Човекът, който рисува коне…

Харесвам коне. Харесва ми да гледам как ходят, харесва ми да ги гледам как тичат. Конете са съвършено творение на природата. Къде другаде можем да видим толкова грация при такива размери. В конете има от всичко, което има в хората – очите им говорят също като нашите, навеждат и извръщат глава, също като нас, хората…

Възприемам конете като едно от най-трудните „неща” за рисуване – в очите и телата им има чувства, движение, настроение. Винаги съм си представяла, че за да рисуваш коне, трябва да ги виждаш. Даже съм си представяла, че хората, които рисуват коне, имат имения с огромни слънчеви тераси, на които рисуват конете, които тичат пред очите ми. Винаги ми е било трудно да си представя как можеш да нарисуваш кон, без той да е пред очите ти в момента.

Преди броени дни имах честта и удоволствието да се запозная с човек, който рисува коне. Но не просто рисува коне. Рисува ги така, че винаги се питаш къде е виждал тези коне!

Видях го как рисува коне. Сяда на едно столче в едно ъгълче в една импровизирана изложбена зала и докато хората се възхищават на картините му, той си рисува коне!

Отдавна не се бях впечатлявала така от живопис. Обичам да гледам картини, харесвам изкуството като цяло (по принцип), но не съм критик и не мога да опиша картините със сложни думи и завързани словосъчетания, от които накрая те боли глава и нищо не си разбрал.

За тази изложба мога да кажа няколко много обикновени неща. Картините създават чувство за баланс. Нищо не липсва в тях и няма какво да добавиш. Аз не искам нищо друго от една картина.

Художникът се казва Петьо Георгиев (1960 – 2013) и за мен талантът му е очевиден.

Петьо е роден в град Сандански, завършил е Висш Институт за Изобразителни Изкуства /ВИИИ/ “ Н.Павлович” през 1989 г., катедра “Плакат” в класа на проф. Д. Серезлиев и проф. И. Газдов.

Работил като художник на град Мелник от 1989 – 1995 година. Преподавал в 151 СОУ (София) в периода 1996 – 1997 година. От 1998 г. е свободен човек – работи на свободна практика.

След това, което видях на изложбата, съвсем закономерен ми изглежда факта, че негови творби се намират в частни колекции не само в България, но и в гр. Намюр (Белгия), Торонто (Канада), Германия, Англия…

Друг  интересен факт, който прави Петьо наистина уникален художник,  е рисуването на… земята! Да, на земята. Мисля, че Петьо е първият български художник, нарисувал есенни листа на кухненски под  😉

Разбира се, технологията е специална, макар че като го слуша човек как обяснява, ще си рече, че ей сега и аха всеки ще може да си го нарисува сам – първо се шпаклова подът, след това се нанася специална тънка мазилка, която е подходяща за рисуване отгоре.

След това се рисува – каквото ти душа поиска и накрая се залива със специална смола (някакъв вид епоксидна предполагам).

Като изсъхне остава само да му се радваш. Простичко, нали?

Снимките на картините са собственост на художника.