Облаци от почти всякакъв вид са ми любими. С изключение може би на Cumulonimbus (съкр. на англ. cb и от там на български прякорът им – ЦеБе-та. Появата на цебета на жаргон се нарича цебясване).
Харесва ми да гледам формирането на конгестусите, както и преразвиването им в цебета. Има цебета, които ако не си видял, напразно си тежал на майката Земя 😉 Не ми харесва обаче поведението им. Единственото им хубаво нещо е, че появата им е достатъчно предвидима.
Cumulonimbus са т.нар. „купесто-дъждовни облаци”, които аз наричам за по-лесно дъждоносни – те, най-често, се формират от конгестусите и от тях вали дъжд, сняг, град – каквото има, а през лятото дори гърми. (На английски за краткост ги наричат thunderclouds – гръмотевични облаци). Това са облаци, които започват развитието си от базата, която за България през лятото е около 2000 – 3000 м.н.в. и във височина могат да достигнат до 8-10 км. – т.е. самият облак може да е висок 6-7 км.! – и се простират през трите нива на облачната класификация.
Cumulonimbus спират да се развиват, когато стигнат до тропопаузата. Температурата в тропопаузата е около -500С, но след това бавно започва да се увеличава в ниските слоеве на стратосферата. Тропопаузата е горният слой на тропосферата и представлява термична граница на облачното развитие. От тропопаузата нагоре има само скука – космос без облаци 😉
Когато Cumulonimbus стигнат до тропопаузата, вертикалното им развитие спира, но те продължават да се развиват настрани и да придобиват различни причудливи форми.
Сигурен признак за прерастването на конгестус в цебе е промяната на очертанията на конгестуса от горната страна – или става на перушинки, или просто се разширява, но си остава заоблен. И това е единият начин за формиране на Cumulonimbus.
Понякога множество облаци се окрупняват и се сливат в цебе, което продължава да расте. Често пък докато едно цебе се разпада и се извалява, създава предпоставка за образуване на други такива. Много са досадни. Почне ли се – няма отърваване от тях 😉
Cumulonimbus може да съществува самостоятелно или няколко да образуват свързана формация от облаци, както вече стана ясно.
Видът на цебетата се определя според формата им откъм тропопаузата.
Могат да бъдат Cumulonimbus Calvus – горният край е мек и заоблен и приличат на конгестус или Cumulonimbus Capillatus – горният им край прилича на цирус. Цирусите са вид облаци, които приличат на феерична паяжинка, фибри или птиче перо, но за тях – в нарочна статия по-късно.
Поради това, че като стигнат до тропосферата облаците спират вертикалното си развитие, отдолу изглежда, че те се „разпльоскват” настрани и добиват формата на наковалня – Cumulonimbus incus. И Cumulonimbus Calvus и Cumulonimbus Capillatus могат да имат форма incus. Разбира се, има още под- и подвидове, но аз не искам да ги запомня 🙂 Харесвам само едни от тях – Cumulonimbus с форма mammatus, за които ще ви разкажа някой друг път.
Въпреки че тези облаци се формират по множество и най-разнообразни начини, те са едни от най-лесните за разпознаване. Гледани отблизо или стоейки под тях, над главите си виждаме тъмен плътен слой облак и поради това има вероятност да ги объркаме с Nimbostratus – те нямат височината на Cumulonimbus, но често се простират на десетки километри по хоризонтала. Cumulonimbus със сигурност може да се разпознаят по вятъра, дъжда, светкавиците и гръмотевиците, които стоварват отгоре ви.
Най-доброто място за наблюдение на Cumulonimbus е някое по-отдалечено местенце, от което няма да усетите силата на режещия вятър, дъжда и гръмотевиците, които вилнеят под облака. Дори напротив – гледани отдалеч, тези „чудовища” излъчват особено спокойствие и величествена красота.
За жалост ;), само красотата им е истинска. Спокойствието им е измамно 🙂 Истински крале, нали 🙂
Те са опасни за парапланеристите – затова и не ги харесвам много-много. Опасни са и за самолетите. Облаците са с голяма височина, която води до огромни температурни разлики в самия облак (ако през лятото на 2 000 м.н.в. температурата е 25-30 0С, на 10 000 тя вече върви към -500С), а това от своя страна води до движение на въздуха вътре, кристализация на водните пари във височина, образуването на ледени парчета. Това причинява обледеняване на крилата на самолетите. Турболенцията в облака е зловеща. Самолетите предпочитат да заобикалят големите Cumulonimbus-и.
