Ако името ти е Меланхолия

Si tu t’appelles mélancolie Joe Dassin (1974) Seule devant ta glace Tu te vois triste sans savoir pourquoi Et tu ferais n‘importe quoi Pour ne pas être à ta place Si tu t‘appelles mélancolie Si l‘amour n‘est plus qu‘une habitude Ne me raconte pas ta vie Je la connais, ta solitude Si tu t‘appelles mélancolie On est fait pour l‘oublier ensemble Les chiens perdus, les incompris On les connaît, on leur ressemble Et demain peut-être Puisque tout peut arriver n‘importe où Tu seras là, au rendez–vous Et je saurai te reconnaître Si tu t‘appelles mélancolie Si l‘amour n‘est plus qu‘une habitude Ne me raconte pas ta vie Je la connais, ta solitude Si tu t‘appelles mélancolie On est fait pour l‘oublier ensemble Les chiens perdus,…

Continue reading

“Справедливост за всички”

Това е името на дебютния роман на Тихомир Димитров. Началото е на разположение в блога му. Целият роман на хартия е вече на пазара. Самият автор е написал достатъчно за себе си и романа в собствения си блог, но аз няма да се въздържа и ще споделя с вас собственото си мнение. Това е книга, която трябва да се чете през отпуската. В противен случай рискувате също като мен да закъснявате за работа. Толкова леко се чете и така увлича, че не усещаш кога си се заплеснал. Това е книга, която е много подходяща за летните жеги. Толкова е реалистична, че хладните тръпки ще лазят по гърба ви до самия й край. От друга страна, това е книга, от която няма да научите нищо полезно…

Continue reading

360 градуса по скалата на Живота

Тъмнина. Пълна. Плътна. Сън. Събуждаш се и се оказва, че си се родил. Някъде. Някакси. Тук! Точно тук. Тук, на едно трудно за живеене място. Всяко място е трудно за живеене. Въртиш се в кръг. Около себе си. Бавно. Мнооого бавно. Животът ти минава покрай теб. Всяко движение го променя, всеки жест, всеки поглед, всяка тъга, усмивка, сълза… го правят нов, различен, друг…  Една крачка и си в него. В центъра му. Светът се върти около теб.  Едно движение и си вън. Светът продължава без теб. Вървиш. Напред. Назад. Бързаш. Много бързаш. Тичаш. За да забравиш, че си жив. За да забравиш да си спомниш, че си забравил да усещаш, да намираш, да откриваш, да изследваш.  Сблъсък. Спираш. Слушаш. Гледаш. Намираш. Откриваш. Чувстваш. Забравяш, че си…

Continue reading

Букетът

Le Bouquet Jacques Prévert Que faites-vous là petite fille Avec ces fleurs fraîchement coupées Que faites-vous là jeune fille Avec ces fleurs, ces fleurs séchées Que faites-vous là jolie femme Avec ces fleurs qui se fânent Que faites-vous là vieille femme Avec ces fleurs qui meurent …. J’attends le vainqueur! Букетът Превод: LeeAnn Какво правиш тук, мое мило дете, с тези току-що набрани цветя? Какво правиш тук, мило девойче, с това увехващо вече букетче? Какво правиш тук, ти, красива жена, държейки в ръце тези сухи цветя? Какво правиш тук, ти, мила старице, в ръце с тези вече мъртви цветя? … Победителя чакам!

Continue reading

Париж през нощта

Paris at Night Jacques Prévert Trois allumettes, une à une allumées dans la nuit La première pour voir ton visage tout entier La seconde pour voir tes yeux La dernière pour voir ta bouche et l’obscurité toute entière pour me rappeler tout cela en te serrant dans mes bras. Париж през нощта /Превод LeeAnn/ Последните три клечки кибрит запалени в мрака една по една. Първата – за да видя лицето ти, Цялото. Втората – за да погледна очите ти, Последната – за да видя устата ти. А когато ни обгърне пълна тъма И с две ръце те прегърна да си спомням това.

Continue reading

Пиле, пиле, аз те знам, искаш нещо да ти дам ;)

Васил Ив. Стоянов е поет на няколко поколения българи. Баба ми е пораснала със стихчетата му за деца, майка ми, след това аз, сега и моите деца. Негово е „Пиле, пиле, аз те знам”, онова за Умчо умен мъж, дето се миел седем пъти наведнъж, стихчето за умното магаренце и много други, които знаем наизуст и рецитираме на децата си, но вече не помним кой им беше авторът. Смятам, че Васил Ив. Стоянов е един несправедливо забравен автор. А мисля, че е забравен, защото нито в тетрадките за детската градина, нито в учебниците до 6-ти клас включително съм срещнала нещо негово. Дано да съм недогледала! У дома имам юбилейното издание „Гълъбчета бели”, издадено по повод на 80-тата годишнина на автора и ще препиша за вас най-хубавите…

