Ако попитате едно четиригодишно дете на колко години е, то ще ви отговори „На седем!”.
Ако попитате едно 34 годишно дете на колко иска да бъде, то пак ще ви отговори „На седем!”. 🙂
Тия дни май и с нас се получи нещо такова. Говорейки си с NeeAnn за предстоящия рожден ден на блога, изведнъж и двамата се объркахме и решихме да празнуваме седмия ни рожден ден. После пък се сетихме, че вече завъртяхме първата седмица и вече сме наченали втората и решихме, че някак трябва да отбележим началото й, като отпразнуваме първата от вторите седем. Или с други думи: днес блогът ни става на 8 години.
Ако се поровите из разните нумерологии ще откриете, че традиционно осмицата се счита за символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за LeeNeeAnn тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Днес всъщност, заедно с края на осмата година, празнуваме началото на деветата… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи.
Затова смея смело да кажа, че най-интересните публикации в този блог и най-вдъхновяващите снимки, тепърва предстои да бъдат написани и прочетени, снимани и видяни 🙂
Рождените дни са повод за равносметка, но тази година няма да я направя писмено, защото съм сигурна, че всеки от вас много добре знае какво е открил и какво не е през изминалата година на страниците на блога. И понеже и аз много добре знам, NeeAnn – също, ще си замълча съвсем по принцесешки 🙂
За много години, приятели!
Честит ви празник! И 8 не е лошо число. 🙂
Мерси, Ники 🙂
В никакъв случай не е е лошо 🙂
Честита ви осма годинка 🙂
Благодаря ти, Юлия 🙂
Честито, любими хора!
Чакам с нетърпение най-хубавите ви постове, снимки, приказки и фотоприказки/по-бързо, че много се затутахте напоследък 😛 /
Дачи, ясно, ти по принцесешки замълча, въпреки че не го намирам за честно. Ама, Ник? Той по какво замълча?
По шизоромантически най-вероятно 🙄
мерси, Люлю 🙂