Category: Емоции в проза

Преди известно време ви обещах, че няма да окачвам Облачето на пирона, преди да се опитам да му дам живот. След това, „внезапно” се появи Дени и се зае с нелеката задача да нарисува това, което е в душата и главата ми. Благодарение на Дени и Асен /и още известно количество подкрепители и насърчители 🙂 / на Облачето му остава наистина малко, за да види „бял свят”. Но имам нужда и от вашата помощ. С две думи: обявявам КОНКУРС ЗА ЗАГЛАВИЕ на книжката с разказите за Облачето С Дени имаме известно количество идеи, които ще коментираме с вас, ако не се появи по-добра. Ако се появи по-добра идея за заглавие, ще използваме нея, ако авторът й ни я предостави срещу скромното възнаграждение от един екземпляр от книгата…

Continue reading

Всеки човек обича да го хвалят. В това едва ли има някакво съмнение. В похвалата се включва както моралната, така често и финансовата страна на “упражнението”. Похвалата обаче се случва при свършен факт: Свърши си работата и ще те похвалим, … евентуално. Има един друг вид стимул, който хич не е за пренебрегване и това е Насърчението. И неговото време е преди да свършиш работата, дори преди да си се захванал с нея. Насърчаването обикновено се извършва от човек, на чието мнение по даден въпрос или в дадена област държим. Обикновено, в различните области държим на мнението и одобрението на различни хора, защото дори и най-уважаваните от нас личности не са всезнаещи и всеможещи. Условно разделям насърчаването на два вида: отрицателно и положително. Отрицателно: Ти…

Continue reading

Когато бях малка, днешният ден беше особен и специален. Той беше Денят на космонавтите. Имахме си само двама по онова време, но си ги тачехме и почитахме. Цяло щастие беше, ако училищното ръководство успееше да уреди среща с един от двамата… Двамата… В момента си давам сметка, че помня името само на единия от тях, първият – Георги Иванов. А вторият? Помни ли някой как се казваше? Или да питам Гугъл? Някак неусетно в последните 10-15 години прехвърлихме достойнството и народната си памет и гордост в ръцете на Гугъл. Помним само това, на което той има отговор. За другото – карай да върви, щом гугъл не знае, значи не е важно… 12 април всъщност е датата на полета на Юрий Гагарин, като впоследствие е предложено…

Continue reading

Идеята за тази статия възникна от недотам неочакваните мъжки реакции на една от „Принцесешките историйки”. Тя няма да даде отговорите, а напротив, цели да открие още въпроси и да предизвика дискусия.  „Мъж” и „чувства” – съвместими ли са тези две понятия изобщо? О, да! И още как! Мъжете са хора и „нищо човешко не им е чуждо”, а именно чувствата са отличителния белег на човеците.  Дали мъжете изпитват чувства – отговорът на този въпрос не предизвиква съмнение. Той е уверено „Да!”. Коментарът по-скоро е насочен към начините на проявлението им. От друга страна, чувствата и тяхното проявление са нещо твърде индивидуално и специфично за всяка личност – без значение дали е мъж или жена. По правило /кой дявол го e написал ?!/ мъжете са твърди, силни,…

Continue reading

От известно време с Ники обмисляме промени в блога. Драстични при това. Те ще засегнат не само външният му вид, но и публикациите в него. Само името ще остане непроменено, засега. Промените ще влизат в сила лека-полека, поради голямото количество записи, които са се насъбрали. Статията, която четете в момента има само информативен характер за вас и каквито и коментари да направите по замислените промени, те няма да се отразят по никакъв начин на самите промени. Така че, ако искате – коментирайте – времето си е ваше, промените са си наши. Промени по външния вид Ники не го харесва още от самото начало. Казва, че това червеното отгоре му “бърка в здравето” и скоро ще бъде заменено с нещо сиво или черно. Промени в концепцията…

Continue reading

Обичам игрите на думи, сентенциите и поговорките, особено, ако съдържат поука и игра на думи 😉 . Нещо от рода на: “Добрите преценки идват от опита. Опитът идва от лошите преценки!”, ме забавлява искрено. И в същото време ме кара да се замисля. Откъде идват добрите и лошите преценки? От късмета или от случайността? А откъде идва късметът? От случайността? Какво е случайността? Съществува ли изобщо нещо такова като “случайност”. То е нещо почти като “неизбежността”. Случайността неизбежна ли е? Може би случайността е неизбежност, за която не сме били предварително уведомени и не сме се примирили с нея?! Уж нещо е неизбежно, защото не можеш да му избягаш, но ако спреш, обърнеш се и го пресрещнеш “очи в очи”, то се превръща в най-обикновена…

