„Който не знае къде е север – ходи пеш!”
Така може накратко да се разкаже историята за създаването на света и определянето на посоките му. Историята за това, че мъжете винаги са успявали /някак!/ да се ориентират по слънцето, звездите, луната. Та дори и по картата, ако щете.
Това е бърз преразказ на историята за това, че жените се оправят /що-годе/ с ляво и дясно, горе и долу, защото от край-време са си седели в пещерите /къщите/ да си гледат децата и изобщо не ги е вълнувало къде е север и къде е юг.
В съвременността, историята не се е променила много. Мъжете се ориентират пак по звезди, слънце, луна и карта. Жените… пак не се ориентират. Или поне повечето. Аз се справям прекрасно с ляво, дясно, горе и долу. С карта също – ако е хартиена и мога да я завъртя. Тази на PDA обаче ме шашка, защото аз вървя напред, а стрелката върви надолу…Пък да въртиш PDA-я докато шофираш… не върви много-много.
До тук всичко си е наред. Нищо ново под слънцето.
Интересно става, когато мъж, който не може да обяснява с „ляво” и „дясно” се опитва да обясни нещо на жена /мен!/, която не знае къде е „север”. Какво става тогава? Нищо особено – ходиш пеш.
Днес ходих на среща в едно предприятие. Охраната на портала се опита да ме упъти съвсем любезно как да стигна с колата, там за където съм тръгнала:
– Минавате през портала..
– Дааа … – кимам, защото това ми е ясно.
– Завивате по първата в дясно…
– Даа…
– Виждате сградата отляво…
– Да…
– Трябва да паркирате от северната й страна.
– А! Не! Без „север” и „юг”. Отляво или отдясно да заобиколя сградата? Отляво или отдясно на сградата да паркирам? Има ли табела „Паркинг за посетители”?
– …. /мнооого дълбок размисъл/ ами, то не е далеч… Ако искате паркирайте тук и отидете пеша, ще Ви покажа входа за посетители….
Смях!
Паркирах и отидох пеша!
Ей, хора, ако не искате да ходите пеш, учете посоките на света! 😉
Хаха, браво!
А мен ме водят лично до входа, за да не се загубя 😉
До сега не се бях замисляла, че съм жена и затова ми се случват такива неща. Но явно пак има полова закономерност.
Още не могат да ме убедят, че апартамента, в който живея е с източно изложение. Всеки път се вади карта и нагледно ми се показва…. и така до следващия 🙂
@elichka, не ти ли е малко късно да откриваш, че си жена? :).
@LeeAnn, ти пак добре, че с ляво и дясно се оправяш. Има доста жени, а и мъже, които и с това не се справят. Преди няколко месеца обяснявах на една приятелка, как да се ориентира за посоките, когато е в колата (и тя караше курсове) – да запомни примерно, че скоростния лост й е отдясно (дано не ходи скоро до Англия :)).
А и редовно ми се случва да ми звънне някоя и да ми каже: “Ему, загубих се.”. Отговорът обикновено е: “Огледай се и кажи, какво виждаш”. Не че аз съм кой знае какъв бог на ориентирането, но да кажем, че се справям ;).
Поздрави Ему
Е, Ему, не съм чак толкова трагична. Даже като за жена съвсем добре си се оправям, защото дори обяснения от рода на “Завиваш след 200 м” са ми ясни 😉
Интересно е, когато летя или обяснявам нещо, свързано с летене, защото тогава е свръхсъществено да не объркаш посоките. Но пък съм въвела посоки, които да са понятни за всички. Например в Сопот, където летим, посоките, които разбират всички са: Север, Юг, Карлово, София. Като се замисля, се сещам че София е на Запад, а Карлово на Изток, но губя време, а понякога време НЯМА.
Хи-хи, май така се получи 🙂
Най-важното е че съм хомосапиенс, а после половата ми принадлежност.
Аз, понеже винаги бъркам ляво и дясно, като съм в кола съм въвела ред: към мен, и към седящия до мен, т.е към теб! Така обикновено се оправяме… иначе ужасно ги бъркам! Пък това за север, юг… ако случайно някога го кажа, винаги познаващите ме гледат къде е слънцето! В краен случай размахвам ръце и показвам!
Проблеми… 😀
Ха, за твоята любима Барселона можеш да ползваш посоките: успоредно на морето и перпендикулярно на морето 😉 – сещаш се защо предполагам? или ти трябва карта на града? 😉
Ти се шегуваш!!!
Ако беше възможно, щях да ги ползвам, но не е, защото морето не се вижда. Като обиколя два пъти около някоя сграда и … морето вече не е там 😉
Точно с “вървя към морето” се оказа, че вървя обратно. И даже не точно обратно, ами встрани!
Забрави! Не става!
Тогава остава да се ориентираш по възвишенията около града – и твойта не е лесна….:-)
Стойчо, напротив, 😉 мойта е най-лесна: ляво, дясно, горе, долу 🙂
Мдаааа, лесно е, но спрямо какво? т.е.всеки път спрямо какво е ляво?:-)
Е как! Ама сериозно ли питаш?! Ляво е откъм ръчичката с розовия конец 😉
аха, е разбрах най-сетне;-)
Сега се сетих: когато гледаш някого в очите – от коя страна е сърцето му? 😉
Иначе разбирам защо се губиш (из географията)