Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Едноок изкусител.
Любимата ми тишина 😉
А къде му е мониторът на тоя компютър? 😀
Аааа, това е “онова” преди Правеца!
:)))))
На разкопки ли я намери тази машина?
Без бутон да изтрие, да върне времето назад,
без лице да изпише почувствания хлад,
с глас еднотонен, отчитащ само отминалия й ред,
във времето стои, а светът върви напред.
@Коко
ами мониторът трябва да е в купчината хартия отстрани. нали е за еднократна употреба — налага се да имаш повечко такива 😀
@Контесо
не, по-скоро на разпродажба 😉
@gost
благодаря.
мисля да се възползвам от твоите, на зори, ежко и останалите способности в хайку създаването, ако успеят да ме убедят да направя някога изложба.
да не се отметнете тогава?
А часовникът от ляво, за завръщане в реалността ли служи?
Древен, кой е в състояние да те убеди за тази изложба и дали може да е по-настоятелен в убеждаването?
@LeeAnn
по-скоро е за синхронизация на работата на компютъра 😉
@Зори
не ти трябва да знаеш, а и настоятелността не помага в този случай.
А може ли повечко народ да те помоли и естествено – абсолютно не настоятелно, а едно такова в стил “ако може”;)
може да опитат, но без особен шанс за успех.
не споменах ли, че и молбите не помагат в този случай 😀
@NeeAnn
Да бе, молби! Ще ти се. Не разбрах, ти за какво си им на тези, дето ще ти спретват изложба? 🙄
Ти? Изложба? Да вярвам ли? 😉 (хихи)
хич не ми се иска, затова им това казвам — молбите няма да помогнат, да опитат да измислят нещо друго.
и аз не знам за какво съм им — освен да ме показват, както едно време по панаирите 😐
@LeeAnn
по-добре недей 🙂
Aaaaaaaaaaaa, значи да се обърна към Бай Тони за съучастничество 😉
Тия ключове за палатки са много странни…
е-е-е-е, зори, много си бърза 🙂
Може, ама неговият е дубликат. Пробвай при Никеланджело 😉
Ник,
предполагам, че ти би написал, че Сан Антонио би написал, че това, което аз съм написал в случая, не е точно хайку :). Но това са подробности.
Твоите снимки пращят от идеи. Ако хвана някоя, която ме е халосала по третото око, и ако успея да я задържа във думи, обещавам, че ще ти кажа. 😉
ПП: Съгласен съм с Вещата. Защо си мислиш, че си нужен, ако някой реши, че трябва да ти се направи изложба? :d
Гертруд Великолепната е веща – да взема да я послушам 😉
🙂 топлите ми душата, да знаете 🙂
@Зори
бай тони?! този пък кой е? не че не познавам поне двама човека с това име, но съм сигурен, че и те няма как да (ти) помогнат.
@Гери
хайде сега, и ти не внимаваш — никеланджело?! не беше ли микеланджело?
@gost
не внимаваш — никъде не съм казал, че мисля, че съм им нужен. напротив — могат да опитат да се справят и без мен. аз само ще гледам сеир отгоре 😀
Ник,
ако ме искаш за изложбата, ще трябва и ти да се впрегнеш. Не понасям аз да симулирам мислене, а някой друг да седи и да гледа сеир! 😛
Двойно или нищо! 😉
ооо, gost, толкова ли си стар, че чак за изложба да ставаш… :`(
Lee,
Там, където живея, девизът е: “Древен и вечен” 😉
но ако погледнеш коментар нр. 5 ще видиш, че Ник не се интересува от културно-историческата ми стойност, а от интелектуалният ми труд. 🙂
е, сега ме заинтригува вече! Къде живееш? (щото аз не съм Ник) 😉
Ох, ми то е под купчина хълмове. Първо бяха три, после нараснаха на седем, сега са шест. А бе, принцесо, мобилно е туй нещо географията. 😉
LeeAnn – преди време някой пускаше загадки за едни градове 😉
Ник – светците от този калибър са леко древни – та обръщението е “бай Антонио”, на галено Тони 😛
gost, с оглед на предишните ти поетични опити, очаквах по-одухотворен отговор, но… да речем, че се приема 🙂
Шуми Марица окървавена,
Слънце Тракия огрява,
планината горда и зелена,
и градът си тук остава.
Шуми Марица замърсена,
панелки Слънцето огрява,
планината не е веч зелена,
но градът си тук остава.