Значение за парапланеризма: Cumulonimbus обикновено „смуче” всичко под себе си. Ако си попаднал под него и се чудиш как така без усилия бързичко набираш височина – работата е ясна и… опасна 😉 . Парапланеристи твърдят, че в голямо цебе въздухът вътре се изкачва с 30 м/сек. Или с други думи, ако такова цебе те засмуче, ще летиш с 30 м/сек право нагоре и за „нула” време ще се окажеш от горната му страна, на 8 000 – 10 000 м. Няма нужда да обяснявам, че това е силно нездравословно, нали 😉
И все пак, историята познава оцелели след засмукване и изплюване от Cumulonimbus.
И още: летенето в облак е като в шофиране в мъгла с видимост под 1 м. Разликата е, че като шофиране, можете да се движите с 5-10 км/ч и винаги можете да спрете и да слезнете, а както вече стана ясно, ЦБто смуче с над 70 км/ч и спиране и слизане просто няма.
От твоята страст към облаците изразът “витая в облаците” започва да придобива буквален смисъл. Нали често се употребява за поети, за писатели. А в твоя случай се отнася за писател, който наистина лети сред тях.
Не ми се иска да си представям какво е да си в такъв облак – мен ме е страх да се кача и на виенско колело!
vira,
не се бях сетила за тази аналогия, но звучи добре 🙂 Благодаря.
А в такъв облак, буквалност добива още един разпространен израз – “Каквото ти е писано”.
Мисля, че всеки човек трябва да полети. Не в такива облаци, в прекрасно и спокойно време – за да погледне света и живота си отгоре и да осъзнае колко е нищожен, безпомощен и безсилен. Полезно е за живота на земята 😉
П.П. И мен ме е страх на виенско колело, както и от всякакви скоростни влакчета, кули и т.н. Пробвах синджирите на СофияЛенд преди време и това бяха едни от най-дългите 5 мин в живота ми. Некомфортно ми е и на открит лифт като слиза надолу.
Но горе е друго. И страхът е друг. 🙂
Помниш ли една руска детска песничка за облаците, изпята от сладко кафяво мече – руският вариант на Мечо Пух? Ако не, мога да ти постна текста й тук, защото те поздравявам с нея. Даже я преведох (малко лаишки, нехудожествено) в случай, че не знаеш руски, макар че не вярвам, защото сме от едно поколение и го учехме в училище. (Извинявай, че е малко извън темата!)
Чист късмет ли си е оцеляването в такава ситуация или трябва да се направят определени неща?
О, vira, направо давай поздрава насам 😉 🙂 Може и да си я спомням, ама дали е същата… (Руски знам, ама повечето читатели не знаят, така че ще са ти благодарни за превода).
Намерих цялото филмче, песничката е накрая: http://www.youtube.com/watch?v=KRIEqZCeaGw
А тук е караоке вариант: http://www.youtube.com/watch?v=XJHaFPEV_e0
Ето и текста:
Облака
Мимо белого яблока луны,
Мимо красного яблока заката
Облака из неведомой страны
К нам спешат и опять бегут куда-то.
Припев:
Облака – белогривые лошадки.
Облака, что вы мчитесь без оглядки?
Не смотрите вы, пожалуйста, свысока,
А по небу прокатите нас, облака!
Мы помчимся в заоблачную даль
Мимо гаснущих звезд на небосклоне.
К нам неслышно опустится звезда
И ромашкой останется в ладони.
Припев: – – – – – – – – – – – – – –
И на български звучи горе-долу така:
Облаци
Покрай бялата ябълка на луната,
Покрай червената ябълка на залеза
Облаци от неведоми страни
Бързат към нас и отново бягат нанякъде.
Припев:
Облаци – белогриви кончета.
Как бързо се носите и не се обръщате назад!
Не гледайте, моля ви, отвисоко,
А повозете и нас по небето, облаци!
Ще се понесем към неуловимата далечина
Покрай гаснещите звезди на небосклона.
Към нас тихо ще се спусне звезда
И като маргаритка ще остане в дланта ни.
Припев: – – – – – – – – – – – – – –
Поздравявам те! Не само за смелостта да летиш в облаците, но и за смелостта да си издадеш книгата!
Ясен,
трябва да се направят много неща, първото от които е да не попадаш в такава ситуация. Това е най-здравословния съвет. Тези ситуации не са чак толкова непредвими. Аз, например, съм страхлива и летя само в спокойно и скучно време и почти няма вероятност да попадна в цебе.
