Мда, леко-леко, седмицата за усмивки свърши. Неее, няма да ви карам да плачете сега. Надявам се и вие да направите същото за мен – да не ме накарате да плача ;). Подарявах ви съзнателно усмивки в последните дни, но не защото ще ставам зъболекар ;), а за да ви умилостивя и подкупя.
В известен смисъл, днес е малко по-специален ден. Не много по-, но все пак…
На днешния ден, точно преди две години стартира този блог и първата публикация в него беше точно на тази тема: „Усмивката”, а картинките, които видяхте тия дни бяха за нея, но тогава не знаех как да ги кача. И ги запазих за някой специален ден, като този.
Сега обаче, заради всички усмивки, които похабих по вас в последните дни 😉 искам да изпълните една моя молба:
Напишете ми какво мислите за блога, какво ви харесва в него и по-скоро какво не ви харесва, какво да променим, какво да добавим или премахнем.
Ако имате въпроси към мен или Ники – питайте. Аз ще отговарям, за Ники – не гарантирам 😉
Изобщо – пишете за всичко, което ви хрумва и някога сте си мислили да ми кажете, но по някаква причина не сте го направили.
Ако се срамувате – мейла на блога и този на приказката работят за вас 🙂
Блогът расте и се превръща в млад господинчо. Малко капризен понякога, но елегантен и стилен. В повечето случай усмихнат и закачлив, но сме го виждали и тъжен. Предимно реалист, с нотки на оптимизъм.
LeeNeeAnn, поздравления за двамата! За добрия нюх и за времето, което отделяте за да храните и отглеждате, малкият палавник.
Забележка всъщност имам само една: Долу цензурата! (LeeAnn, ти си знаеш)
Поздрави и от мен, LeeNeeAnn!
Бъдете все така естествени и контактни, разноцветни, емоционални и различни. Не бих искала нищо да махате, а какво ще добавите — ми остава само търпеливо да поизчакам и вярвам, че ще е също така хубаво! 😀
Какво не ми харесва ли? Ами губи ми време. То не са приказки, фото, парапланери, деца и т.н. Освен това е пълно с любопитковци, които търсят отговор на какви ли не въпроси. Има и разни чешити, които само ми развалят лошото настроение и го заместват с усмивка. Аз пък се старая да им го върна. Има и разни адски мадами, зидарии и т.н. Абе ужасТ. Направо затваряйте блога!
Това е само едно добро начало ;).
Та, Дачи, Ники, честит рожден ден на блога ви! (Още по-) Голям да порастне! И още по-весело да става!
Поздрави Ему
П.П. Е, има и едни питанки и фалшив спам, амаааа …
Еличка, мерси.
Това с цензурата беше добър опит, но за твое нещастие – неуспешен 😉
Мерси, Гери!
Ему,
ЕМУ
Е-М-У, има едни питанки и един фалшив спам, дето един обеща на един друг да си помогна и да го оправят, че една трета да не мрънка, а те вместо това, май четат приказки ;(
Мерси и на теб 🙂
Защо блогът се нарича LeeNeeAnn?
екстра е блогчето Дачи 🙂
Мрън мрън мрън. Отдавна няма приказки 🙂
Мрън мрън мрън. Не сте оправили заглавията в раздел връзки от ляво. 🙂
Мрън мрън мрън. NeeAnn се скатава и не пише. 🙂
Защо си промени подписа на “Даниела Соколова а.к.а LeeAnn “? Някак си е много дълго.
Pingback: И бира » Blog Archive » VIVA LA Cyrilica за SK2 v0.1 beta
Амм. То не, че pingback-а не ме е преварил, но аз да си поспамя (и това не харесвам на блога ви – приемате спама ми като коментар 😉 ). Та, още веднъж ЧРД, но този път с подарък.
Поздрави Ему
Бенихил,
част от отговорът се крие тук, а друга част – там 😉
Ясен,
ще има приказки, спокойно 🙂
А за другото мрънкане – към Ники 🙂
Промених си подписа, защото редовно откривам свои текстове, публикувани нейде без следа от името или псевдонима ми. И тъй като, в такива случаи, обикновено пиша на админа на съответното място, много по-кратко е обяснението коя съм точно, когато в блога го има и името ми и псевдонима ми. Затова. 🙂
Ему,
Е, сега вече си заприлича на истински рожден ден! Мерси…
Ама…подаръците не стигат… искам още… не искам питанки… 🙂
Честит рожден ден и от мен:)
За мен това е един много специален блог. Той промени живота ми изоснови.