Continue reading

При цветарката

Chez la fleuriste Jacques Prévert Un homme entre chez la fleuriste et choisit des fleurs la fleuriste enveloppe les fleurs l’homme met la main à sa poche pour chercher l’argent l’argent pour payer les fleurs mais il met en même temps subitement la main sur son coeur et il tombe En même temps qu’il tombe l’argent roule à terre et puis les fleurs tombent en même temps que l’homme en même temps que l’argent et la fleuriste reste là avec l’argent qui roule avec les fleurs qui s’abîment avec l’homme qui meurt évidemment tout cela est triste et il faut qu’elle fasse quelque chose la fleuriste mais elle ne sait pas comment s’y prendre elle ne sait pas par quel bout commencer Il y a…

Continue reading

Някой чука

On frappe Jacques Prévert Qui est là Personne C’est simplement mon cœur qui bat Qui bat très fort A cause de toi Mais dehors La petite main de bronze sur la porte de bois Ne bouge pas Ne remue pas Ne remue pas seulement le petit bout du doigt Това стихотворение има и музика от Жозеф Козма и е изпято през 1947 от Ив Монтан: Paroles: Jacques Prévert. Musique: Joseph Kosma 1947 © Editions Enoch Някой чука Превод: LeeAnn Кой е там? Никой Това е моето сърце, което бие лудо заради теб. А отпред мъничката бронзова ръка на голямата дървена врата не мръдва не трепва с пръстче дори, за да ме спаси.

Continue reading

Децата, открили любовта

Les enfants qui s’aiment Un poème de Jacques Prévert  Les enfants qui s’aiment s’embrassent debout Contre les portes de la nuit Et les passants qui passent les désignent du doigt Mais les enfants qui s’aiment Ne sont là pour personne Et c’est seulement leur ombre Qui tremble dans la nuit Excitant la rage des passants Leur rage leur mépris leurs rires et leur envie Les enfants qui s’aiment ne sont là  pour personne Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit Bien plus haut que le jour Dans l’éblouissante clarté de leur premier amour. Децата, открили любовта Превод LeeAnn Децата, открили любовта, се целуват притихнали на прага на нощта. Минувачите, забравили младостта, ги сочат с жест, осъждащ любовта. Но децата тук ги няма те…

Continue reading

Песента на тъмничаря

Chanson du geolier Un poème de Jacques Prévert Où vas-tu beau geôlier Avec cette clé tachée de sang Je vais délivrer celle que j’aime S’il en est encore temps Et que j’ai enfermée Tendrement cruellement Au plus secret de mon désir Au plus profond de mon tourment Dans les mensonges de l’avenir Dans les bêtises des serments Je veux la délivrer Je veux qu’elle soit libre Et même de m’oublier Et même de s’en aller Et même de revenir Et encore de m’aimer Ou d’en aimer un autre Si un autre lui plaît Et si je reste seul Et elle en allée Je garderai seulement Je garderai toujours Dans mes deux mains en creux Jusqu’à la fin de mes jours La douceur de ses seins…

Continue reading

Неделя

Dimanche Un poème de Jacques Prévert Entre les rangées d’arbres de l’avenue des Gobelins Une statue de marbre me conduit par la main Aujourd’hui c’est dimanche les cinémas sont pleins Les oiseaux dans les branches regardent les humains Et la statue m’embrasse mais personne ne nous voit Sauf un enfant aveugle qui nous montre du doigt. Неделя Превод LeeAnn Между дърветата по алеята на авеню Гоблин Статуя от мрамор ме поведе за ръка Днес е неделя, кината са пълни с хора Птиците в клоните гледат как минава народа И статуята ме целуна, но никой не ни видя Освен едно сляпо дете, което ни посочи с ръка.

Continue reading

Да нарисуваш птица

Pour faire le portrait d’un oiseau Un poème de Jacques Prévert  A Elsa Henrique Peindre d’abord une cage avec une porte ouverte peindre ensuite quelque chose de joli quelque chose de simple quelque chose de beau quelque chose d’utile pour l’oiseau placer ensuite la toile contre un arbre dans un jardin dans un bois ou dans une forêt se cacher derrière l’arbre sans rien dire sans bouger … Parfois l’oiseau arrive vite mais il peut aussi bien mettre de longues années avant de se décider Ne pas se décourager attendre attendre s’il le faut pendant des années la vitesse ou la lenteur de l’arrivée de l’oiseau n’ayant aucun rapport avec la réussite du tableau Quand l’oiseau arrive s’il arrive observer le plus profond silence attendre…

Continue reading

Аликантe

Alicante Un poème de Jacques Prévert Une orange sur la table Ta robe sur le tapis Et toi dans mon lit Doux présent du présent Fraîcheur de la nuit Chaleur de ma vie. Аликантe Превод LeeAnn Портокал на масата Роклята ти – на килима И ти – в моето легло Нежно присъствие на мига Свежестта на нощта Топлината на живота ми.

