Мъжете и жените или „Кой кого”

Темите, свързани с отношенията между мъжете и жените са стари като света и винаги се въртят около едно и също нещо – „кой кого?” и „защо?”. Също и „как?”.

Напоследък Лонганлон писа за Кавалерството и тревогите около липсата му, а Тишо за Вечната борба между половете. И двамата споделят мъжкото си виждане по въпроса и типично в техен си неповторим стил абсолютизират и поляризират нещата. И тъй като аз съм типичен представител на „противниковия отбор”, вероятно на тях, а и на останалите хора, ще им е интересно да чуят едно женско мнение.

Глобално погледнато, проблемите в общуването винаги са били едни и същи, само средствата са различни. Проблемът и сега си е същия, ако изобщо има проблем. Според мен има неразбирателство или по-точно някаква липса на синхронизация – все едно да гледаш един филм със звука и субтитрите на друг – т.е. – хората не се гледат в очите и не се изслушват.

Общуването е двустранен процес.

Хората са изградили (грешни) очаквания на база предишен опит или предразсъдъци.

На малките момиченца, с мърморене или личен пример, им е набивано в главите, че мъжете са тирани/простаци/мързели/знам-ли-още-какви, че на тях не може да се разчита, че със всичко трябва да се справяш сама… Семейството, възпитанието и средата са им отнели женствеността още при раждането. Такава девойка/жена гледа на мъжете като през грапаво стъкло. На нея й е създадено очакване и представа, която тя търси в противоположния пол. А който търси – намира. Най-лесно се откриват чуждите недостатъци. И след това много трудно се преодоляват. А ако, не дай-си-боже, човекът отсреща не се вписва в „картинката”, то значи нещо му има и не е истински мъж – веднага става метро, гей и т.н. 

Мъжете забелязват тази нагласа в отсреща седящия обект ;). Някои от тях я възприемат като предизвикателство да докажат, че са истински мъже в добрия смисъл на думата, други пък смятат, че усилията не си заслужват. В този случай мъжете от първия вид – тези, които тръгват да се доказват – много лесно се дънят, защото отсреща няма нагласа те да бъдат приети като мъже, у тях се търси лошото. Мъжете от втория вид минават за смотани и с общуването са до там. Ако бях мъж, щях да съм смотан. (за мъжете и чувствата съм писала преди)

Обратното важи със същата сила и логиката е същата. Момченцата се възпитават, че жените са капризни и лигави същества, които ти харчат парите, но и без тях не може, защото иначе трябва да си плащаш всеки път като те подгони нагона, а така е още по-скъпо… И пак същото – който търси – намира. Мъжете имат грешни очаквания. Някои жени се впускат да се доказват, че не са еди-какви-си, други – не смятат, че е нужно.

Аз съм жена и моите наблюдения са от едната страна.

Имам отвратително лошо мнение за мъже, които се стремят, без да съм ги питала и провокирала, да ми се доказват, че са по-мъже от мен – професионално, на пътя и особено пък в разни унисекс занимания. (в мъжки „състезания” по подразбиране не участвам ;)) Смятам ги за комплексари и изобщо не общувам с тях. Всеки трябва да си знае мястото. И да мери това, което има, с който го има 🙂 Имам усещането, че за повечето мъже това е стандартно поведение и са изненадани когато жената срещу тях се държи като жена. Някои от тях бързо се променят, други – не знаят как да реагират 🙂

Естествено, истината е някъде по средата.

Факт е, че хората не са научени да говорят и да назовават това, което търсят/искат с истинското му име. Жена, която споделя пред мъж, че „не са останали истински мъже вече”, може би иска от него той да се докаже като такъв или пък точно обратното. Знам ли, жените са странни същества – никога не знаеш какво си мислят 😉 Понякога и аз не ги разбирам, та какво остава за мъжете.

Сега пак ще кажа – обратното също е вярно. На мъжете е вменено да подценяват жените и в повечето случаи го правят без да се замислят. И често попадат на жена, която скача да се доказва. И възприемат това като война на половете, делене на пространства и т.н. Или може би го правят точно заради това… Не знам 🙂

Да се поддадеш на провокацията и да я счетеш за насърчение зависи не от пола, а от конкретния човек. (за насърчаването също съм писала преди)

Мъжете не са инициативни. Очакват да видят Жената, и тогава да се държат като Мъже. Жената би се държала като такава, ако види Мъж насреща си. Мъжете ще кажат точно обратното и то не без основание.

Хората правят нещата сложни. А те са си съвсем простички. Ако възприемаш нещото срещу себе си като човек и бъдеш себе си, това обикновено предразполага, и човекът срещу теб също бива него си.

Ако се държиш като „женска жена” (терминът е на Пейо), мъжът отсреща ще се държи като мъж.

Естествено, всеки има своя дефиниция за „мъж” и за „жена” и това ни връща в началото. А може би разковничето е точно там – да си преразгледаме дефинициите!

Успех!