Мариенбург (Schloss Marienburg)

Мариенбург е името на едно от сбъднатите ми желания от таз годишното покоряване на Германия.

Мариенбург е името на замък – Замъкът на кралица Мария, подарен й от нейния любим Крал Джордж V. Замисълът на този замък е бил той да представлява място за бягство и почивка на кралицата и двете й принцеси от хорската суета.  (имало е и принцове, но те не са интересни).

Крал Джордж V като младеж пострадва при инцидент и ослепява с едното око, като в последствие ослепява и с второто. Мария е държала Джордж да одобри външния вид на замъка й и възлага на майстори да изработят умален макет на замъка от корк, за да може крал Джордж чрез допир да добие представа за формата и размера на творбата. Макетът е запазен и може да се види в антрето на замъка. Не може да се пипа, обаче.

Замъкът е завършен в края на 19ти век. На покрива му пише 1867 и вярвам, че това е истинската година на официалното завършване на строежа.

Не съм ходила в много замъци, повечето съм ги разглеждала на картинки, филмчета, снимки… Преди доста време съм влизала в Сансуси. Спокойно мога да кажа обаче, че този замък е различен от останалите и че в обзавеждането и подредбата му си личи женската ръка. Като казах това, мъжете реагираха много … странно – не го била построила тя, имало архитекти и т.н. очевидни факти. Е, много ясно, че не е редила камъните сама, за друго говорех… ще разберете накрая…

Мариенбург е замъкът, който бих построила за себе си.

Защото:

Замъкът се намира далеч от населените места, на хълмче в гората. До него се стига по път, който изглежда точно така, както трябва да изглежда „пътя към замъка” – зелен, загадъчен и забулен – не знаеш какво има зад завоя, и така – 10 км. (поне).

Пред замъка има градина с естествената за района зеленина – нищо претенциозно и префърцунено.

Зад портите на замъка има вътрешен двор, покрит с камъчета, а от прозорците на помещенията видях, че от задната страна има много добре защитени и закътани полянки за игра. И впечатляваща гледка.

Помещенията са големи точно колкото трябва, подредени са в логична последователност, обзаведени с вкус и при пълна липса на нахалната разточителност на Сансуси, например.

Трапезарията е направена така, че да побере кралското семейство, без да му е тясно, но и без да му е излишно широко. До трапезарията има нещо като приемна („Главната зала”) и това е първото помещение, в което попадате, след като минете през антрето.

Антрето е уютно, с висок изрисуван свод и има типичната си въвеждаща функция – от него се стига до приемната и има стълби към помещенията на втория етаж. Достъпът до тях не е позволен, защото наследниците на Мария и Джордж ги ползват и до ден днешен. Това е и причината снимането вътре да е забранено. Разбира се, немците не казват „забранено”, а казват „по молба на наследниците, от съображения за сигурност, моля не снимайте” и аз разбирам и уважавам тази позиция. Замъкът е пълен с предмети с историческа стойност и информацията за точното им местоположение и достъп до него, вероятно би причинило доста неприятности на собствениците.

Приемната е обширна, с мебели от масивно сребро, стени, облечени с коприна и сатен и издадена напред част, която ако нямаше стъкла, щеше да прилича на тераса. Замъкът е бил доста модерен за времето си. Издадената част на приемната наистина представлява тераса, чиито прозорци са се спускали надолу (и работят и сега) и са влизали в дървената преграда под тях, като по този начин са осигурявали трибуна на монарха. Оттам той е държал речи, посрещал е гости…

Интересното в тази стая е, че едната стена е гола – виждат се камъните и замазката отдолу. Това е така, защото се появил някакъв дворцов дизайнер, който решил, че тази облицовка не отива на замъка (отвън) и свалил плата от стената, за да сложи друг. Избухнала обаче войната и Мария заминала с дъщерите си на друго, по-сигурно място, и повече не се върнала. И стената си останала такава – грозна.

Друго нещо, което прави замъкът модерен за времето си, са отворите за отопление, които минават през цялата дължина на замъка. С помощта на тези отвори в пода, от които е излизал топъл въздух, в замъка се е поддържала температура от около 10-12 градуса. Останалата топлина е идвала от камините във всяка стая.

Съвсем естествено, замъкът си има и собствена библиотека и катедрала.

Библиотеката е на ъгъл и е в помещението с най-много външни страни, така че да има възможно най-много прозорци. Книгите са в средата и на лавици между прозорците, а пред всеки прозорец има работна маса и стол, където да седнеш и да четеш на дневна светлина.

Помещенията на принцесите са ограничени за достъп от посетители – могат да се разглеждат само през специално поставени стъкла. Това е направено, за да може да се запази автентичния вид на помещенията – както споменах Мария е избягала с принцесите и те са оставили част от вещите си неподредени – книги, тетрадки и пособия за писане, възглавнички на пода, плетива… Изглежда като че ей сега ще влезнат обратно…

Няма да ви описвам останалите помещения на приземния етаж – най-обикновени принцесешки стаи с паркет на пода, сатен по стените и камина в ъгъла 😉 Всяка стая е различна, със самостоятелно проектиран и завършен дизайн, без това да е натрапчиво или кичозно. Таваните са или рисувани, или покрити с „цветна” дърворезба. Цветното в дърворезбата е постигнато чрез използването на различни видове дърво, а не чрез боядисване, което внася изисканост в обстановката. Същото важи и за паркетите по стаите.

Интересна беше и кухнята. Такава кухня може да направи само жена.

Кухнята е вкопана до половина в земята, с най-модерни за времето си съдове и системи за ток, вода и готвене. Цялата топлина от кухнята се е качвала да отоплява стаите, през онези отвори, за които споменах. В кухнята е можело (то и сега може) да се сготви едновременно за 120 души. Смятайте си размерите сами 😉

От вътрешния двор може да се влезе в личната катедрала на кралицата – разкошно местенце, направено за лични нужди и личен вкус – малко, уютно, изчистено. Цветовото решение на интериора на катедралата е вдъхновено от катедралата La Saint Chapelle в Париж, но тази е доста по-скромна. Помещението побира 16 души (седящи) и има собствен орган. Органът е поставен така, че видимата му част е само от няколко тръби (нещо от рода на 16-20), а всъщност се оказа, че е съставен от над 270 елемента (бяха или 273 или 325, ама вече забравих точното число).

Катедралата може да се наеме, но я дават под наем само за много специални тържества – за сребърни и златни сватби, например 🙂

Мога да говоря още много за замъка…

… като например, че това (на снимката отгоре) са били помещенията за прислугата, а отдолу и отзад са били конюшните (сега в бившите конюшни има ресторант)…  но, ще спра до тук.

Както казах – такъв замък може да построи само жена. Само жена би направила будоарът си и  спалните малки (почти кукленски), библиотеката и дневната – средни, а кухнята – огромна, широка, просторна…

Замъкът си има официален сайт, от който можете да се информирате за сухите факти, които ви вълнуват – цени на билети, работно време, часове на започване на беседите и възможните езици, историческа статистика и малко снимки от интериора.

Има си също и официален магазин, от който може да се купят разни принцесешки неща, например – Книга за замъка. Взех я заради шарените картинки. Започнах да я чета, но като стигнах до петото изречение се успокоих и продължих само с картинките.

Петото изречение гласи:

Крал Джордж V подарил замъкът на съпругата си Мария през 1858 г. за рождения й ден. Тогава замък още нямало. Част от този необичаен подарък била и възможността Мария да участва в проектирането на замъка и да го обзаведе по свое желание и свой вкус…

🙂