Когато бях малка, днешният ден беше особен и специален. Той беше Денят на космонавтите. Имахме си само двама по онова време, но си ги тачехме и почитахме. Цяло щастие беше, ако училищното ръководство успееше да уреди среща с един от двамата…
Двамата… В момента си давам сметка, че помня името само на единия от тях, първият – Георги Иванов. А вторият? Помни ли някой как се казваше? Или да питам Гугъл?
Някак неусетно в последните 10-15 години прехвърлихме достойнството и народната си памет и гордост в ръцете на Гугъл. Помним само това, на което той има отговор. За другото – карай да върви, щом гугъл не знае, значи не е важно…
12 април всъщност е датата на полета на Юрий Гагарин, като впоследствие е предложено на нея да се отбелязва “Световния ден на авиацията и космонавтиката.”
На мен този празник ми харесва и си го искам обратно. И изобщо не ме интересува руски ли е или не. Това е история, народна гордост и факти. А фактите са си факти. България има двама космонавти, на които вече почти не помни имената, та какво остава за лицата.
Винаги съм се впечатлявала от летящи хора и средства. А Космосът е … ехеее… няма думи да се опише. Мечта е слаба и суха дума! Може би затова, когато преди четири години срещнах Георги Иванов на един бизнес семинар, не се поколебах и отидох да го поздравя. Трябваше аз да се възхитя от него, да му направя комплимент, да го уверя колко много значи срещата ни за мен и че за мен е чест лично да стисна ръката на първия български космонавт…
Не успях да го направя. Той ме изпревари! Бе толкова впечатлен от това, че знам кой е всъщност /първият български космонавт/, че се снима с мен!!!
И с голяма тъга сподели, че хората вече не помнят космонавтите и децата дори не подозират за съществуването им. И не мисля, че тъгата му бе породена от липсата на “народната обич” или на почести и привилегии. Не останах с впечатление да страда и от физическа липса на някакви материални блага.
Защо се натъжи тогава? Вие ми отговорете! Ако не знаете – питайте Гугъл, той сигурно и това знае!
Александър Александров
Ето го
Защо се е натъжил?
Ами съвсем прозаични и материални дребнички неща вълнуват повечето хора в наши дни. Изследователският стремеж сме го избутали съвсем на заден план.
🙂 Комита, благодаря.
Да, sequential, за съжаление си прав.
Лошото е, че това “избутване” много дълго продължи 🙁 и май няма и да свърши скоро. Иска ми се да можехме да гледаме предавания за нашите си постижения, па макар и стари, вместо по Discovery да върви поредната серия на Mythbusters, в която великият научен въпрос е “вЕрно ли филията пада винаги с намазаното надолу?” или “Ще ме хване ли ток, ако пикая върху релсите?”.
🙁 и аз не помнех кой е вторият.
Май със смяната на режима, някой затри и всички хора/личности свързани с това време. Тъжно е наистина!
и аз му бях забравила името, но се радвам, че ми го припомни.
моето проучване по въпроса беше отправено към двете ми колежки в стаята:
– Знаете ли как се казва вторият български космонавт?
– Ами не…
– И аз не знам, попитай Гугъл. Някой гледал ли е Вип Брадър снощи?
Защо ли му е станало тъжно?!
Благодаря за поста, ЛиАн. Мен вселената ме влече много (е, по-скоро астрофизиката, но пак има общо с космоса).
Истината е, че България никога не е била някаква сила в изследването на космоса, че да се обръща внимание на двамата ни космонавти. С цялото ми уважение към Георги Иванов и А. Александров, обаче според мен те никога е нямало да полетят ако не са били топлите връзки със СССР и това, че са станали космонавти не е постижение на нашия народ, а по-скоро техен личен подвиг, както и на руските учени, защото зад всеки един изведен в космоса човек стоят стотици учени, които работят неуморно. Затова ще продължаваме да гледаме Дискавъри (и не визирам Митбъстърс или Брейниак), просто защото нашите открития се губят сред плеядите чужди такива.
Съгласен съм с това че полетите на Георги Иванов и Александър Александров са в голяма част техен личен подвиг и част от постиженията на човечеството като цяло. Да ги оцветяваме и тях в бяло зелено червено не ми се вижда много умно. Не е важно едно откритие дали е българско или не, а дали го има. Национализмът и патриотизмът ми се виждат леко прашасали понятия, особено несъвместими с космическите изследвания :>
Е, не, момчета, не съм съгласна с всичко!!!
Да, личен подвиг на мъжете е, че са излетяли в Космоса, благодарение на топлата братска обич със СССР. Но какво пречи това да бъде предмет на бяло-зелено-червено оцветяване и гордост пред света, вместо името на Христо Стоичков например? /Нямам нищо против човека, ама ми е малко емблематичен…/
Та, мисълта ми беше, че предпочитам да свързват България с това, че тази страна е пратила двама души в Космоса, отколкото с Хр. Стоичков.
