Нова звезда

Истории за истински човеци 2

Колко е нужно на човек, за да е щастлив? Малко? Много? Зависи от човека… Какво е нужно, за да се промени коренно един човешки живот? Малко? Много? Зависи от живота… При всички линии на разсъждение обаче, за да промениш ТИ нечий живот към добро са нужни усилия. Много усилия. И постоянство, и желание. И подкрепа от приятели… Днес изгря една нова звезда, един живот започна отново! И аз като известна фея-орисница, няма как да задържа пожеланията в себе си: Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде песен – птиците да те следват, гласчето ти да люлее клонките,  а те да отварят пътища пред теб – прави или криви, но верни и истински! Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде приказка – достатъчно вълшебен…

Continue reading

five years later …

Емоции в проза 75

… и хиляда публикации повече 😀 Този паметен ден бе началото на една различна история… Една различна история, започнала съвсем обикновено, но много бързо заживяла свой собствен интересен и динамичен, шарен и пухкав живот. Без този ден и без тази различна история, днес нямаше да има приказки за Облаче, нито „Пухкава приказка”, нямаше да има разкази за рицари, принцове и принцеси, нямаше да има пътеписи за Барселона, статии за парапланери и народни танци, фотодневници и нощни фоторазходки… А това означава, че нямаше да ви има вас – приятелите, които намерих на страниците на leeneeannn.info и благодарение на които, блогът продължава и ще продължава да съществува и да ми носи една различна радост и едно различно удовлетворение 🙂  ОБППДЗ! Само Ники и Григор щяха да са тук,…

Continue reading

Новото възпитание

Децата ни и ние! 22

Няма да преувелича с много, ако кажа, че в последните година-две минимум веднъж на ден имам повод да седна и да напиша тази статия. Нямам уважителна причина за отлагането, но имам причина за започването й. Днес научих нещо потресаващо и не издържах!*  Нашите деца (родените от 85-90 година насам) не са като нас. Това отдавна не е тайна за никого. Има доста читави книги по въпроса „Що е то индигови и кристални деца и как се отглеждат те?”. Дори и да ги прочете обаче, информацията там е обширна, примерите са взети от една друга, чужда нам действителност и всъщност систематизирани примери и подход трудно се намират. Далеч съм от мисълта, че откривам топлата вода, но вярвам, че прочитът на следващите редове няма да ви навреди….

Continue reading

Призраци в замъка

Приказки за Рицари и още нещо 29

Имало едно време едно странно царство-господарство, спотаено в едно от най-забутаните и отдалечени кътчета на страната Фантасмагория. По нищо не личало, особено денем, че там има царство-господарство. И никой и нямало да разбере, особено денем, ако над китните дървета тайнствено не се подавали островърхи кулички. Но, така или иначе, особено денем, никой не минавал от там, защото всеки, който приближавал края на Фантасмагория, ще не ще чувал клюкарския ромон на клокочещата река и веднага научавал слуха… Слухът, че в това странно крайно царство-господарство имало замък! Е, че какъв слух е това, нали куличките надничат над дърветата! – ще кажете вие, но ще избързате, затова си мълчете и не ядосвайте принцесата, която разказва приказки от Фантасмагория. Слухът, който се леел по повърхността на клокочещата вода съвсем не…

Continue reading

Весели празници и скучна 2011 година!

Емоции в проза 10

След пожеланията за Динамична 2010 г., които лично на мен се сбъднаха, си мисля, че е време да си пожелаем нещо по-… бавно 🙂 А защо ли не даже скучно? Скуката е хубаво нещо – подредено, спокойно, умерено… Пожелаваме ви Скучна 2011 г.! Да отъпчете и оширите прокараните през изминалата година пътища! Да затвърдите новите приятелства! Да се превивате под товара на пълни торби с усмивки, здраве и радост! Lee&NeeAnn

