквото авторът казва. Така поне аз разбирам нещата и “алгоритъмът за разархивиране” е онова, което ми липсва, за да мога да давам оценка за хайкутата. Дали е по-добро от другата поезия – не знам, предполагам, че е въпрос на лично мнение.
Ники!
Като науча докрай тия всичките езици ще си получиш преводите, стига да се сетя :). И стига някога да ги науча :d.
не е точно така, gost, 😉
имах предвид, че ако и хайкистите мрънкат като вас, нищо чудно накрая да посегнат към сабите 😉 (пошегувах се, но май неуспешно).
А между чадо и изчадие има връзка 😉 и то линейна 😆 😆 😆
LeeAnn, често, преди сепуку, доблестни войни са писали хайку и то най-често е било за живота, а не за смъртта, (не ми е известно някой да си е порнал корема и тогава да е написал хайку – демек линейна връзка има и тук).
А сепуку се прави в името на живота, никой истински войн не слиза от пътя просто така. И не вади сабя, за да си изреже ноктите.
И двете (хайку и сепуку, дядо попе) са форми на отработено и шлифовано поведение.
А за разархивирането – Гост, ключът е в собствената ни среда, виж какво казва един любим учител (за последен път)
Хайку беше експеримент, започна с мотора и дзен повеите, но това показва кой кой е и как мисли
Беше ми забавно 😛
Забавно беше, но не мисля, че показва кой кой е и как мисли 😉
Показва дали може да пише хайку или не 🙂
Зори!
Ако се вярва на твоя възлюблен учител, излиза, че хайку е поредица от безсмислено навързани думички, играещи си на асоциации с читателя. Къде е тогава авторът, къде отива посланието, не се ли налага някаква обща основа за разбиране на написаното? Мисля, вече писах за свободата и анархията.
Думичката “Гост” за мен има няколко значения – множествеността на смислите и идва от средата, опитността и културната ми принадлежност. Ако се откажа от най-елементарното и значение и я обвържа единствено с човека, на който отговарям сега… това би било налагане на анархия спрямо останалите участници в общуването, но ако и останалите участници употребяват “Гост” като име – няма анархия, а еднаква опитност.
Анархията е нетолерантна различност, а хайку е поредица от думички, играещи си на асоциации с читателя, която авторът създава, за да осмисли себе си или света 😉 Какво разбираш ти е въпрос на умствен багаж и усилие.
Зори!
Казваш, че чрез хайку авторът разбирал себе си и света, но ако е така, то хайку е за собствена консумация и ако някой външен открие нещо за себе си (според него), то той си го е открил, а не е вложено от автора, и тогава не можем да хвалим автора за нещо, в което не е взел участие.
За да може да се оцени едно произведение, а и неговият автор, то са необходими обективни критерии. Произведенията за собствена консумация не се включват поради субективността им. Следва, че за да се нарече едно хайку “добро” или “лошо”, са необходими ОБЕКТИВНИ КРИТЕРИИ. Обикновено оценката за дадено изказване произлиза от средата, опитността и културната принадлежност, както и от правилата за изказ в съответния език. Тези правила се спазват, понеже оказват как следва да се осмисля даденото изказване. Доколкото хайку също представлява _своеобразна_ трансформация на дадено послание, то също би следвало да има правила, които да оказват как да се осмисли според замисъла на автора, а после да се оцени според това дали замисълът е осъществен според правилата на формата.
Когато аз пиша “gost”, а ти разбираш “гост”… какво ти разбираш е въпрос на умствен багаж и усилие. 🙂
От мотора на Ник до същността на творческия акт – като се замисля не е чак толкова широка дискусията (но ми става леко чоглаво и притеснено – Ник обича да се кара само по темата).
Обективните критерии се постигат с еднаква културна принадлежност (това го имаше горе) и универсалността на идеята, вложена в творбата.
Пример: Ако даден автор е “открил” топлата вода и я опише по съответния начин така, че тя да бъде разпозната като такава…
1 разбираш топла вода, защото знаеш колко ти е сметката за топлата вода
2 разбираш средство за разболяване, защото живееш в едни от по-срединните векове
3 разбираш минерална вода, защото си автохтонен неандерталец и край пещерата ти има такъв извор, но само ние с теб, Гост, и викаме “минерална” – за него тя е топла вода, а може да е и само вода
Иначе казано “творчеството е занимание самотно”, а употребата на сътвореното зависи от продукта, интереса и нуждата от потребление.
Пиши ми на:
gost.mylib@gmail.com
да не спамим тука. МОже ли?