Ще се видим пак следващото лято… 02

(продължение от част 01)

Точно бях заспал хубаво и телефона на хотела зазвъня на пожар …  (опс, грешка на езика, тази дума е забранена   )

Погледнах часовника – 1:30 ч. !!!! Оф, ужас, тия хора не спят ли, какво искат сега! Кой звъни?

–          „Трифон Зарезан” добър… ден/нощ… лека нощ… Кого търсите!

–          Г-н С.АУ там ли е?

–          Да, тук е, кой го търси?

–          Дръжте го там, не му давайте да излиза, идваме!

–          ?@!!!@%&@&()! К`во? Кои сте вие, за какво ми говорите?

–          Аз съм (представя се по чин) от полицията в Кърджали и идваме да арестуваме г-н С.АУ.

–          Ама как ще го арестувате? За какво? Той е гост на хотела, има малко дете и в момента СПИ! Не може да идвате сега, елате утре сутрин…

–          Прието, ще дойдем утре сутрин!

–          ?@!!!@%&@&()!

Затворих телефона и си легнах. Точно бях заспал хубаво и някой се разтропа на вратата…

Оказа се 5 часа сутринта! Двамата полицаи от нощес се бяха изтъпанили пред вратата и ме гледаха с налудничав ентусиазъм.

–          В коя стая е г-н С.АУ? Идваме да го арестуваме. (Тия двамата започват да ме нервират. Нали им казах да дойдат на сутринта… Явно трябваше да им кажа да изчакат слънцето да натопи всичките си лъчи в язовира и тогава да идват…) Обявен е за национално издирване и трябва да го закараме в София. По-добре да го изведем сега, за да не виждат после гостите, че го извеждаме с белезници.

Сигурно халюцинирам! Този човек? За национално издирване!? Да бе!

–          Във втора стая е, но не може да го будите! Той е гост на хотела, има малко дете и в момента СПИ!  Не мога да ви позволя да го събудите, ще трябва да почакате да стане поне 7 часа! И ДА ДОЙДЕ ШЕФА!

Двамата ентусиасти седнаха на шезлонгите, разположени от двете страни на вратата на стаята и зачакаха, а аз влезнах да се обадя на шефа…

Шефът дойде към 6 и нещо и след кратка препирня с тях, че познава човека, че всяка година по това време го посреща и изпраща, че гарантира за него, че лично ще го заведе в София, че няма начин да е престъпник, че няма да избяга през прозорчето на тоалетната, че никога не е създавал проблеми и че не, не пие вода от басейна, слава богу успя да ги убеди да звъннат на следователя от София, който го е пуснал за национално издирване и поне да попитат за какво става дума!

И, о, чудо! Човекът не трябва да бъде воден с белезници в София, трябва просто да получи призовка да се яви като свидетел на дело срещу взломаджии, нахлули в собствения му (вече бивш) дом преди 12 години!  (Само дето това се разбра чак когато С.АУ привечер се върна от София, а ние цял ден го бяхме мислихме и се бяхме притеснявахме).

Е, те двете процедури си приличат – „национално издирване” или „установяване на адрес” – то е почти едно и също – все едно да ми кажеш, че дюля и лимон не си приличат! Ама направо са си като две капки вода! Чудя се как ни стигат затворите при тази високоефективна полиция…

С.АУ пи кафе и тръгна с шефа за София…

Компанията се наспа, сервирах кафетата и започнах да разказвам какво се е случило…

Децата се забавляваха, жените ме гледаха зяпнали и не знаеха какво да кажат… Не че имаше какво да се каже… След първото обаждане от С.АУ се поуспокоиха и деня си тръгна както обикновено…

С.АУ и шефа се прибраха от София, седнаха на чардака, поръчаха бира и заразказваха…

Изглеждаха толкова изморени, че очаквах да паднат и да заспят на пейките, а те, представете си, извадиха две тестета карти и започнаха да играят „канаста”. Играха сравнително до късно. Легнах си малко след тях – някъде след полунощ трябва да е било…

На следващата сутрин всички станаха традиционно късно, бяха странно тихи и спокойни. Пиеха кафе, поглеждаха първо часовниците си, после нагоре към небето и чакаха… Не се стърпях и попитах „Какво чакате?”. „ГДБОП, ама нещо закъсняват” гласеше палаво-усмихнатия отговор.

Слава богу, ГДБОП така и не дойдоха…

След адреналина, събран само в първите два дни, останалите пет се изнизаха като минути… Компанията се сбогува с нас и обеща да се видим отново следващото лято.

(край)

П.П. Всяка прилика с лица и събития е абсолютно нарочна.

С.АУ. ще помни това лято докато е жив, а документирането му в писмен вид цели и внуците му да не го забравят 😉

Въпреки, че разказът е в категория „Смях до сълзи”, той ще бъде смешен чак другото лято 🙂