Национализъм и патриотизъм са прашасали понятия, естествено, но пък от друга страна, всеки сам избира с какво да се гордее и с какво не, нали? А, и по-добре национализъм, отколкото “екзистенциален минимализъм” /както наричам простотията по научному ;)/
sequential, съгласна съм, че Космически погледнато, е по-важно едно откритие изобщо да го има, пред това кой го е открил. Но пък, ако това се свързва някак с България, защо да не си го подчертаваме всеки път? Аз знам, че нямаме особен принос към космонавтиката и аеронавтиката /а може пък и да имаме/. Аз казах само, че този празник ми харесваше и бих го отбелязвала пак с някакви специални мероприятия, свързани с космоса и предназначени да ни извадят за малко от ежедневието.
Дес, тези предавания у дома са забранени със закон!
Днешният ден, както и всички останали, се е превърнал в празник на бездействието и самозабравата. Но само на него ли трябва да се сетим за всичко това?
Космонавтите разполагат с привилегията да ‘правят скоковете на човечеството’, а човечество няма… Кой да помни имената им?
Мечтаем за големи неща, а живеем с подробностите.
И някои хора забравят за мечтите. Като мравки, взрели се в зрънцата, които влачат насам, натам.
Много тъжно ми става като се замисля.
Ето, аз не знаех кои са тези хора, а уж ми е интересно. По-точно не знаех. Не помнех… Бях ги збаравила.
Напоследък откривам колко е лесно да се забиеш в подробностите.
Апелирам към всички. Поне веднъж на ден вдигайте поглед към небето, звездите и си спомняйте за своите истински мечти. Не само за своите… за човешките и изобщо за мечтите. Трябва….
Иначе няма да има романтици, няма да има ценители, няма да има творци, ще има само мравки.
А това би било толкова тъжно….
*едно тъжно малко плевелче*
LeeAnn, всъщност приносът на България към космическите изследвания никак не е малък предвид скромните ни настоящи възможности. Но аз предпочитам околните да свързват един човек със собственото му име и постижения, а не с това къде е роден / израсъл. Прекалено много е загубил светът от разделението на “светло-” и “тъмнозелени”. Така де, това си е моята гледна точка 🙂
Относно, “избутването” … нещата са така като че ли и в световен план. Военният бюджет на САЩ всяка година е гигантски, докато НАСА винаги е на по-заден план. Като проектите, свързани с военните винаги са приоритет. За руските и европейските агенции не ми се говори въобще. Китайците набират скорост доста бързо, но и тяхната цел е да развият космически технологии за да доминират на Земята, а не за да разберат какво има отвъд. Като цяло хората по света все по-малко се интересуват от подобни изследвания и не желаят да дадат част от данъците си за дългосрочни проекти, резултатите и евентуалните ползи от които ще дойдат отвъд границите на живота им (а може би и тези на децата им). Което може би е най-тъжното.
sequential, да, общо взето, съм готова да се съглася с теб 🙂 и няма какво повече да добавя, освен, че наистина се очертава светът да става все по-тъжен. Но пък това /надявам се/ ще ни дава повод да обръщаме все по-голямо внимание на подробностите. 🙂
Искам само да напомня две неща.
Тази година трябва да заработи нов ускорител на частици (онзи, за който писа Дан Браун) в ЦЕРН, който обещава огромни скорости и енергии.
Другото е, че през 2013 се очаква да изведат в орбита телескоп-наследник на Хъбъл: телескопа Джеймс Уеб, диаметърът на който ще е 2,5 пъти по-голям от този на Хъбъл.
На хоризонта има важни събития, които могат да променят разбиранията ни за вселената. Вярно, че в сравнение с военните технологии научните изследвания получават по-малко пари, но все пак има прогрес, макар и не толкова зрелищен като хора на Луната и Марс, но много по-важен за разбирането на вселената. Светът няма да става много по-тъжен 🙂
Филип, благодаря ти! Наистина!
Усмивки за вас:
http://www.vbox7.com/play:e9dcbe25
Хареса ми твоя пост. Мисля че 12 април е и празник на мечтателите, празник на хората които гледат на света и живота по друг начин и не материално. Да има някаква носталгия по този празник…
Albinos, знаеш ли, че това е добра идея!
12 април: Празник на мечтателите! Харесва ми. Още повече, че миналата година по това време направих предпоследната крачка към сбъдването на една 30-годишна мечта! Да! Ще помисля как да отбележа този празник догодина, за да го “узаконя” 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ден на мечтателите