Понякога е полезно
да се направиш
на какъвто не си,
за да разбереш какъв си
…всъщност…
Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Доста приятно заключение ,
на фона на студените дни
и мрачното небе.
Дните са толкова студени,
колкото ги чувстваме ние.
Мрачното небе – също.
…освен ако не се превърнеш в този, на когото се правиш 🙂
…или не се завърнеш в себе си, водейки гост – този, на когото си се правил и не си спретнете купон
А който не може “да се направи” на какъвто не е?!… Без купони ли ще си остане? 😥
Гери, ти не си ли чела “Дядовата ръкавичка” :))
В широката душа място да искаш и отворени врати…
Зори ми обра точките! 😀
А бодлите 😉
@Гери
А който не може “да се направи” на какъвто не е?!…
тогава се „прави“ на такъв, какъвто е 😉
Гери, когато човек реши, че не може да се направи на някой друг, той обикновено се прави на този, който си мисли, че е. Дали новият образ е на този, който му се иска да бъде, който се страхува да бъде, или за който си мисли, че ще скрие истинския, няма особено значение. Тъй щото, когато човекът се нуждае от помощ, винаги ще се намерят приятели, които да кажат какъв е истинският образ в огледалото.
…всъщност… Ти си и какъвто не си, затова разбираш какъв си. 😉
Гери,
всеки може да се направи на какъвто не е 🙂
Понякога се налага. И не винаги контекста на промяната е негативен 🙂
Идват празници, все пак, мислете по-положително 🙂
@зори За тях отдавна се е погрижило семейното ми племе 😀
@LeeAnn Как би предложила един таралеж да се направи на нещо, което не е, по достатъчно убедителен начин? 😀
Много просто, Ежко 🙂
На игленик, например 🙂
или на поставка за есенни листа
или за ябълки 😉
или гъбки 😉
🙂
LeeAnn, ако Ежко използва малко памук за туширане на визуалния ефект от бодлите и малко парче плат за прикриване на цялостната структура, спокойно може да мине за табуретка :d
хехе, табуретка за непослушни деца? 😉
@Ежко, явно се правиш на табуретката на Gost и явно LeeAnn e много права – четох едни много прекрасни строфи преди време, усещаха се бодличките на ума, ма щом казваш, че ги няма… 😉
@LeeAnn, май коледното настроение вече ти шие костюм за влизане в роля 🙂 Снежанка ли се казваше онази зимна принцеса, чe не съм много запозната с принцесешките роли 😛
@Гери, като се замисля – ти си в толкова богата роля на веща вълшебница, че вярно няма начин да я изчерпиш скоро и да се пробваш с нова – стой си там, Слънце и кога ще има нов пост, аааа 😉
@Гост, тая табуретка не е ли лекинко опасна :)))
P.S. Древен, много си тих 😛
@зори
Ти тая табуретка я докарваш и без памук, плат и пр., дракуляк такъв 😆
И аз те обичам, Гертруд Великолепна 😛
LeeAnn, тая табуретка е за послушни дечица, такива, които си седят на задника. Непослушните през това време бъркат в меда. 😛
Зори, табуретката не е опасна, напротив, тя е стимулираща и следователно – полезна. Всякой достоен член на обществото, който седне на нея, ще разбере, че спортуването (най-вече скокът на височина) е полезно за здравето, подпомага кръвообращението и подпомага преодоляването на някои от негативните ефекти на гравитацията. 😉
Сетих се!
Ще се правя на табуретка на тъщата 🙂
(линк към илюстрацията)
@Ежко
А, ето защо Дачи е казала, че понякога е “полезно” 😛
Гост, Ежко, вие двамата бихте накарали всяка тъща да приеме ролята на пърхаща пеперуда – вещерица -може да бъркам правописа на думата 😉
да, зори, така е 🙂
тази година организираме нещо по-нетрадиионно и вече съм любопитна за резултата 🙂
Ако ми хареса – може пък и да го споделя с вас…
… ако слушате 😉
LeeAnn, дай бързо дефиниция на категорията “послушен”, да не нагазя в лука – знаеш как е!
Ако може да бъдем полезни в нетрадиционното – дай знак.
LeeAnn, ако сме послушни, то не бихме могли да покажем на тъщите колко е полезно спортуването. Това би довело до сериозно затлъстяване и до летални дори негативни последици. При едно подобно стечение на обстоятелствата бихме се така натъжили, че в сърцето ми биха се отворили седем големи отвора.
Ето защо не бих се облякъл по европейската мода, за да ми признаят откриването на Топлата вода (така аз наричам откритият от мен астероид)(ха да видим сега какво ще каже Зори за разбирането и културният контекст).
Пък ти, ако си малко нещо всевластна принцеса, би стояла над собствените си закони и би могла да ни кажеш за какво става дума, нали? 🙂
gost, ти малко избърза с дефиницията за “послушен”, която търси зори.
не помня да съм казала да си слушате тъщите 🙂
тук, в този дворец, “послушен” се тълкува като “слушам принцесата, като през цялото време я гледам в очите и осмислям всичко, което казва. Ако ли пък не мога да го осмисля или разбера – просто слушам, като през цялото време я гледам в очите”.
така че – нека тъщите спортуват!
Гледам и слушам, мам!
LeeAnn, гледам те в очите, пиша и мълча 🙂
Gost, това не е само един контекст и определено ми бяга, но божествената красота на седмицата ме вдъхновява да се отдам на тишина, размисъл и близане на набодения задник.
Ей, че табуретки се навъдиха 😛
😀 😀 😀
🙂