Здравейте,
Тъй като е поетичен превод, не претендирам за правилност, позволил съм си някои волности 🙂
/Mylene Farmer/
Quelle solitude
De mourir
Sans certitude
D’etre au moins
Une particule
De vie
Un point minuscule
Utile a quelqu’un
Quelle solitude
D’ignorer
Ce que les yeux
Ne peuvent pas voir
Le monde adulte
Isole
Un monde abrupt
Et la, je broie du noir
Quelle solitude
De se dire
Que la morsure
Du temps n’est rien
Le reve est bulle
De vie
Un bien majuscule
Utile au chagrin
Deconfiture
Des pepins
Mais je veux croire
En l’au-dela
Et vivre est dur
Toujours un choix
Mais je jure
Que le Monde est a moi
Il est a moi…
Il est a moi…
Il est a moi…
Il est a moi…le Monde
Dessine-moi un mouton
Le ciel est vide sans imagination
C’est ca
Dessine-moi un mouton
Redevenir l’enfant que nous etions
Dessine-moi un mouton
Le monde est triste sans imagination
C’est ca
Dessine-moi un mouton
Apprivoiser l’absurdite du Monde
НАРИСУВАЙ МИ ОВЦА
/Превод: Симеон Влахов – Мони/
Да умреш е толкова
самотно,
Несигурен, че си
Частица от живота,
Тъй мъничка
частица
от живота.
Полезен ти да бъдеш
мъничко, на някого…
Да не приемеш
това, което очите
да видят, за жалост, не могат,
уви, това е толкова самотно…
Светът на големите обходих,
Светът от реалността откъснат,
пътеката тъй стръмна.
И нея, огромната ми мъка.
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е празен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
И детето преоткрий у нас
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е тъжен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
Абсурдният ни свят
ти спри
във миг.
Колко е самотно
да твърдиш,
че нищо са
на времето стрелите…
Мечтите – те печати
на живота са,
Главни букви
На тъгата ни.
Фиданките млади
да изтръгнем
от корен
И само в отвъдното
моята вяра е крепка.
Животът е труден
И избор е завинаги,
но аз ви се кълна,
че светът – това съм аз!