Continue reading

Триумф на хармонията и съвършенството

30 март 2007 г., зала „Универсиада”, „Мега спектакъл на звездите”, „Танцово шоу” и т.н. бля-бля празни думички. При цялото ми уважение към „С фрак и лачени обувки”, този който им е измислил анонса за спектакъла, или никога не е виждал как танцуват тези хора /то къде ли и да ги види?! „С фрак и лачени обувки” ги доведоха едва сега всички на куп в България/ или са му оперирали емоциите, веднага след като се е родил! Със същия анонс може да се рекламира фолкконцерт на стадион или бенефис на Христо Стоичков. Да не говорим, че тези мега-гига-хипер експлоатирани думички по никакъв начин не подсказваха на публиката какво всъщност я очаква. Самата аз отидох с нагласата да видя по един танц от всеки „Титан”, след което…

Continue reading

Градината

Le jardin Un poème de Jacques Prévert  Des milliers et des milliers d’années Ne sauraient suffire Pour dire La petite seconde d’éternité Où tu m’as embrassé Où je t’ai embrassèe Un matin dans la lumière de l’hiver Au parc Montsouris à Paris A Paris Sur la terre La terre qui est un astre.  Градината  Превод LeeAnn Хиляди и хиляди години от света няма да стигнат,  за да опиша вечността,  скрита в малката секунда от утринта, в която ти ме целуна в която аз те целунах на зимна светлина. В парка Монсури в Париж, в Париж   на мократа земя.   Земя, която за Вселената е Звезда. 

Continue reading

За теб, любов моя

À toi mon amour Un poème de Jacques Prévert  Je suis allé au marché aux oiseaux Et j’ai acheté des oiseaux Pour toi mon amour. Je suis allé au marché aux fleurs Et j’ai acheté des fleurs Pour toi mon amour. Je suis allé au marché à la ferraille Et j’ai acheté des chaînes De lourdes chaînes Pour toi mon amour. Et puis je suis allé au marché aux esclaves Et je t’ai cherchée Mais je ne t’ai pas trouvée mon amour.  За теб, любов моя Превод : LeeAnn  От пазара за птици Купих птици За теб, Любов моя. От пазара за цветя Купих цветя За теб, Любов моя. От пазара за окови Купих вериги тежки вериги За теб, Любов моя. Накрая на пазара за…

Continue reading

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет.  Пролет моя, моя бяла пролет – знам, ще дойдеш, с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани.  Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора… Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя.  Пролет моя, моя бяла пролет… Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и – умра на твойте барикади!    Никола Вапцаров    

Continue reading

К***

Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. В томленьях грусти безнадежной, В тревогах шумной суеты, Звучал мне долго голос нежный И снились милые черты. Шли годы. Бурь порыв мятежный Рассеял прежние мечты, И я забыл твой голос нежный, Твои небесные черты. В глуши, во мраке заточенья Тянулись тихо дни мои Без божества, без вдохновенья, Без слез, без жизни, без любви. Душе настало пробужденье: И вот опять явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. И сердце бьется в упоенье, И для него воскресли вновь И божество, и вдохновенье, И жизнь, и слезы, и любовь. А. С. Пушкин, 1825 г.

Continue reading

Узник …

Сижу за решеткой в темнице сырой. Вскормленный в неволе орел молодой. Мой грустный товарищ, махая крылом, Кровавую пищу клюет под окном, Клюет, и бросает, и смотрит в окно, Как будто со мною задумал одно. Зовет меня взглядом и криком своим И вымолвить хочет: “Давай, улетим! Мы вольные птицы; пора, брат, пора! Туда, где за тучей белеет гора, Туда, где синеют морские края, Туда, где гуляем лишь ветер… да я!…” 1822, А. С. Пушкин

Continue reading

Я вас любил…

Я вас любил: любовь еще, быть может, В душе моей угасла не совсем; Но пусть она вас больше не тревожит; Я не хочу печалить вас ничем. Я вас любил безмолвно, безнадежно, То робостью, то ревностью томим; Я вас любил так искренно, так нежно, Как дай вам бог любимой быть другим.                                       А. С. Пушкин   П.П. Стихотворението намерих на страниците на Руска Виртуална Библиотека и го публикувам с любезното разрешение на Игорь Пильщиков

Continue reading