БлогКамп 2008 – издание Първо

Браво на Богомил – за организацията, за избора на място, за всичко! Дано скоро да му се занимава отново. И, Бого, благодаря – ти си знаеш за какво 🙂 Няма да пиша общи неща, защото очаквам вълна от такива постове да удави пространството в идните дни. Ще напиша съвсем малко конкретни неща. Благодаря на Vira, която дойде до там само за да си купи „Пухкава приказка” и да се видим. Това означава много за мен!!! Запознах се с много настоящи читатели и с известно количество бъдещи такива. Удоволствието бе изцяло мое. Благодаря, че бяхте там! С голямо удоволствие се запознах с Ножчето и Виличката, и с не по-малко – с Петя. Ако пропускам някого – нека не се сърди, не е нарочно. Видях тениска с надпис…

Continue reading

Облачето: Страх в небето

Някога, отдавна, когато Облачето се запозна с Вятъра, той му каза, че тези облаци и ветрове, които живеят в най-високото са студени и недружелюбни  и няма да се харесат на малкото Облаче, но то не повярва. Само се съгласи. Като се съгласиш с нещо, не значи че си го повярвал, нали! Облачето искаше да се увери самичко. Като непораснала хлапачка искаше всичко да пипне и почувства със собствените си сетива. И тръгна да опитва. Облачето беше ходило на училище, ама малко, за да не му омръзне, и вече знаеше някои важни неща. Но когато за пореден път излезе самичко на разходка извън Царството си помисли, че този път не му харесва да е само. Ветровете в този ден се бяха разлигавили безобразно и изобщо не…

Continue reading

Cumulonimbus Mammatus

Поразказах ви туй-онуй за Cumulonimbus-ите и си признах, че много-много не ги обичам, но без тях не може. Така че – примирявам се и продължавам нататък 😉 Обещах да ви разкажа за една от разновидностите на Cumulonimbus, а именно Cumulonimbus Mammatus (произнася се „кумулонимбус маматус”). Това са едни странни облаци, които аз бих нарекла „дъщерни” на Cumulonimbus, заради начинът, по който се образуват. Трябва да е лято. Трябва да е жега. И трябва да има цебета. Или поне едно. Когато цебето застане над силно нагрятата земя, то започва да се чуди да пусне ли дъжд на нещастните твари, дето са се опекли долу, или не. През това време от земята не спира да се отделя топъл въздух, който да отива право нагоре към цебето, да го нахрани и…

Continue reading

БлогКамп 2008 – напомняне

До дългоочакваното блог-събитие остават броени дни – бройте до пет и на шестия да сте там. За тези, които чак сега разбират: На 23.02.2008 г., тази събота, в 10.00 ч., Военният клуб в София ще събере пишещи хора от цялата страна: блогъри, он-лайн журналисти, писатели от всякакъв вид… Цял ден (поне до 17.00) ще се обменят идеи, ще се коментират злободневни теми, ще текат дискусии, ще се продават книги, ще се раздават автографи, ще се създават нови познанства и ще се затвърждават старите 😉   Събитието е отворено за всички, които са любопитни да чуят нещо ново или имат какво да кажат по някоя от предварително обявените теми, както и за тези, които все още си задават въпроса „То, това блогърите, що за хора са всъщност?”…

Continue reading

Размисли за любовта

Автор: Lanfear Кога започва любовта? Любовта е живот. Ден първи. Раждаш се. Отваряш очи, поемаш глътка въздух, изплакваш. Вече обичаш. Още не знаеш какво точно, не знаеш какво означава  “любов”. Даже не знаеш какво си ти. Но дишаш, чуваш. Усещаш – топло, студено, болка, гъдел. Бориш се за следващата глътка въздух. Имаш болезнена нужда от нея. Не би могъл да живееш без нея. Тя е твоята първа любов. Майчината любов. Минават години. Вървиш. Затичваш се. И падаш. Удряш се. Боли. Идва тя. Прегръща те, милва косата ти. Целува удареното – да отнеме болката. Усмихни й се! Нежността в майчините очи е единствена. Намериш ли я в други – ще те обичат до края на живота ти! В любовта всичко се дели. Трудно ти е да…

