Празнично
Честит Рожден Ден, Ники!
Category: Емоции в проза
За Вярата, Паметта и Забравата
Всеки човек вярва в нещо – кой повече, кой по-малко. Едни вярват в Бог, други – в Любовта, Едни вярват в Приятелството, други – в Справедливостта, Едни – във Възмездието, други – в Чистото начало, а трети – във Внезапния край и безнаказаността. Повечето хора, обаче, просто вярват в себе си – кой повече, кой по-малко. Някои явно, други – по-прикрито. Тези, които вярват, обикновено помнят, но понякога и забравят. Забравянето е един прекрасен спасителен план за евакуация на информация от претъпканите ни мозъци. Който помни малко, той и забравя малко – не можеш да забравиш повече, отколкото си запомнил. Това е обикновената логика. Човешката. Но, има една порода умодребни същества, които не са точно човеци, макар че много приличат на тях по начините им…
Ден на мечтателите
Всяка година на този ден се сещам, че когато бях малка това бе Денят на космонавтите и този ден се отбелязваше специално от всички хора. Миналата година се роди идеята да обявим 12 април за „Ден на мечтателите”. Спазвам обещанието си и обявявам 12 април – „Ден на мечтателите”! Това е денят, в който всеки от нас трябва да спре поне за един миг и да помечтае. Да се обърне назад и да си спомни кое през годините му е давало сили да продължава да се движи напред, да преследва и постига целите си. Да порови в мислите си и да си даде сметка, че единственото нещо, което винаги остава дълго, дори и след нас – това са мечтите ни! Някои от тях са се превърнали…
Подарък за всички от сърце
Има хора, които колкото и да ти говорят – пак нищо не казват. Лошото е, че и електричество не произвеждат, та поне енергийната ни система да подпомогнат. Това е преобладаващата част от хората, като на по-голямата част от тях дори и ребром да им кажеш „Млъкни!” пак няма да млъкнат. Има хора, които и когато мълчат, казват повече от всеки друг. Но тях трябва да ги гледаш в очите, за да измъкваш думи от мимиките и емоциите им. На такива хора и като кажеш „Говори!” пак трудно говорят. Най-обичам най-малобройната група от всички хора – тези, които като говорят казват нещо съществено. Малко са хората, които имат нещо да кажат и които си заслужава да бъдат чути! Такива хора трябва да бъдат накарани някак да…
Стига ли ви времето?
Завиждате ли на хората, които имат време за всичко? На хората, които винаги успяват да са там, където искат? Случвало ли ви се е да се чудите как хора с ангажименти, подобни на вашите – семейство, деца, котка и т.н. – успяват с всичко, а вие все не? Случвало ли ви се е да ви поканят на кънки в неделя, на танци през седмицата или другаде и вие да кажете „Искам, но нямам време”? Ако ви се е случвало, значи нещо в личната ви организираност сериозно куца. За щастие, организираността е нещо, което човек може да научи, стига да иска. За да ми стига времето да правя всичко, което искам, а то не е никак малко(!), спазвам едно много просто правило. Ще ви го кажа…
Честит празник, Влюбени хора!
Бъдете влюбени винаги! Няма значение в какво и колко! Важното е да не оставяте сърцето си да мързелува!