Continue reading

Градът е утихнал и вече спи. Само уличните лампи мъждукат тихичко, сякаш ги е страх да надникнат в тъмнината.  Тишината боли… Един прозорец свети, а зад него един мъж не спи. Там някъде свири саксофон…  Парещите му звуци раздират тишината, разказвайки историята, която той иска да забрави. История за една несподелена любов. История стара и винаги нова. История, повтаряща се от началото на света, но винаги различна. Всичко в любовта се повтаря… Всички истории за любов си приличат… Саксофонът плаче заедно с него.  Медните звуци редят думи и довършват незапочнатите изречения.  Думите се сипят в нощта като бисери върху топъл сатен…  Меко и нежно…  Плъзгат се плавно и се претопяват в тишината.  Изчезват без да оставят следа…  Всяка нощ…  Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, свири саксофон……

Continue reading

Често си задавам този въпрос. Отговорете ми.   Кой е измислил думите? Кой е решил какво да значи думата “любов” и какво думата “омраза”, например? И как го е обяснил на останалия свят? И как са разбрали, че “amour”, “amor”, “love”, е все същото, но на други езици? Кой е измислил думи като “случаен”, “честен”, “справедлив”, “манипулация”… Защо по количеството думи, които знаем и ползваме съдят за нас като за хора и интелект. Това, че не знам значението или правописа на някоя дума, прави ли ме по-глупава, по-недостойна или по-лош човек?  Има ли минимални изисквания от 1000 думи, например, които трябва да ползваш свободно, за да си част от обществото? Защо хора, които ползват едни и същи думи, от един и същи език, не могат да се разберат по…

Continue reading

Да сте бели и червени, весели и засмени, силни, смели и добри! Това е един от любимите ми празници, защото си е чисто български, също като лютеницата 😉 И понеже, каквото и да кажа, ще е казано вече,… просто нищо няма да кажа 😉 ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Continue reading

Когато един безпардонен мъж ме попита “Какво означава “да простиш”?”, аз отвърнах: – Да дадеш втори шанс! – Да забравиш, така ли? – Не, просто да дадеш втори шанс. Можеш да дадеш втори шанс и без да забравяш, достатъчно е да простиш. – Мога да дам втори шанс и без да простя. Аз не прощавам! Разговорът обещаваше да се превърне в спор, затова го прекратихме по взаимно съгласие. Малкото свободно време за нормални разговори не бива да се пропилява в безсмислени спорове. Продължих да мисля за това. Ако някой твърди, че не прощава, това прави ли го наистина безпардонен? Ако работата ни изисква да сме безпощадни, безкомпромисни и безпардонни, това не означава, че и в личния си живот сме такива, нали? Прощава се обикновено за…

Continue reading

Нашият блог е моята крепост. Всъщност думата „крепост” не е най-точната, защото тук може да влезе всеки, да ни остави нещо от себе си и да си тръгне. Може и да не си тръгва. Може да намине отново, може и никога повече да не пристъпи прага ни. Всеки е добре дошъл и всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае. Да, „крепост” не е най-подходящата дума. Това е моето място за бягство от реалността. Не точно бягство… По-скоро начин за спасение. Място, където мога да пиша. Писането само по себе си е вид спасение. Сядайки пред празния екран, имам време да премисля отново това, което ме е развълнувало, подразнило, впечатлило, разстроило, заинтригувало. Имам време да го филтрирам и да преценя дали си заслужава да бъде…

Continue reading

Днес, 14 февруари, е професионален празник на мечтателите, романтиците, оптимистите, ентусиастите и на всички останали перманентно влюбени хора. Честит празник на влюбените в небето, морето, водата, земята, планината, тревата! 😀 Честит празник на влюбените в облаците, звездите, дъгата! 😀 Честит празник на влюбените в тишината и свободата! 😀 Честит празник на влюбените в летенето, плуването, скачането, катеренето, спускането… 😀 Честит празник на влюбените в предизвикателствата и авантюрите! 😀 Честит празник на влюбените в живота, приятелството и любовта! 😀 На вниманието на всички останали: Днес се очакват невиждани задръствания във всички магазини за цветя, бонбони, шоколад, напитки, плюшени играчки, парфюми… Моля, проявете разбиране, особено ако на човека до вас му излизат сърчица от очите… 😉

Continue reading

Има въпроси, чиито отговори са ни известни. Има такива, на които си мислим, че знаем отговорите. Има въпроси, които се боим да зададем, защото не сме сигурни, че искаме да чуем отговорите. Има въпроси, чиито отговори знаем, но не ни харесват и се правим, че дори и въпросите не знаем… А някои въпроси все още търсят отговорите си.   Защо винаги когато печелим нещо, губим нещо друго? Защо, това, с което не намираме сили да се справим, наричаме „неизбежно”? Наистина ли съществува неизбежното? Защо неизбежното е лошо и от него боли? Аз нямам тези отговори… А вие?

