Чанове на 8 години!

На 11 април 2013 г., Клуб по народни танци Чанове навърши осем години!      За много хора осмицата е символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за Чанове тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Миналата събота (13.04.2013 г.), празнувахме 8я рожден ден, който постави началото на 9тата година от Чановското летоброене… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи. Така премина и празненството: с подобаваща динамика и емоции, които можете да усетите само на такъв празник, в тази компания!

Continue reading

Направи го сега!

Аз съм заклет мечтател и през повечето време съм влюбена! Запознати и наблюдателни хора пък казват, че даже винаги ми личи 🙂 Като заклет влюбен мечтател ви казвам: Способността ни да се влюбваме и да мечтаем ни прави човеци. В човешката душа винаги има място за още една любов и за още една мечта. С колкото повече влюбености и мечти напълните сърцето си, толкова по-малко непривързаности и прозаичности му давате възможност да задържи. Ако днес беше последният ти ден и утре щеше да е твърде късно, в какво щеше да се влюбиш? За какво щеше да мечтаеш? Щеше ли да захвърлиш страховете си и да тръгнеш по неутъпкани пътеки? Би ли простил на враговете си? Би ли потърсил човека на мечтите си? Би ли го обичал неудържимо поне…

Continue reading

Това е България

Това е името на спектакъла, който ансамбъл „Българе” изигра благотворително за Пеперудените деца. Имах удоволствието да го гледам преди дни в НДК и трябва да призная, че това е един от най-въздействащите спектакли, на които съм присъствала напоследък, където освен танцуването, видяхме и не лоша актьорска игра – танцьорите на Българе изиграха отлично неубиваемите македонски комити 🙂 Хареса ми замисъла на спектакъла: България е представена със своите фолклорни области, внимателно подредени във филм със сюжет: един странник, попаднал в България се опитва да си тръгне от нея, но постепенно осъзнава, че част от него завинаги ще остане тук. Харесва ми това послание, вярвам в него – докоснал ли си се до подобна магия, част от теб завинаги остава в нейна власт.

Continue reading

Човешките ни граници

Всеки от нас знае къде започват човешките му граници – от мен, от Аз, от съм –  и то го знаем още преди да сме можели да си отговорим на въпроса „Кой съм Аз?”. Очертаването на границите ни започва от момента, в който сме започнали да се заявяваме като човешки същества, още преди да сме се били осъзнали като хора – с бебешкия си плач, с детското дърдорене, с тийнейджърското “блъскане на врати”… и т.н. Ясно е и какво очертаваме с това заявяване – границите на собствената си личност – мястото, на което се чувстваме „в безопасност” – защитени и обичани. Къде обаче свършват тези граници? Колко далеч от центъра, в който ние седим, се простират те? Знам, че на тези въпроси повече от нас…

Continue reading

Обичам те

Обичам те когато гледаш ме с копнеж И тихо в тайнството ме въведеш Обичам те когато с залеза говориш И замислено с утрото мълчиш Обичам те когато мило ми шептиш И с въздишки неми от страст крещиш Обичам мислите ти да усещам – с малки стъпки по гърба ми тичат Обичам чувствата ти да улавям – като с вятър шепите да пълня с тях Обичам с теб в дъжда да тичам, но най-обичам да те обичам!

Continue reading

За смисъла…

В последните години благотворителността в България извървя дълъг път и мина през много етапи. Първо беше нещо ново и неочаквано и хората посягаха към него от любопитство – да видят дали ще се справят, дали ще им хареса, дали им понася… После се превърна в мода – популярни лица в скъпо платено телевизионно време ни променяха възприятието за Коледа. После стана спорт – пространството е пълно с информация за благотворителни събития. (Наскоро се разочаровах от едно такова, но това си е мое усещане…) Това за мен е абсолютно нормално. Все пак психологията не е измислена вчера, нито пък от вчера е известно как въздейства на мозъка гледката на големи жални молещи очи… Не мога да преценя дали напоследък телевизионното проявление на спорта попремина или се…

