В моя (измислен) свят мъжете и жените ще говорят на един и същи език и думите ще значат за слушащия точно това, което значат за говорещия. Мъжете ще са кавалери винаги. Жените ще са женствени и красиви винаги. „Еманципация”, „патриархат” и „матриархат” ще са термини от археологията.
Мислите на хората ще се онагледяват около главите им като бълбукащи цветни мехурчета, като интензивността на бълбукането ще показва интензитета на мозъчната им дейност. Така хора със сходен начин и предмет на мислене ще се откриват по-лесно и ще си общуват по-гладко, като така ще се пропуска фазата на въпроси като „Това, дето и ти и аз си го мислим, но ти не смееш да ми го кажеш, това ли имаш предвид?”
Добрите думи ще вършат чудеса. Лошите – ще убиват авторите си.
Църквите ще са превърнати в музеи на времето когато нещастието и злонамереността са господствали на Земята.
Ще има трева. Навсякъде! И цветя. Много!
Колите ще се движат на въздушни възглавници, за да не мачкат тревата. Двигателите им ще се задвижват с морска вода, добита от топенето на ледниците. Шофьорите няма да имат нужда от книжки, защото при нарушение колите сами ще спират извън пътя. КАТаджийте ще обикалят, за да събират спрелите коли.
Паркингите ще са над земята, даже над сградите, но не върху тях – колите ще се паркират във въздуха над къщите, а който иска – пред прозореца си даже може да спре. 🙂
Марката и големината на автомобила няма да е мярка за големината на атрибута. Мъжкото достойнство ще се преценява по броя на създадените и щастливо отгледани деца.
Майките ще раждат момичета, а татковците – момчета. По взаимно съгласие може и обратното. Майките ще плачат само от радост.
Хората ще работят това, което наистина им харесва и работата няма да може да се ползва като оправдание за лошото настроение в края на деня, за пропуснатите срещи и пропилените възможности.
Всеки изхвърлен боклук ще се използва за производство на енергия. Земята ще е чиста. Хората също ще са чисти.
Лекарите ще лекуват с добра дума и усмивка. Психиатриите ще са за хора, на които им е писнало да са нещастни, тъпи и арогантни и искат да променят живота и мислите си.
Депресиите ще се лекуват с народни танци.
Химнът на България ще е популярна и обичана народна песен.
Адвокатите ще са безработни. Те ще имат само представителни функции – ще са нещо като обществени историко-хроникьоро-статистици.
Децата ще знаят кой е Левски и няма да знаят кой е Азис.
Телевизиите ще фалират. Телевизорите ще служат за аквариуми, а кулата на „Копитото” – за ветропоказател и авиационен фар. За съществуването на телевизия в миналото, за сапунките и риалити шоутата, хората ще узнаят от най-четения за времето си роман „Светът преди 100 години” на Тихомир Димитров.
Ще има фабрики за гевреци. Много фабрики, за много гевреци. Пейо ще е назначен на доживотен щат на длъжност „Отговорник за големината и правилната форма на дупките на гевреците като единица мярка за щастие”, като всеки изяден щастлив геврек ще му носи бонус от един ден младост. /б.а. – гевреците няма да бъдат комплект с красавиците/.
Ще има отряди за бързо реагиране, които ще са съставени от хора като Лид и които, без да нараняват, ще държат на земята хора като мен.
Ще има фабрики за бонбони, от чиито комини вместо пушек ще излизат бонбони, които децата ще събират в специални чадъроподобнибонбоноуловители.
Трамваите ще са синьо-розови и в тях ще се возят само деца.
Децата ще рисуват с пръсти, като от всеки пръст ще излиза различен цвят.
Дъгата ще е десетцветна, а мишките – розови.
***
Така изглежда моя (измислен) свят. А твоя изглежда как?
А спорт? А бира? А… хайде – тук и малки четат!… Спор няма – не е лошо, ама я си помисли да те заключат някъде на такъв режим – 24/7?!
Имаше една стара история, дето се разправяше когато бях малък. Наполеон, имал много красива жена – Жозефина, и въпреки това и изневерявал непрекъснато. Един ден един от неговите генерали го попитал как може, при такава ослепителна съпруга, да изневерява. Бонапарт нищо не отговорил, но след седмица този генерал се озовал в Бастилията. Измислили му някъкво “провинение”. Един месец наред в Бастилията той бил хранен сутрин, обед и вечер само с любимото си ястие – фазан с кестени. На края на месеца, лично Наполеон влязъл в килията му, официално го освободил, и някък между другото подхвърлил “Сега разбирате ли защо, мосю генерал?!”… 🙂
Влади,
аз не съм наложила почти никакви ограничения, представила съм нещата чисто концептуално 😉
и освен това – аз обичам да ми е скучно 🙂
И аз обичам да скучая 🙂
Хм. На това ли учиш детската си аудитория :).
Гласувам с 5 ръце!!!