Continue reading

За какво служат равносметките? Да се поучим от грешките? Тц, не – справка: Историята! Да се похвалим? Мда, вероятно и затова… Може би служат просто за да си припомним… Да си припомним всички моменти, които са ни развълнували, които са ни накарали да се замислим за големината на малките неща, за важността на доверието и подкрепата, за силата и красотата на истинското приятелство, за вълшебството на любовта. Да си припомним всички моменти, в които сме били благодарни, че сме имали до себе си точно този човек, точно в този момент и че точно това (не) се случва точно на нас. Да си припомним, че глупостта е опасна дори в ръцете на глупака, че липсата на мисъл е сила, по-унищожителна дори от най-мощното оръжие. Да си…

Continue reading

Пожелаваме ви пушек в комина през цялата идна година! Весели празници!                                LeeNeeAnn

Continue reading

Няма нищо по-тъжно от комин без пушек, защото дори изгубените щастийца, които се реят уж безцелно в небето и се оглеждат за подходящ комин, около който да се мотаят и да подслушват какво става в къщите на хората, търсейки си тъжен човек, когото да навестят, не харесват комини без пушек. Около комините без пушек не се навърта нито един коминочистач, та да може щастийцето да се закачи на четката му, а покрай нея и на някой минувач, който ще докосне случайно коминочистача, в търсене на точно това щастийце… Комините са важни не само заради коминочистачите и изгубените щастийца, а и заради Дядо Коледа. Ако няма комини, дядо Коледа няма да има откъде да се спусне, за да остави подаръци на послушните деца. А ако изчезнат…

Continue reading

При Alvin си харесах една книга – “За писането” от Стивън Кинг. Четох по редовете, четох и между тях. За себе си направих някои важни изводи: Няма начин всички да харесват всичко; Не са важни тези, които не харесват написаното, а тези, които го харесват. Щом самият Стивън Кинг има цял пирон с отхвърлени ръкописи и именно това го е направило този Стивън Кинг, значи всеки може да забие своя пирон в стената и да закача на него несполучливите си творби. А за да му е по-лесно, може да го кръсти “Пиронът на Стивън Кинг”. Благодаря ти, Alvin. Вероятно скоро и други ще ти благодарят ;), защото изводите, които направих означават само едно: “Приказка за Облаче” търси илюстратор, за да стане на книжка. Вярно е,…

Continue reading

…/в съвременен вариант/ От край време хората са търсели начин да общуват помежду си. И ако е било невъзможно да го направят лично – очи в очи – са намирали друг начин. Някои от тях за изпращали вестоносец да препуска дни и нощи, за да занесе едно “Обичам те” на някой друг. Други пък, най-самотните, предполагам, са оставяли съдбата на душата си в ръцете на морето. Изливали са тъгата и стремленията от сърцето си върху лист пергамент, който са затваряли в бутилка и са я запращали в морето, с желанието то да погълне мъката им и тя да не се връща повече при тях и с надеждата, че приказните морски същества ще изхвърлят бутилката в краката на верния човек… Това звучи като преразказ на сантиментален…

Continue reading

Всеки ден, по една или друга причина, се питам има ли нещо по-голямо от човешката глупост. И всеки ден, като видя клавиатурата, ме засърбяват пръстите да пиша за нейно величество Глупостта. И всеки път се отказвам, може би защото се сещам за една крилата фраза, която приписват на Айнщайн: „Има само две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост, като за първото не съм съвсем сигурен”. Днес не се сдържах, но няма специална причина. Просто се предадох на желанието, опитвайки се да намеря отговор на въпроса „Глупостта константа ли е или се мени?”. Честно казано, предпочитам да е константа, въпреки подчертано стихийния си характер, защото ако се мени, то това ще е единствено и само към покачване. Може би това е единственото човешко „качество”, при…

Continue reading