Continue reading

Рицарите от Ордена на Търпението

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била много добра в организирането на рицарски турнири. Поданиците на кралството знаели, че веднъж на 1000 фантагодии Принцесата организирала турнир и събирала най-достойните рицари, за да им даде своя специален ДБППДЗ, но нито един от поданиците й не знаел с какво точно рицарите били заслужили честта… Да, наистина, заедно с ДБППДЗ, Принцесата споменавала и заслугата, но все пак… И както обикновено става в приказките за принцеси, имало само един човек в кралството, който знаел истината. Но тъй като това не е съвсем обикновена приказка, по изключение,  в този случай, истината била известна само на Принцесата 🙂 И така, преди много много лета, в една красива утрин, когато слънцето припичало, а птичките…

Continue reading

Сън…

Тихо влезе във съня ми Като дявол с ефирни крила Копнеж в душата разпиля И остави там горяща следа Страх ме е да отворя очи и теб да изгубя В светлината на деня се превръщаш в прах от падаща звезда Не наяве, а на сън Теб обичах и за теб копнях Не наяве, а на сън Ти танцуваш само с мен Аз прегръщам само теб Моля те, нощ, остани твоята дяволска душа тогава ангела във мен събужда Намерих те, Искам твоя да бъда, Страх ме е, страх ме е Да се събудя…

Continue reading

Като бисери върху топъл сатен

Дрезгаво уличните лампи потрепват Градът утихнал е и вече спи. Всяка нощ тъмнината е обзета от страст, а тишината безмълвно крещи… Един прозорец остава да свети, А зад него мъж отново не спи. Всичко в любовта се повтаря… И различното пак е както било е преди… Всички истории за любов си приличат: Неизречени думи разпилени като бисери върху топъл сатен Саксофонът замечтано реди История нова, преживяна преди. Неразумни чувства раздират нощта, Парещи ласки със писък избухват, Разпиляват се плавно, И бързо изчезват почти без следа… Един прозорец остава да свети, А зад него мъж отново не спи. Всичко в любовта се повтаря… И различното пак е както било е преди… Саксофонът замечтано реди История нова, преживяна преди. Медните звуци думи намират Бисери се сипят в…

Continue reading

Правият път

 Le droit chemin Jacques Prévert А chaque kilomètre chaque année des vieillards au front borné indiquent aux enfants la route d’un geste de ciment armé . Правият път Превод: LeeAnn На всяка крачка всяка година старци затъпели с жест закоравял сочат на децата „правия път”

Continue reading

Здравей, търпеливо момче…

Здравей, търпеливо момче, бях забравила колко са зелени очите ти… Благодаря ти, че времето спря и можах отново в тях да надзърна… Погледнах те, но вместо да спре, времето назад ме върна… Там, където още нямах крила, които в птица да ме превърнат… Ти ми каза „ела” и с теб тръгнах Ти ми каза „вземи тези крила”, аз ги прегърнах, а ти бавно в мечта ме превърна… Здравей, търпеливо момче, бях забравила колко са зелени очите ти…

Continue reading

Вдъхновението

Вдъхновението не идва от музите. Музите са измислени от древните поети, за да оправдават с тях любовните си забежки. Вдъхновението не идва и от безцелното съзерцание. Ако съзнанието ти е обременено, дори красивото цвете, в което си вперил очи, е най-обикновен треволяк, който на всичкото отгоре вехне, докато го зяпаш… Да не говорим колко е крехко и колко лесно отлита…  Вдъхновението, не цветето 😉 … Вдъхновението идва от любимите хора – само те могат да ти осигурят свобода за ума и умиротворение за душата. Вдъхновението идва от приятелите – от подкрепата, която получаваш, от насърчението, от възхищението, от градивната критика и напътствия, от споделеното, също и от неизреченото. Вдъхновението идва и от читателите – от начинът, по който очакват да се появи нещо ново, от…

Continue reading