Ако си под облака, трябва да избягаш бързо. Бързо се бяга с плътна спирала. Това НЕ е лесно – трябва да си подготвен. Освен това е страшничко – и за това трябва да си подготвен.
Проблемът е, че не винаги като погледнеш над главата си можеш да прецениш какво има над теб. Има вероятност да подцениш ситуацията. Затова е добре да има някой на твоята честота на земята. От земята нещата се виждат по-ясно. И ако от земята ти кажат да се махаш от там – махаш се без да умуваш. Дори и да не са преценили вярно. По подобни поводи един парапланерист-зевзек казва: “По-добре някой друг път, отколкото никой друг път”.
Много е блазнещо да влезеш в облак. И аз искам. Но не сама. А за сам начинаещ пилот си е направо забранено.
Това е “преди”.
Попаднеш ли в описаната ситуация, ти остава само да се молиш. Каквито и фигури да правиш, дори и съвсем да събереш крилото, пак падаш с по-малко от 30 м/сек – т.е. пак те смучат нагоре!
Не пожелавам на никого да подлага на изпитание божията милост!
Асен е писал за подобни ситуации:
http://leeneeann.info/?p=178
http://leeneeann.info/?p=179
http://leeneeann.info/?p=180
Та, на въпроса ти – ДА, чист късмет 🙂
Vira,
благодаря 🙂 и за двата поздрава 🙂
П.П. ааа, сетих се за това филмче – една маргаритка, две маргаритки 🙂 хехе, върна ме щастливо назад 🙂 Благодаря 🙂
@Ясен
Намери формулата за изчисляване на скоростта на свободно падане, пресметни скоростта и ако тя е по-голяма от 30 m/s значи има начин за измъкване от такава ситуация.
@NeeAnn
Злото никога не идва само!
Парапланеристите летят с ~28 квадратни метра крило над главата си. Сриването на крилото е трудно, а още по-трудно е да го задържиш сринато, и въпреки това то създава сериозно въздушно съпротивление. Пропадането няма да е достатъчно. Трябва някак да се освободиш от крилото, а това е трудно (няма отцепки като при парашутистите).
Да речем, че срежеш коланите и се спуснеш свободно надолу. (До тук добре казал падащия от десетия етаж, по средата на пътуването надолу.)
Ами сега? “Падаш” от няколко километра, събрал си енергия като на товарен камион, и … трябва да отвориш запасен. При тази скорост той ще се “спраска” на мига. Запасните парашути на парапланеристите са леки и слаби, с голяма площ, предназначени да се отварят до ~10м/с пропадане, ти падаш с 30~50м/с. Никакъв шанс! Ситуацията е ПАТ!
С ЦБ просто шега не бива!
Дачи горе долу колко тежи крилото и седалката?
Запасния парашут изчислен ли е за падане без крилото? В смисъл добра идея ли е рязането на вървите на крилото? Като крайна мярка разбира се.
упс закъснях 🙂
Ясене,
Приеми коментара на Ники като шега, а коментара на Speedy Gonsales за истина, защото е прав.
Всяка идея, която би ти спасила живота, е добра идея.
Отговорите не са еднозначни.
Има ситуация, в която запасния би се оплел в крилото и тогава е добра идея крилото да изчезне някак.
Опитните парапланеристи пък казват, че като почнеш да падаш, трябва и джобовете да си извадиш да се веят, за да създават съпротивление и да падаш по-бавно.
Единственият верен отговор е: ДАЛЕЧ от ЦБтата
Правило, задължително за спазване: Летенето в близост и във облаци е ЗАБРАНЕНО.
П.П. Докато караш курса, а и след него, ще се наслушаш на фолклор 😉 бъди спокоен.
Има и още едно “весело” правило: Ако аз набирам височина, а опитните пилоти правят спирали и слизат, значи нещо не е наред 😉
да не ти идва до главата да бягаш от такова нещо. миналото лято едно мина встрани над нашия баир но веднага се усети – почна да вали, всичките изпокацахме в дъжд, но то вървеше на друга страна и бързо се скри..
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачна класификация
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Убийствена красота…
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Убийствена красота
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Средните облаци, част 1: Altocumulus
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ниските облаци, част 3: Stratus
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Средните облаци, част 3: Nimbostratus
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Високите облаци, част 1: Cirrus
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Облаци: ниски и средни (обобщение)
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Cumulonimbus Mammatus