Започнах да хвърча:)
А се озовах в него след едно публикувано на неправилно място преведено от Дачи стихотворение, после изчетох всичко, което беше писала за децата и възпитанието, че тогава ми беше болната тема и някакси попаднах в раздела за парапланеризъм…
И така. Вече имам крило, много нови приятели, желание и недоволно семейство:)
Какво му трябва на човек?
Благодаря Дачи!!!
А според мен не би трябвало да угаждате кой знае колко на читателите на блога. Все пак това е вашето място и пишете за нещата, които вълнуват Вас и ги описвате както само Вие можете.
Ей тук, отляво, част от лейбълите на линковете ги виждам на въпросителнички. Що така?
Мммм, какво още искам? Ако може да прави пуканки.
Друго не се сещам.
Честито и от мен. Пожелавам повече усмивки на всички и особено на водещата на блога и да са от сърце 🙂
Имало едно време един крал, който обичал да събира знания за какво ли не? Обичал да задава въпроси и да пази отговорите. И един ден, когато мислел че въображението му се е изчерпало и не знае за какво повече да пита, попаднал на място, където имало толкова много въпроси и отговори, че страстта да търси отговори пламнала отново. И това, че когато пишел вестоносците смятали думите му за нежелани, не го спряло, защото знаел, че някой някъде чака отговорите му.
Честит Рожден Ден!
Нека бъде все така разнообразно и интересно.
6a6av, удоволствието е мое 🙂
Ийори, знам за лейбълите… Ники обеща… И не само Ники…
Vancho laifa, благодаря 🙂
Асене, кралю честити, благодаря за вниманието и вмененото значение… Да, така е, някой някъде нещо чака 🙂
А на мене няма благодаря, така ли 🙁
Поне задето разкрих разликата между лъщене и блестене 😀
ооо, милия забравен ven, чак рима има във вен-забраВЕН…
Не съм те забравила, как бих могла 🙂
Благодаря за комплимента, за подкрепата, за блестенето, за грижата и за загрижеността, и за блестенето, което се опитваш да принизиш до лъщене 😉 🙂
Блогът има един голям недостатък – не смогвам да го чета 🙁
Сериозно: Продължавайте в същия дух! Сигурен съм, че “вашият” недостатък ще се оправи. 🙂
Живи и здрави ми бъдете, и най-вече щастливи – и това да си личи тук! 🙂
и аз да кажа:
много, ама много ми е интересен блогът! а пък е важно на хората да не им скучно :о)
аз от скоро го посещавам сравнително, но си беше любов от пръв поглед, особено с принцесешките истории и любопитството.
най-честит рожден ден! :о)
Григор, благодаря 🙂 Пожелавам ти повече свободно време. Не заради нас, а заради теб самия 🙂
Жени, благодаря 🙂
А какви са заниманията на съдружника ти NeeAnn?
Той ще ти отговори, ако счете за уместно 🙂
А ти не считаш ли за уместно да отговориш на този въпрос, след като ЗАЕДНО сте направили блог?
Очевидно е 🙂
За мене не.
Не виждам защо си толкова тайнствена по този въпрос. Нали пишеш книги за деца и даваш съвети за възпитанието им.
Най-приказният и въздушно-мечтателен блог в цялото кралство! 🙂
Недостатъци:
– открих го с малко закъснение, но все пак навреме;
– друго не се сещам 🙂
Липсата на отговор какво означава?
Бенихил, не съм тайнствена. Въпросът, който задаваш касае Ники, не мен. С какво се занимава Ники в блога е очевидно. С какво се занимава в личния си живот е само негова работа. Щом не ти отговаря, значи че или така е преценил, или го няма в момента. Нали не си мислиш, че живеем, за да следим коментарите в блога 😉
С какво се занимава съдружникът ти в блога в личния си живот, не ме интересува. Въпросът ми беше ясен. Всъщност и липсата на отговор е отговор.
Трябва да призная, че само от време на време наминавам и не съм прочел съвсем всичко, но винаги съм имал страхотни мигове и намирам този блог за един от най-уникалните. Пожелавам ви винаги да имате време, сили и оптимизъм за да продължавате да пишете 🙂
stoedin,
Благодаря за хубавите думи и пожеланието. Пожелавам си също да продължиш да бъдеш, макар и не чест, наш гост 🙂