Е, това вече е друго нещо 🙂
БППДЗ 🙂
Принцесо,
наистина ли заслужавам подобна чест при условие, че употребата на високи токчета от всяка принцеса е предпоставка за превръщането на бппдз във свещ? 🙂
@ghost
Ник,
ако ме искаш за изложбата, ще трябва и ти да се впрегнеш. Не понасям аз да симулирам мислене, а някой друг да седи и да гледа сеир! 😛
Двойно или нищо! 😉
ами аз моята работа съм я свършил, така че ми е ред (а и ми се пада) да гледам сеир 😀
@Зори
аха, то ставало дума за светци, и то древни. а аз търсех из обикновените хора. само се страхувам, че и те няма да ви помогнат, така че ще трябва да се справяте сами 😉
Ник,
имаш странно чувство за справедливост. Твърдиш, че след като веднъж си свършил дадена работа, не ти се налага да се занимаваш повече с нея. Не разбираш, че фактът на моята непоносимост се поражда от едновременността на твоето безделие, а не от наличието му. 🙂
Така че:
Двойно или нищо! 😉
“Поли иска бисквитка!” 😀
Gost, аз не съм всяка принцеса, мисля, че знаеш: )
Lee,
аз осъзнавам, че ти си уникална принцеса, първа сред останалите и следователно с неотменно принцесешко достойнство. Ето защо, ние придворните и приятелите ти сме готови (или поне аз) да жертваме официалното признание на нашите таланти, ако има опасност това ти достойнство да бъде накърнено. Ник е специалист и ще ти обясни, че един пдз, та бил той и бп, е съпроводен с заплахата от разместване на някои неща от рода на център на тежестта, площ на опората, права между два определени центъра на тежестта, сили на триене и тяхната липса особено когато имаме и високи токчета. 🙂
@gost
“Поли иска бисквитка!”
добре, ето я бисквитката — под всяко хайку, което си сътворил за моя снимка, ще стои твоето име.
но ако искаш да ги видиш след това в книга, ще трябва да се обърнеш към LeeAnn — тя е компетентната.
gost,
за пръв път някой така упорито ми отказва бппдз. Няма да питам за причините 🙂 и ще приема упорството ти като положителна черта на характера ти 🙂
Също така, няма да обяснявам, че центъра на тежесттта при изпълнение на бппдз, се приближава към земята, но продължава да си бъде “център” 😉
Също така, няма дори да споменавам, че принцесешките обувки (истинските!) не са с високи токчета 😛
Ник,
“под всяко хайку, което си сътворил за моя снимка, ще стои твоето име.”
А още малко ще тръгнеш да поставяш името ми по стените! 😉
Актът на писане при мен е улавяне на разни мисли, идеи и настроения, докато още се скитат на повърхността на съзнанието ми. Ако не ги запиша някъде, те вампирясват и отиват да се скитат из долните етажи на съзнанието ми. Появата на такива мисли се причинява от външни стимули, като твоите снимки са само песъчинката в бисера, но има и слоеве от други вещества (моментно преживяване, впечатление от нечия реплика, появил се спомен), които оказват влияние върху създаването на някое от моите умотворения. Аз не съм способен с еднократно прилагане на висока температура и налягане да създам брилянт. Т.е. моите изделия са занаятчийски, а не от поточна линия. В края на краищата пиша от две седмици! 🙂
ако те влече и ако ще спиш спокойно — и на стена ще го сложим 😉
само не разбрах какво е несъвместимото между моите снимки и начина ти на писане? виждаш снимка -> пишеш -> жури оценява. не е казано, че трябва да го направиш наведнъж (то и аз няма да пусна всички снимки наведнъж), така че наистина може да спиш, без да сънуваш хайкушари и да спреш с оправданията 😀
Ник,
ако пожелая името ми да стои по стените, значи наистина го заслужавам! 😀
Иначе, пускай ги една по една, защото, както ти обясних, моите мислотворения са произведения много повече на обстоятелствата, отколкото на изкуството. Та, за да не пресушиш църцорещия извор на моят талант, пущай ги на малки хапки.
ПП: Ако сериозно ни каниш да ти помагаме, лобирай пред Първата дама да сложите една постоянна статия “Как се пише хайку” (като ще сме всички в гьола, дай да сме хор). 😉
gost, започни я, добутай я до някъде, изпрати я на Първата Дама и тя ще прецени 🙂