Моя (измислен) свят
На Лид В моя (измислен) свят мъжете и жените ще говорят на един и същи език и думите ще значат за слушащия точно това, което значат за говорещия. Мъжете ще са кавалери винаги. Жените ще са женствени и красиви винаги. „Еманципация”, „патриархат” и „матриархат” ще са термини от археологията. Мислите на хората ще се онагледяват около главите им като бълбукащи цветни мехурчета, като интензивността на бълбукането ще показва интензитета на мозъчната им дейност. Така хора със сходен начин и предмет на мислене ще се откриват по-лесно и ще си общуват по-гладко, като така ще се пропуска фазата на въпроси като „Това, дето и ти и аз си го мислим, но ти не смееш да ми го кажеш, това ли имаш предвид?” Добрите думи ще вършат чудеса. Лошите…
Седем албума, които бих взела на необитаем остров
Ех, не ме подмина тази мода. Сави е виновна. Ама как да й откаже човек 🙂 Правила: Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл. Започвам изброяването, като придавам на думата „албум” малко по-широк смисъл 🙂 1. Queen и дуетите на Фреди – особено „Барселона” с Монсерат Кабайе. 2. Диск с подбрана от мен българска народна музика – защото тя пали огън в душата…
Мъжете и жените или „Кой кого”
Темите, свързани с отношенията между мъжете и жените са стари като света и винаги се въртят около едно и също нещо – „кой кого?” и „защо?”. Също и „как?”. Напоследък Лонганлон писа за Кавалерството и тревогите около липсата му, а Тишо за Вечната борба между половете. И двамата споделят мъжкото си виждане по въпроса и типично в техен си неповторим стил абсолютизират и поляризират нещата. И тъй като аз съм типичен представител на „противниковия отбор”, вероятно на тях, а и на останалите хора, ще им е интересно да чуят едно женско мнение. Глобално погледнато, проблемите в общуването винаги са били едни и същи, само средствата са различни. Проблемът и сега си е същия, ако изобщо има проблем. Според мен има неразбирателство или по-точно някаква липса на…
Усмивка № 1019
Мда, леко-леко, седмицата за усмивки свърши. Неее, няма да ви карам да плачете сега. Надявам се и вие да направите същото за мен – да не ме накарате да плача ;). Подарявах ви съзнателно усмивки в последните дни, но не защото ще ставам зъболекар ;), а за да ви умилостивя и подкупя. В известен смисъл, днес е малко по-специален ден. Не много по-, но все пак… На днешния ден, точно преди две години стартира този блог и първата публикация в него беше точно на тази тема: „Усмивката”, а картинките, които видяхте тия дни бяха за нея, но тогава не знаех как да ги кача. И ги запазих за някой специален ден, като този. Сега обаче, заради всички усмивки, които похабих по вас в последните дни…
Маймунско
Каквото повикало, такова се обадило, нали 🙂 . Усмихвайте се дори на тези, които се опитват да ви правят на маймуни. Ако си мислят, че са успели – още по-зле за тях. Бъдете снизходителни и им простете – все пак не може всички да са умни и красиви като вас.
Тиквено
Наоколо е пълно с тиквеници, които искат да ви съсипят деня и настроението (?) Обезоръжете ги с усмивка!
Дипломатично
Усмихвайте се докато разговаряте с някого – това създава ведро настроение и на двама ви. Усмихвайте се, когато не знаете отговорите на въпросите. Докато се усмихвате, печелите време да мислите.
Усмивка по телефона
Усмихвайте се, докато говорите по телефона. Човекът отсреща със сигурност ще го усети. Това или ще стопли деня му, или тотално ще му смарангяса настроението – зависи от контекста на разговора, все пак 🙂 . Но пък второто си е негов проблем. 😉 Нали?
Седмица на усмивките
От днес до 21 януари обявявам полу-седмица на усмивките. Защо? Ще разберете на 21 януари 🙂 А дотогава: по една усмивка, всеки ден. Усмихвайте се като децата: искрено, от сърце и се смейте с цяло гърло. Със смеха отваряте душата си и прочиствате дробовете си. Смехът произвежда щастие. Колкото повече се смеем, толкова по-добре се чувстваме и толкова по-добре изглеждаме.
На какво ме научи 2007 год.
За разлика от Неповторимата 2006, която запомних с десетките нови преживявания и усещания, 2007 год. е специална с изводите, които ме накара да си направя. Някои неща си ги знаех от преди, бях ги чувала и ми харесваха като концепция, но едва през изминалата година повечето от тях намериха своето реално потвърждение в мойта си глава. В крайна сметка: станалото-станало! Важни са изводите, които остават след случките, както и начините им на употреба. А най-ценни са изводите до които си стигнал сам. От тази година ще запомня и никога повече няма да се съмнявам в това, че: Човешкото сърце има гигантически размери и може да побере невиждано количество болка и да даде нечувано количество обич, като винаги остава място за още. Болката е по-обемиста от…
Коледа от високо
Весела година!