Continue reading

120 минути в Амстердам

Пътеписи 7

Официално престоят ми в Амстердам се води три дни, но тъй като бях там по работа,  реално в самия Амстердам на разходка прекарах точно 120 мин. Моите 120 мин. Единствените, в които не валя дъжд. Но пък духаше. Така силно духаше, че като разперех ръце и якето ми си стоеше успоредно на земята, въпреки джунджуриите по джобовете… В Амстердам видях две неща, които никога няма да си имаме в България – канали и таксита 🙂 И ако каналите са разбираема находка, то за такситата сигурно се чудите. В първия момент и аз се озъртах шашнато  – такситата в Амстердам са впечатляващи – големи нови черни мерцедеси с високи синеоки костюмирани шофьори, с навигация и POS устройство за плащане с карта. Шофьорите не слушат музика и не…

Continue reading

Защо съм SOS семеен спонсор?

Истории за истински човеци 6

Преди две години, след покана (която считам за почитна) да участвам в „Приказка без край”  за децата от SOS Детски селища България, взех решение да стана SOS семеен спонсор за неопределено време напред. През тези две години редовно получавам новини от SOS Детски селища България, за това как растат децата, как се развива средата, къде отиват парите ми… През тези две години разни хора редовно ми задават въпроси: „Защо продължаваш да го правиш?”, „Защо си мислиш, че твоите 10 лв./месец са от значение?”, „Пак ли ще висиш на опашка в банката – ти за електронно банкиране не си ли чувала?” и т.н. въпроси, част от които директно ми застават на гърлото и ми правят топка в стомаха. В началото се впусках да обяснявам, че за…

Continue reading

„Купонът” на Нешка Робева

Култура 1

Изкуството е нещо сложно. Описването му с думи – още по-сложно и силно субективно. Каква е мярката за това дали един спектакъл е „добър” или „лош”? Критерият за оценка обикновено е „лично възприятие” и затова е добре да поглъщаме изкуството с отворени и освободени сетива. В противен случай има опасност да останем недоволни, а изкуството – неразбрано. И този спектакъл е такъв – сложен 😉 И определено има значение с какви очи отиваш да го видиш и с какви очаквания си напълнил кошницата… Ако отидеш да го гледаш с отворени очи и празна кошница, ще има да грабиш и да пълниш и няма да ти стигне мястото. Ако отидеш с определени очаквания (каквато грешка направих аз), ще се чудиш къде да изхвърляш, за да има…

Continue reading

Междупразничен празник

Реалността 74

Заваля сняг и на мен веднага ми се появи празничното настроение. Представям си една топлина, камина, вино… 🙂 И тъй като с част от вас не сме се виждали скоро (може да има вече и две години) на живо, пък така хич не е редно, пък и Мариана ме „врънка” от миналата година да си направим една импровизирана сбирка, та решихме да организираме нещо импровизирано 😉 или да импровизираме нещо организирано – вие си изберете 😉 Поканени сте всички! Определихме дата на събитието: 29.12.2010 г., сряда 🙂 Определихме и началния час: към 19.30 ч., според пътната обстановка 😉 Мястото не сме определили, защото не знаем колко хора ще изявят желание да си побъбрим в зимната нощ 🙂 Идеи за място се приемат, като се стремим…

Continue reading

Ден на семейството и приятелите

Емоции в проза 15

Спри! Да, ти! Огледай се. Да, сега е моментът! Цяла година си търчал насам-натам, бил си зает с какви ли не предизвикателства, извършил си какви ли не подвизи – без време за себе си, без време за любимите ти занимания, без време за замисляне… Днес е денят, в който трябва да спрем за миг. Не за почивка. За равносметка! И да си зададем най-простите въпроси: Кой беше до теб, когато тичаше? Кой те подкрепяше, когато променяше света? Кой не ти позволи да спреш или да паднеш? Кой ти подаде ръка да станеш? Кой изтърпя всичките ти изблици на своенравност? Знаеш кой? Чудесно! Благодари му от сърце и му пожелай сили и търпение за още една година напред! Винаги на 21 ноември православната църква чества Деня…

Continue reading