17 февруари 2010 — началото на една авторитарна държава …

Активизъм 14

Може би заглавието е малко пресилено, но нещата в нашата родна коч^W страна определено не вървят на добре. Както вече знаете, днес сутринта се проведе поредният вече протест срещу закона за електронните съобщения. Аз няма да ви занимавам със самия закон, защото някои други (този или пък онзи, или пък тези) вече са го сторили по-добре от мен, а просто ще ви покажа малко снимки от самия протест, като ще се постарая да бъда максимално кратък в коментарите си. Така изглеждаше мястото, нарочено за провеждане на протеста малко след настъпване на началния час за неговото начало. Картината не изглежда никак обнадеждаваща 🙁

Continue reading

Човекът, който рисува коне…

Култура 6

Харесвам коне. Харесва ми да гледам как ходят, харесва ми да ги гледам как тичат. Конете са съвършено творение на природата. Къде другаде можем да видим толкова грация при такива размери. В конете има от всичко, което има в хората – очите им говорят също като нашите, навеждат и извръщат глава, също като нас, хората… Възприемам конете като едно от най-трудните „неща” за рисуване – в очите и телата им има чувства, движение, настроение. Винаги съм си представяла, че за да рисуваш коне, трябва да ги виждаш. Даже съм си представяла, че хората, които рисуват коне, имат имения с огромни слънчеви тераси, на които рисуват конете, които тичат пред очите ми. Винаги ми е било трудно да си представя как можеш да нарисуваш кон, без…

Continue reading

Камъче #13½ : Съзнателният избор да бъдеш Човек!

L`афоризми, Философските ми Камъчета 5

Да бъдем Човеци е съзнателният избор, който ни отличава от обикновените хора. Този избор правим сами. Този избор е лесен, когато е наш. Този избор е труден, когато зависи от друг. Ако искаме да научим обикновените хора да не се страхуват да последват поривите си на човечност и да бъдат човеци, трябва просто да им позволим да го направят. Картинката е от ТУК.

Continue reading

Човешките трагедии

Емоции в проза 21

Преди повече от две седмици в Хаити имаше земетресение. Ужасно бедствие, покъртителни последици. Гледах репортажите от Хаити и си мислех… Не за Хаити… В Хаити имаше земетресение. Броени часове след това вече се говореше за хуманитарна помощ, за самолети с храна и лекарства, за мобилизирани специалисти,  за цели държави, притекли се на помощ в трудната ситуация. Гледах  и си мислех, че световната реакция е обнадеждаваща и че ако и на нас се случи нещо подобно, има шанс някой да ни дойде на помощ. Добре е хората да си помагат, задължително е да си помагат. Правителствата са се организирали и са взели мерки. Нормално е за нещо такова да се говори поне 3-4 дни. Нормално е да се организират концерти и благотворителни акции. Нормално е да…

Continue reading

В една хубава сутрин

Култура , , 4

Почти четири години колебание почти стигат! Приятно четене 🙂 Un beau matin Jacques Prévert Il n’avait peur de personne Il n’avait peur de rien Mais un matin un beau matin Il croit voir quelque chose Mais il dit Ce n’est rien Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Ce n’était rien Mais le matin ce même matin Il croit entendre quelqu’un Et il ouvrit la porte Et il la referma en disant Personne Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Il n’y avait personne Mais soudain il eut peur Et il comprit qu’il était seul Mais qu’il n’était pas tout seul Et c’est alors qu’il vit Rien en personne devant lui.   В една хубава сутрин Превод LeeAnn Той…

Continue reading

Придворният билкар

ППНК* 10

Имало едно време една принцеса, която била… тъжна. Това е същата онази принцеса, с многото придворни. Онази същата, която една година преди да стане тъжна, изпила едно тъжно хапче, направено от един придворен билкар, по поръчката на един глупав принц. В тази една година, придворният билкар загубил съня си в опитите си да накара принцесата да започне да се усмихва отново. Първо се опитвал да изобрети анти-хапче, с което да неутрализира хапчето, което бил изобретил по поръчка на един глупав принц. Опитвал, опитвал, но все не успявал. Затова решил, че с помощта на разни отвари, може би ще накара принцесата да се усмихне. Първо опитал с омайниче, с надеждата да неутрализира разомаина. И почти успял. Принцесата се омаяла и… заспала 🙂 Тогава пък придворният билкар…

Continue reading

Шепотът на безсилието

Емоции в проза 6

В учебниците по психология пише, че за общото психологично състояние на човек се съди не по моментното му настроение, а по това какво чувства, когато остане сам.  На всеки от нас се е случвало да е весел, доволен в момента, да се смее и забавлява, но когато остане сам – внезапно да се натъжи. Необосновано. Необяснимо. Това всъщност е истинското състояние на човек – трайното, това, което го съпътства и с което живее. Случва се, разбира се, и обратното. Нещо ви натъжава в момента. Плачете.  Смръщвате се, но сърцето ви е спокойно и свободно. Не след дълго, тъгата преминава и се връщате в традиционно доброто си настроение. Не знам как се нарича това в психологията. Не ме и интересува. Защото то не важи, когато се загнезди…

Continue reading

На хартия или на пирон

Емоции в проза 45

Има въпроси, чиито отговори винаги си знаеш, но никога не ти достига достатъчно смелост, за да ги изречеш на глас. Дори пред себе си. Идва момент обаче, в който въпросите (а може би отговорите) така започват да напират отвътре, че няма как да ги спреш да хукнат навън. А после идва още по-страшният момент – като излезнат въпросите навън, вече няма къде да се скриеш от отговорите. Трудно ми е да определя на кой етап съм аз. Въпроси има, в това никой не се съмнява. Отговори също се намират. Отчасти известни. Нещо не достига, а друго е в излишък. Какво не ми достига, не ви трябва да знаете. Това, което ми е в излишък е колебанието да ви задам въпрос, който (предполагам) ще ви зарадва….

Continue reading

Уроци по грим и горчив шоколад

Култура 13

Интересно ми е какви ли асоциации плъзват из главите ви като прочетете подобно заглавие? Вероятно по никакъв начин не намирате връзка между уроците по грим и горчивия шоколад. Може би, защото във вашия живот такава връзка няма. В нечий чужд, обаче, тя съществува. И не само съществува, а на моменти е удушаващо стегната. Няма да ви мъча повече… Това е заглавие на роман: втората книга на младата дама Красимира Стоева. Трябва да призная, че бях силно любопитна каква ще бъде тази книга – дали пак ще е пълна с разкази-фантастика като първата или този път ще намеря вътре нещо различно (за никого не е тайна, че не си „падам” по фантастиката). Тази книга ме изненада приятно. Не само защото не е фантастика ;), а защото…

Continue reading