Няма да ви пожелавам весели празници. Ще ви пожелая весела 2008 година, но не в стил китайско проклятие „Дано живееш в интересни времена”, а истински весела година. Пожелавам ви само нематериални радости: Уютен дом и щастливи деца! Усмихнати хора, накъдето и да се обърнете! Истински приятели, на които това, че знаят какви сте, не им пречи да продължават да ви обичат! Сълзите, които ще предизвикате и тези, които ще пролеете, да са само от щастие! Отворени врати и светли пътища! Слънчеви дни и звездни нощи! Желая ви и здраве, за да издържите на радостта! Пожелавам си го и аз!
Облачно представяне на „Пухкава приказка”
Благодаря на тези, които дойдоха преди мен и си тръгнаха последни. 🙂 Благодаря на тези, които подраниха, както и на тези, които закъсняха, но все пак успяха. 🙂 Благодаря на тези, които носиха маси, както и на тези които редиха столове. 🙂 Благодаря на тези, които надуваха балоните и особено на тези, които ги пукаха след това. 🙂 Благодаря на малките. Благодаря на големите. 🙂 Благодаря на тези, които дойдоха отблизо, както и на тези, които дойдоха отдалеч. 🙂 Благодаря на танцуващите, благодаря на летящите. Благодаря и на нормалните хора, които дойдоха. 🙂 Благодаря за цветята. Благодаря и за розите. Благодаря за подаръците. Благодаря и за пожеланията. 🙂 Благодаря на тези, които почистиха залата, докато аз си тропках хорца. 🙂 Благодаря на тези, които се…
Пухкава предпремиера
За ранобудните, за нетърпеливите, за мързеливите, за заетите (на 16.12.), за срамежливите (по повод 16.12.), за работливите (на 16.12), за пътуващите и за всички, които по някаква причина няма да дойдат на официалното представяне на „Пухкава приказка” на 16.12.2007 г., е нейната панаирна предпремиера. „Пухкава приказка” ще може да си види и купи днес, 09.12.2007 г., Панаир на книгата, НДК, от 10.00 до 18.00 ч., на щанда на “Фондация КОМ” (първи полуетаж, срещу щанд 59). Аз ще бъда там от 13.00 до 16.30 ч. поне. Очаквам ви.
За Вярата, Паметта и Забравата
Всеки човек вярва в нещо – кой повече, кой по-малко. Едни вярват в Бог, други – в Любовта, Едни вярват в Приятелството, други – в Справедливостта, Едни – във Възмездието, други – в Чистото начало, а трети – във Внезапния край и безнаказаността. Повечето хора, обаче, просто вярват в себе си – кой повече, кой по-малко. Някои явно, други – по-прикрито. Тези, които вярват, обикновено помнят, но понякога и забравят. Забравянето е един прекрасен спасителен план за евакуация на информация от претъпканите ни мозъци. Който помни малко, той и забравя малко – не можеш да забравиш повече, отколкото си запомнил. Това е обикновената логика. Човешката. Но, има една порода умодребни същества, които не са точно човеци, макар че много приличат на тях по начините им…
Ден на мечтателите
Всяка година на този ден се сещам, че когато бях малка това бе Денят на космонавтите и този ден се отбелязваше специално от всички хора. Миналата година се роди идеята да обявим 12 април за „Ден на мечтателите”. Спазвам обещанието си и обявявам 12 април – „Ден на мечтателите”! Това е денят, в който всеки от нас трябва да спре поне за един миг и да помечтае. Да се обърне назад и да си спомни кое през годините му е давало сили да продължава да се движи напред, да преследва и постига целите си. Да порови в мислите си и да си даде сметка, че единственото нещо, което винаги остава дълго, дори и след нас – това са мечтите ни! Някои от тях са се превърнали…
Подарък за всички от сърце
Има хора, които колкото и да ти говорят – пак нищо не казват. Лошото е, че и електричество не произвеждат, та поне енергийната ни система да подпомогнат. Това е преобладаващата част от хората, като на по-голямата част от тях дори и ребром да им кажеш „Млъкни!” пак няма да млъкнат. Има хора, които и когато мълчат, казват повече от всеки друг. Но тях трябва да ги гледаш в очите, за да измъкваш думи от мимиките и емоциите им. На такива хора и като кажеш „Говори!” пак трудно говорят. Най-обичам най-малобройната група от всички хора – тези, които като говорят казват нещо съществено. Малко са хората, които имат нещо да кажат и които си заслужава да бъдат чути! Такива хора трябва да бъдат накарани някак да…
Стига ли ви времето?
