Мълчанието и тъмнината
автор: Красимир Стоев Хвърли поглед в тъмнината, просто затвори очи, вслушай се в тишината, …тя крещи, нали ? Забрави за миг за света, … и всички неволи, … на шепота брега, и вълните голи. Искай всяка вечер всичко, искай само от мен, аз ти давам уж малко, но всичко, … дори усмивката си всеки ден. Аз съм твоята топла вълна, твоята дъга в мрака, въглена, небрежно паднал в снега, който всяка вечер тебе чака. И когато с теб сме нейде там, някъде в тъмнината, мълчанието си ще ти дам, то ще е най-тънката струна в душата.