Писмо от непознато другарче
Спомняте ли си онези времена, в които всеки от нас си имаше поне по едно непознато другарче, с което си мислеше, че си усъвършенства чуждите езици? Трябва да си призная, че имаше момент от времето, в който бях много активна – редовно си пишех поне с 2 русначета. Честно казано, вече не помня почти нищо за тях, освен името на единия младеж – казваше се Дмитри и беше от Киев. Преди повече от 20 години съм зарязала кореспонденцията и съм изхвърлила всички писма и картички. Запазила съм само едно нещо: рисунка на Дмитри с красив стих на Есенин на гърба. С времето листа взе да пожълтява, а думите да избледняват. Затова, преди да е станало безвъзвратно късно, реших да запазя този спомен, на сигурно място,…
Първата от вторите седем
Ако попитате едно четиригодишно дете на колко години е, то ще ви отговори „На седем!”. Ако попитате едно 34 годишно дете на колко иска да бъде, то пак ще ви отговори „На седем!”. 🙂 Тия дни май и с нас се получи нещо такова. Говорейки си с NeeAnn за предстоящия рожден ден на блога, изведнъж и двамата се объркахме и решихме да празнуваме седмия ни рожден ден. После пък се сетихме, че вече завъртяхме първата седмица и вече сме наченали втората и решихме, че някак трябва да отбележим началото й, като отпразнуваме първата от вторите седем. Или с други думи: днес блогът ни става на 8 години. Ако се поровите из разните нумерологии ще откриете, че традиционно осмицата се счита за символ на безкрайност. Аз…
Покорителят на небесата
Трябва да призная, че бях доста резервирана, когато взех тази книга в ръце, първо, защото падането от 39 км със свръхзвукова скорост е всичко друго, но не и „полет”; второ, защото тогава така и не разбрах какъв е зора да се скача от там; трето, защото нещо ме кара по принцип да не харесвам и да избягвам прекалено нашумелите хора/места/явления/автори и т.н. (дори любопитството ми не помага); четвърто, защото очаквах Феликс Баумгартнер да ни обяснява колко е велик… (не, че не е 😉 ) Реших да й дам шанс, само защото ми е подарък за Коледа… И все пак, в живота има моменти, в които си доволен, че очакванията ти са останали неоправдани и преживяването с тази книга бе един от тях! Книгата се оказа…
Островът
Попаднах на Островът на Александър Секулов абсолютно случайно, но не съжалявам за нито една минута от изгубването си там… Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен… … да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода… … морето да е до колене, всеки загадъчен шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)… … всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе / спъне / набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка… Бях…
the memories remain 04 …
cheers …
somewhere in the mountain …
and five years later … large view
Носталгично…
… но в добрия смисъл на думата, ако изобщо тази думата може да носи настроение, различно от това, което те обзема като се върнеш 30тина години назад. Това никога не е нито напълно хубаво, нито напълно лошо, хем ти е приятно, хем нещо те стяга под лъжичката… Истината е, че това пътешествие в последните няколко месеца ми беше повече приятно, отколкото обратното. Пътешествието започна с група „Стари хипари”, които се размотават по плажовете на Иракли. Книжката на М. Вешим съдържа разкази за къмпинга, писани в годините. Лошото е, че им личеше, че просто са събрани на едно място, защото доста описания, изрази и похвати се повтаряха и само женското любопитство ме заведе до последната страница. Не стана така с останалите три книги на Вешим, които…
Николай Славеев в Клуб на Хорото
Николай Славеев гостува в Клуб на Хорото на 23.10.2013 г. За съжаление обаче, аз не можах да присъствам, което автоматично означава, че не можах да направя традиционното интервю с народния изпълнител. Поради тази причина, разказът ще бъде само по снимки и видео-репортажи на Хоро.бг.- можете сами да се уверите, че веселието е било на ниво! http://horo.bg/index.php?menunode=9&show=material&materialid=4024\ http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4034\ http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4035\
Когато детето ми се роди
До сега никога не бях попадала на песни на Пиер Башле (Pierre Bachelet). „Когато дете се роди” е първата песен, която чух (по молба от читател). За да мога да вникна по-добре в смисъла на песента, чух и други негови песни. Повечето от тях са бавни и меланхолични и по-скоро звучат като изпят разказ за нещо преживяно и почувствано, отколкото като специално написана песен. Песните му звучат успокояващо и умиротворяващо, без значение какво се пее в тях и това несъмнено се дължи на спецификата на гласа му. Текстовете, този също, изглеждат малко далечни и чужди спрямо сегашната ни действителност, но за времето си навярно са били актуални – все пак Пиер Башле е роден през 1944 г. Целият му живот е свързан с музиката, като…
Стойността…
В православния календар днес е „Денят на християнското семейство”, а в моя личен календар това е просто Денят на семейството. На семейството и на приятелите. Всяка година на този ден, мислено или гласно, напомням на себе си и на света, че този ден е един от най-подходящите за онзи вид особени равносметки, които не касаят количествата сами по себе си, защото не количеството постижения ни дава усещането за пълноценност и принадлежност, а удовлетворението от начинът, по който сме изминали пътя, довел ни до тях… И тази година въпросите ми за равносметка са много обикновени: Колко пъти през изминалите 365 дни направихте компромис със себе си и със семейството си? Заслужаваше ли си? Колко от собствените си ценности потъпкахте и размихте, докато тичахте по пътя? Струваше…
in memoriam 02 …
Източник „Изгубената България“ — Сократ-май 04 Фев 2013 11:41 Тази идея ме мъчи от известно време. Не е моя, подхвърляна е неведнъж, но никой не е предприел нещо сериозно. Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война. Ако не греша, те са около 4 хиляди. България е малка страна, сигурен съм че има десетки, може би стотици хиляди хора, в чиито родове има такива жертви. В моя няма, но една от бабите на жена ми е загинала така – и колкото и слаба да е роднинската връзка, това ме вълнува. Бих искал да се организира подписка за един такъв мемориал. Да се съберат доброволни средства – вярвам, че хиляди хора биха отделили по лев, по два, кой колкото може….
Ако
Ако ти подарят стихотворение като това – вероятно има защо… Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен — не сееш клевети; или намразен — злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха — зъл предател — еднакво със Триумфа — стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка — и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв — и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за…