Завиждате ли на хората, които имат време за всичко? На хората, които винаги успяват да са там, където искат? Случвало ли ви се е да се чудите как хора с ангажименти, подобни на вашите – семейство, деца, котка и т.н. – успяват с всичко, а вие все не? Случвало ли ви се е да ви поканят на кънки в неделя, на танци през седмицата или другаде и вие да кажете „Искам, но нямам време”? Ако ви се е случвало, значи нещо в личната ви организираност сериозно куца. За щастие, организираността е нещо, което човек може да научи, стига да иска. За да ми стига времето да правя всичко, което искам, а то не е никак малко(!), спазвам едно много просто правило. Ще ви го кажа…
Честит празник, Влюбени хора!
Бъдете влюбени винаги! Няма значение в какво и колко! Важното е да не оставяте сърцето си да мързелува!
Моя (измислен) свят
На Лид В моя (измислен) свят мъжете и жените ще говорят на един и същи език и думите ще значат за слушащия точно това, което значат за говорещия. Мъжете ще са кавалери винаги. Жените ще са женствени и красиви винаги. „Еманципация”, „патриархат” и „матриархат” ще са термини от археологията. Мислите на хората ще се онагледяват около главите им като бълбукащи цветни мехурчета, като интензивността на бълбукането ще показва интензитета на мозъчната им дейност. Така хора със сходен начин и предмет на мислене ще се откриват по-лесно и ще си общуват по-гладко, като така ще се пропуска фазата на въпроси като „Това, дето и ти и аз си го мислим, но ти не смееш да ми го кажеш, това ли имаш предвид?” Добрите думи ще вършат чудеса. Лошите…
Седем албума, които бих взела на необитаем остров
Ех, не ме подмина тази мода. Сави е виновна. Ама как да й откаже човек 🙂 Правила: Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл. Започвам изброяването, като придавам на думата „албум” малко по-широк смисъл 🙂 1. Queen и дуетите на Фреди – особено „Барселона” с Монсерат Кабайе. 2. Диск с подбрана от мен българска народна музика – защото тя пали огън в душата…
Мъжете и жените или „Кой кого”
Темите, свързани с отношенията между мъжете и жените са стари като света и винаги се въртят около едно и също нещо – „кой кого?” и „защо?”. Също и „как?”. Напоследък Лонганлон писа за Кавалерството и тревогите около липсата му, а Тишо за Вечната борба между половете. И двамата споделят мъжкото си виждане по въпроса и типично в техен си неповторим стил абсолютизират и поляризират нещата. И тъй като аз съм типичен представител на „противниковия отбор”, вероятно на тях, а и на останалите хора, ще им е интересно да чуят едно женско мнение. Глобално погледнато, проблемите в общуването винаги са били едни и същи, само средствата са различни. Проблемът и сега си е същия, ако изобщо има проблем. Според мен има неразбирателство или по-точно някаква липса на…
Усмивка № 1019
Мда, леко-леко, седмицата за усмивки свърши. Неее, няма да ви карам да плачете сега. Надявам се и вие да направите същото за мен – да не ме накарате да плача ;). Подарявах ви съзнателно усмивки в последните дни, но не защото ще ставам зъболекар ;), а за да ви умилостивя и подкупя. В известен смисъл, днес е малко по-специален ден. Не много по-, но все пак… На днешния ден, точно преди две години стартира този блог и първата публикация в него беше точно на тази тема: „Усмивката”, а картинките, които видяхте тия дни бяха за нея, но тогава не знаех как да ги кача. И ги запазих за някой специален ден, като този. Сега обаче, заради всички усмивки, които похабих по вас в последните дни…
Маймунско
Каквото повикало, такова се обадило, нали 🙂 . Усмихвайте се дори на тези, които се опитват да ви правят на маймуни. Ако си мислят, че са успели – още по-зле за тях. Бъдете снизходителни и им простете – все пак не може всички да са умни и красиви като вас.