Поздрави Ему
И вместо по асфалтови улици ще ходя боса по пътеки от трева и ще пия червена лимонада. Дните винаги ще са слънчеви и ще започват с онази прекрасна прохлада на горещия летен ден, а аз винаги ще имам по 2 огромни чаши кафе със суха сметана на перваза на прозореца. Пак ще има лястовици и с брат ми ще търсим калинки в градината…
Може ли децата да не бъдат такива мутанти, моля? По-добре да имат колкото и каквито си искат боички, ама да им излиза от пръстите…по-добре не.
Стойчооо, Стойчо, това е метафора 🙂 хи-хи 🙂 😉
А бе, метафора, метафора, ама после кой ще чисти? Където пипне, и петно! Ами! Прав е Стойчо – децата с боички, а не по пръстите… 😀
Еее, Влади, ама големите сте сухари 😉 😉 😉
То е ясно, че децата ще цапат с боички само когато те решат, а не винаги като пипнат нещо. То и сега си е така 😉 Пък и ще чисти, който чисти и сега – майките 🙂
Сещам се за милият ми племенник – когато беше на 3 не се спираше да рисува където му попадне, и с каквото му попадне. Майка му не беше очарована един ден, когато откри в хола на централно място едно огромно слънце, нарисувано с чисто новите $25 сенки, които и бяха подарили от тогавашния Кореком… 😀
Само не си мисли, че не се забавлявахме с него, но на майка му не и беше до забава! 🙂
Децата, както и майките им, минават през такива моменти. Неизбежно е 🙂 , но освен това е важно и полезно 🙂 Да не говорим, че след години това се оказва “бял кахър” и е добре да го имаш в спомените си 🙂
Остави чистенето – не искам ръцете им да пускат боя, ужасно е;-) може да се ползва като идея за сцена от филм на ужасите – дечица, чийто пръстчета пускат боички…различни… 😀
@Стойчо
Гледай сега как дърпаш лъва за опашката и то докато спи! 😉
Виж заглавието – там пише МОЯ…
Виж текста – там има роли за Пейо, Лид и Тишо, ама за Стойчо нямаааа 😉 😉 😉
Значиии… Децата пускат боички 🙂 и Стойчо няма думата :РРРР
хи-хи.
@12 Стойчо – Просто картинно си представям как тази ангелска душичка гушва LeeAnn, точно когато е на синьо-зелена фаза! Страхотно! 😀
Еее, като иска да гушне LeeAnn “ангелската душичка” сигурно няма да е точно в синьо-зелена фаза, по-вероятно да е в розово-лилава 🙂
За боичките е супер идеята (imho), ама виж това изречение ще е интересно ако се изпълни:
“Майките ще раждат момичета, а татковците – момчета.”… 😉
Аз се надявах и вашите идеи да чуя…
Не ми казвайте, че няма такива 🙂
Добре де, сериозно – нека църквата стане това, за което е замислена, а не това, което ние – човеците – сме я направили. Нека който каже лоша дума да постои в църквата, и да помисли върху това, което е казал. Нека татковците не раждат нищо, че ще я овапцат здравата…
…каква боя ще пускат хлапетиите? Блажна или латекс? Дано да е латекс, че се мие с вода… Ай-ай че беля… 🙂
Влади,
това: “Нека татковците не раждат нищо, че ще я овапцат здравата…” звучи убедително и ще го попремисля отново 😉
А боята… Боята ще е облачна, много ясно 🙂
Ама аз не участвам в пиесата – аз съм само зрител (чукча-писатель, чукча – не-читатель 🙂
И като следваща моя идиотска идея – ами ако не е боя, а – лепило за тапети?;-) Уф, много ремонтен взема да става разговора;-)
Татковците – да не раждат! Иначе дамите ще останат без довода „Я, да ви видим мъжете, ако сте бременни какво ще правите!“
Нека им оставим поне този довод в спора;-)
Сори, Дачи, днес съм гадняр, знам…
Ааа, Стойчо, точно пък ти хич не ми пречиш 😉 , гаднярствай си на воля 🙂
Нещо, което бях забравила да спомена:
В моя (измислен) свят паркингите ще са над земята, даже над сградите, но не върху тях – като се има предвид предвидения начин за придвижване, колите ще се паркират във въздуха над къщите, а който иска – пред прозореца си даже може да спре. 🙂
Може би в твоя свят ще продължа да не мога да карам кола. Все си мисля, че ще ми е по-лесно да карам летяща кола, понеже няма толкова трафик във въздуха, но в твоя свят май повечето ще хвърчат. Може би точно тогава ще се науча да карам по земята, понеже там трафикът ще е намалял 🙂 Йеее! Ще дойде и моят час!
Лид,
не повечето, а всички ще хвърчат. И ти 🙂 също 🙂
Относно мислите,
и в момента е така, просто трябва да се научиш да ги виждаш 🙂
Валякче,
аз и сега ги виждам 😉 , иначе нямаше да го напиша 🙂
Pingback: In an Absolut world - Добре дошли в Абсолютния свят » В Абсолютния свят нещата които доставят удоволствеи не вредят.
Pingback: Миглен