Dimanche
Un poème de Jacques Prévert
Entre les rangées d’arbres de l’avenue des Gobelins
Une statue de marbre me conduit par la main
Aujourd’hui c’est dimanche les cinémas sont pleins
Les oiseaux dans les branches regardent les humains
Et la statue m’embrasse mais personne ne nous voit
Sauf un enfant aveugle qui nous montre du doigt.
Неделя
Превод LeeAnn
Между дърветата по алеята на авеню Гоблин
Статуя от мрамор ме поведе за ръка
Днес е неделя, кината са пълни с хора
Птиците в клоните гледат как минава народа
И статуята ме целуна, но никой не ни видя
Освен едно сляпо дете, което ни посочи с ръка.