Continue reading

Cumulonimbus – Кралят на облаците

Облаци от почти всякакъв вид са ми любими. С изключение може би на Cumulonimbus (съкр. на англ. cb и от там на български прякорът им – ЦеБе-та. Появата на цебета на жаргон се нарича цебясване). Харесва ми да гледам формирането на конгестусите, както и преразвиването им в цебета. Има цебета, които ако не си видял, напразно си тежал на майката Земя 😉 Не ми харесва обаче поведението им. Единственото им хубаво нещо е, че появата им е достатъчно предвидима. Cumulonimbus са т.нар. „купесто-дъждовни облаци”, които аз наричам за по-лесно дъждоносни – те, най-често, се формират от конгестусите и от тях вали дъжд, сняг, град – каквото има, а през лятото дори гърми. (На английски за краткост ги наричат thunderclouds – гръмотевични облаци). Това са облаци,…

Continue reading

Какво е любовта

Автор: СнежнаВест Какво е любовта? Запита се луната И тръгна по света Да търси топлината Но къде да дири първо – Дали при дръзките големи Или измамни бяха те С лицата си засмени Или при малките неопитни деца Не вкусили горчивата сълза на любовта Които гледат ни отдолу Готови да приемат всичко ново Но трябва на мига да избере По кой от двата пътя да поеме Дали в единия е отговора сигурен готов Или я вика другия със детски зов На кой тя трябва да се довери По кой от двата ще премине без лъжи И в крайна сметка тя реши на разума си да се довери Решението на опита си повери Тя гледала бе дълго време от небето Целувката прекрасна на момчето Но сякаш…

Continue reading

Придворният мълчаливец

Да си принцеса е полезно. Не само за теб, а и за останалите хора е полезно. Принцесите са най-добрият и щедър работодател, известен някога на кралските синдикати. Ако нямаше принцеси, то тогава щеше да има един цял куп нещастни безработни хора, които щяха да обикалят насам-натам, да мрънкат и да правят поразии от скука из кралството. Шивачите щяха да кръцкат на лентички където каквото сварят и да връзват панделки по дърветата, готвачите пък щяха да изсипват гозбите си на пътя, а сладкарите щяха да търкалят трюфели по поляните с надеждата да мине някоя принцеса, да й замирише на хубаво или да хареса клоните с жълти панделки и да ги прибере в двореца. А щеше да има и такива хора, които дори нямаше да могат да…

Continue reading

4та степен по скалата на Рихтер

Вчера се състоя дългоочакваната първа репетиция на новата група „Напреднали”  на клуба ни по народни танци. На последните 3-4 репетиции на нас, средните Чанове, ни се „наложи” скоростно да научим 4-5 нови хорà, за да настигнем „големите” и да направим обща група. „Наложи” е в кавички, защото ученето на нови хорà е огромно удоволствие – и колкото са по-сложни, толкова повече удовлетворение ми носят 🙂 Не само на мен – на  всички танцуващи. Вече минахме фазата, в която заучаването на нови стъпки беше проблем, настъпвахме се сами себе си и не можехме да се прескокнем 😉  Та, събрахме се за тази първа репетиция. Физкултурният салон на 11СОУ се оказа малък – не ни събра в общ кръг, при това плътно наредени един до друг. Не съм броила,…

Continue reading

Ето това е хоро!

                                          На 01 февруари 2008 си направихме традиционната вече сбирка на клуба, или както аз ги наричам – поредното Чановско сборище на трите групи. Винаги съм се питала, защо в повечето случаи като си харесаме ресторант за купона и той се оказва вкопан в земята. Последният път разбрах – няма ресторант, който да издържи под набиването на 160 танцуващи Чана, ако не е под земята. Не че на този не му изпопадаха параваните от зор, ама това е една друга тема. Важното е, че няма човешки жертви 🙂 Много трудно се разказва за Чановски купон. На тези, които са запалени по народните танци е излишно да обяснявам какво значи да танцуваш хорà шест часа без да спреш, без да ти се тръгва накрая, въпреки…

Continue reading