Песента на тъмничаря

Chanson du geolier
Un poème de Jacques Prévert

Où vas-tu beau geôlier
Avec cette clé tachée de sang
Je vais délivrer celle que j’aime
S’il en est encore temps
Et que j’ai enfermée
Tendrement cruellement
Au plus secret de mon désir
Au plus profond de mon tourment
Dans les mensonges de l’avenir
Dans les bêtises des serments
Je veux la délivrer
Je veux qu’elle soit libre
Et même de m’oublier
Et même de s’en aller
Et même de revenir
Et encore de m’aimer
Ou d’en aimer un autre
Si un autre lui plaît
Et si je reste seul
Et elle en allée
Je garderai seulement
Je garderai toujours
Dans mes deux mains en creux
Jusqu’à la fin de mes jours
La douceur de ses seins modelés par l’amour.

Песента на тъмничаря
/Превод LeeAnn/

– Накъде, красиви тъмничарю,
с този ключ окървавен?

– Отивам да отключа любимата за мене.
Дано да има още време.

Заключих я
с нежна жестокост
в най-тайните свои желания
и най-дълбоките си терзания,
в илюзии за бъдеще
и глупави обещания.

Искам да я отърва.
Искам да я свободя.
Дори да ме забрави,
дори да ме остави,
даже ако се върне
и пак ме обгърне,
дори да заобича,
друг, който я привлича.

Ако самичък остана,
и тя ме остави,
ще запазя завинаги,
до края на дните си,
в двете си длани,
от любов издълбани,
нежността на нейната гръд.

3 Comments

  1. Много добър превод! Благодаря за удоволствието да го прочета 🙂

  2. Допадна ми много текста и сега много ми се иска да я чуя. Мисля че в нета доста трудно ще се намери.

  3. Ани, благодаря ти! Удоволствието е за мен!

    Албинос, мисля че изобщо няма да се намери, защото това е стихотворение, а не песен, ако правилно съм те разбрала. А, честно казано, нямам представа дали има някъде запис на стихове, правени от актьори, специално по отношение на Превер.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.