Тиквено
Наоколо е пълно с тиквеници, които искат да ви съсипят деня и настроението (?) Обезоръжете ги с усмивка!
Дипломатично
Усмихвайте се докато разговаряте с някого – това създава ведро настроение и на двама ви. Усмихвайте се, когато не знаете отговорите на въпросите. Докато се усмихвате, печелите време да мислите.
Усмивка по телефона
Усмихвайте се, докато говорите по телефона. Човекът отсреща със сигурност ще го усети. Това или ще стопли деня му, или тотално ще му смарангяса настроението – зависи от контекста на разговора, все пак 🙂 . Но пък второто си е негов проблем. 😉 Нали?
Седмица на усмивките
От днес до 21 януари обявявам полу-седмица на усмивките. Защо? Ще разберете на 21 януари 🙂 А дотогава: по една усмивка, всеки ден. Усмихвайте се като децата: искрено, от сърце и се смейте с цяло гърло. Със смеха отваряте душата си и прочиствате дробовете си. Смехът произвежда щастие. Колкото повече се смеем, толкова по-добре се чувстваме и толкова по-добре изглеждаме.
На какво ме научи 2007 год.
За разлика от Неповторимата 2006, която запомних с десетките нови преживявания и усещания, 2007 год. е специална с изводите, които ме накара да си направя. Някои неща си ги знаех от преди, бях ги чувала и ми харесваха като концепция, но едва през изминалата година повечето от тях намериха своето реално потвърждение в мойта си глава. В крайна сметка: станалото-станало! Важни са изводите, които остават след случките, както и начините им на употреба. А най-ценни са изводите до които си стигнал сам. От тази година ще запомня и никога повече няма да се съмнявам в това, че: Човешкото сърце има гигантически размери и може да побере невиждано количество болка и да даде нечувано количество обич, като винаги остава място за още. Болката е по-обемиста от…
Коледа от високо
Весела година!
Няма да ви пожелавам весели празници. Ще ви пожелая весела 2008 година, но не в стил китайско проклятие „Дано живееш в интересни времена”, а истински весела година. Пожелавам ви само нематериални радости: Уютен дом и щастливи деца! Усмихнати хора, накъдето и да се обърнете! Истински приятели, на които това, че знаят какви сте, не им пречи да продължават да ви обичат! Сълзите, които ще предизвикате и тези, които ще пролеете, да са само от щастие! Отворени врати и светли пътища! Слънчеви дни и звездни нощи! Желая ви и здраве, за да издържите на радостта! Пожелавам си го и аз!
Облачно представяне на „Пухкава приказка”
Благодаря на тези, които дойдоха преди мен и си тръгнаха последни. 🙂 Благодаря на тези, които подраниха, както и на тези, които закъсняха, но все пак успяха. 🙂 Благодаря на тези, които носиха маси, както и на тези които редиха столове. 🙂 Благодаря на тези, които надуваха балоните и особено на тези, които ги пукаха след това. 🙂 Благодаря на малките. Благодаря на големите. 🙂 Благодаря на тези, които дойдоха отблизо, както и на тези, които дойдоха отдалеч. 🙂 Благодаря на танцуващите, благодаря на летящите. Благодаря и на нормалните хора, които дойдоха. 🙂 Благодаря за цветята. Благодаря и за розите. Благодаря за подаръците. Благодаря и за пожеланията. 🙂 Благодаря на тези, които почистиха залата, докато аз си тропках хорца. 🙂 Благодаря на тези, които се…
Пухкава предпремиера
За ранобудните, за нетърпеливите, за мързеливите, за заетите (на 16.12.), за срамежливите (по повод 16.12.), за работливите (на 16.12), за пътуващите и за всички, които по някаква причина няма да дойдат на официалното представяне на „Пухкава приказка” на 16.12.2007 г., е нейната панаирна предпремиера. „Пухкава приказка” ще може да си види и купи днес, 09.12.2007 г., Панаир на книгата, НДК, от 10.00 до 18.00 ч., на щанда на “Фондация КОМ” (първи полуетаж, срещу щанд 59). Аз ще бъда там от 13.00 до 16.30 ч. поне. Очаквам ви.