and three years later …


11 Comments

  1. Изглежда самотна… Скоро пак ще се съберат приятелчетата 🙂

  2. Предполагам — на по бира или две, както виждаш и пейка са си нагласили вече 🙂

  3. Не ми се закача по темата за романтиката точно сега, защото снимката е превъзходна – прибра ми ноктите… почти 😉

  4. Определено е прелестна! И как розовее само… 🙂

  5. ха-ха, ама много ви се иска да е розово, а то пък просто е началото на един дълъг (и кървав) залез 😛

  6. И-и-и-и-иии
    Хайде да е просто начало! На един нов ден, на една нова година – само тоя път, а 😉
    Моля!

  7. Прекрасно е, Ник!

    Не бъди циничен, де, не ми се вярва да се върнат след 15 години на мястото, където са си дърпали опашките, да си отварят бирите 🙂

    п.с. Стига им се вързва на тия женуря горе …

  8. Благодаря, Ники, четеш ми мислите 🙂

  9. 🙂
    Радвам се, че “абонамента” за зимното дърво продължава. Станало ми е любимо, а дори не знам къде се намира.

  10. @Зори
    ти като една триглава ламя с философски уклони, би трябвало много добре да знаеш, че залез без изгрев няма. и че без начало няма да има и край 😉

    @deni4ero
    ама те вместо да дърпат опашки, отварят бира, така че цинизмът си е съвсем на място 😀

    а и защо си мисля, че по-скоро те се връзват 😛

    @LeeAnn
    моля 🙂

    @La Comtesse
    а, добре, че му се радвате, контесо, че в тези смутни времена не е ясно докога ще е там. иначе дървото се намира в един от парковете на софия ;)(не са много, така че нека не изброявам, pls).

  11. Ех, че философски го завъртя!
    Добре – приема се 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.