Ден на любопитството

Аз, като един виден Любопитко, който задава въпроси наляво-надясно, съвсем не на шега се запитах „Любопитковците имат ли си празник?” и с ужас установих, че отговорът е „Не”. Е, да, то се подразбира, че когато си любопитен, всеки ден е празник (или поне дните, в които получаваш отговори 😉 ). Но, все пак! Не може такова значимо нещо като Любопитството, да си няма специален ден за празнуване! Все пак, светът е оцелял, не защото се е смял, а защото някой се е осмелил да задава въпроси 🙂 Та, нали от въпросите са се родили фантазията, мечтите и чудесата… Не мога да си представя как се чувстват притежателите на толкова много незададени въпроси! А притежателите на техните отговори?! Представяте ли си колко самотни и мълчаливи се…

Continue reading

Облачето отиде на училище

Да, това е приказка за Облаче, но малко по-различна. След като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за училище 🙂 Няма как да откажеш такава покана! Не знам кой би се лишил от 24 чифта възхитени очички на 24 мънички топчици любов и положителна енергия, които поглъщат всяка дума и всяко твое движение, навъртат се около теб (ако те харесат 😉 ), искат да те пипнат, да те усетят, за да се уверят, че и ти си човек от плът и кръв. Такива срещи изтръскват от душата ти всяка тревога, всяко колебание, всеки страх и запълват всяко кътче в нея с чисто нова енергия – такава, каквато ти сам не би бил в състояние да си произведеш… В същото време, срещите…

Continue reading

Лоши спомени не съществуват…

Лоши спомени не съществуват… Колкото и трудно да е било, колкото и да е боляло, колкото и непреодолимо или непрежалимо да е изглеждало, ако все пак си успял да го превърнеш в спомен, значи си успял да продължиш. Събитието е оставило следа в теб, безспорно. Но, когато споменът за него избере да се върне при теб, той го прави, за да ти помогне отново да се справиш и отново да продължиш. Лоши спомени не съществуват… Да, някои от тях продължават да болят и след много години, но то е защото времето не лекува. Времето само затъпква надълбоко копнежи, страсти и емоции. Къса от душата ти парченца и ги превръща в стъкленица, в която консервира парещите остатъци. Времето, заедно с търпението, нарязват емоциите на тънки прозрачни парченца…

Continue reading

Ден на мечтателите `2016

Преди години един много умен мъж ми каза, че е лесно да мечтаеш, когато мечтата ти е далеч от теб и изглежда недостижима и че трудното и страшното започват когато я видиш пред себе си и единственото, което трябва да направиш, е да протегнеш ръка и да я хванеш… Това, което той тогава смяташе за страшно, аз смятах за прекрасно. И продължавам да не се страхувам от мечтите си! В този свят на неизброими ограничености, задръжки и предразсъдъци, често пъти, единствено в мечтите си можем да бъдем смели и безразсъдни! Няма да спра да мечтая и да фантазирам! Ще продължа да се влюбвам и да вярвам в чудеса, защото мечтите и чудесата са измислени, за да бъдат изживявани и ако ние се откажем от тях, и…

Continue reading

Мимолетно… (3)

Обичам да разгадавам лятото и да усещам остатъчния вкус на пролет в него. Тревата още расте, показват се цветенца, тук-там се среща по някое привидно безобидно бодилче… Свежо е, шарено е, почти пораснало, неопитомено… Ароматът на неизвестно те притегля да се гмурнеш в него… Въргаляш се по поляните, усещаш нови допири по кожата си, събираш пеперуден прах… Научаваш нови неща за познатите тревички и камъчета, потъркваш червенината, която оставят, събираш спомени и продължаваш напред… После идва време, в което трябва за малко да спреш и да извадиш от душата си трънчетата, които вече само болят и отдавна са изгубили вкуса на приключение… … тогава от очите ми потича есен…

Continue reading

10 години LeeNeeAnn!

Знам, че няма случайни неща и вярвам, че всяко нещо, което се случва на човек, има точно определен смисъл и влияе на всички наоколо, дори да не го разбираме в момента – смисълът по някое време се връща при теб и ти се отблагодарява. Когато преди 10 години започнахме да пишем LeeNeeAnn, аз започнах да си задавам въпроси от рода на „Има ли смисъл?“, „Това помага ли на някого изобщо?“, „До кога има смисъл да пиша?“ и хиляди от този род. Хората преживяват кризи на смисъла, защо блоговете да не ги преживяват, след като биват списвани от хора? Вярно, 10 блог-години звучат повече от 10 човешки години, но то е само защото са 90% концентрат 😉 – съдържат само най-наситената част на човешките ни емоции…

Continue reading

До Мюнхен и назад

Обичам театъра! Обичам да съм близо до актьорите, да виждам лицата им до последната гънка, да усещам и поглъщам всяка тяхна мимика, сякаш всичко, което се случва там, на сцената, се случва единствено и само заради мен и никой друг не съществува. Обичам да наблюдавам и да си задавам въпроси и винаги съм се питала каква ли е мечтата на актьора. А на режисьора?  За какво точно служи продуцента? Представям си, че ако съм актриса, най-голямата ми мечта би била, да си имам режисьор, който да прави постановки само за мен! От друга страна, пък съм си представяла, че ако съм режисьор, ще си поставям каквото на мен ми харесва и аз сама ще си избирам актьорите – ще работя с тези, които освен, че…

Continue reading

Желаем ви година без граници!

Ако ти се струва, че не можеш нещо – непременно Опитай! Ако ти се струва, че го можеш – Направи го! Ако те срещне мечта – Изживей я! Ако ти се отдаде случай – Влюби се! Отново и отново! Ако ти се изпречи скала – Изкачи я! Дори да се наложи да се върнеш по обратния път, удоволствието и урокът от изкачването, си остават изцяло за теб! Топла и уютна Коледа и безгранична нова 2016 година! Lee&NeeAnn

Continue reading

Отново влюбена…

Още преди да започна да летя, когато не се бях отделяла от земята дори за секунда, бях почти убедена, че едва ли има нещо, което би могло да се сравнява с летенето. Когато започнах да летя, напълно се убедих, че нищо Нищо НИЩО на земята не може да ти достави усещанията, които изпитваш във въздуха – усещането да си нищожен, но значим, свободен, но в безопасност, сам, но част от Вселената – такива усещания може да ти достави само полет с парапланер. Топката в стомаха, която се лута между слабините и гърлото ти, въздухът, който се движи около теб, но повече вътре в теб и следва всяко твое издигане и спускане, страхът, който се материализира под формата на здрав разум и чистата лудост, която оглася…

Continue reading

Състояние на полет

Винаги съм казвала, че Летенето е най-вече състояние на духа – едно такова специфично, даже завеяно, много ясно разпознаваемо, лишено от ограничености и граници… Физическият полет само допълва и подхранва летежа на душата. А моята душа си е летлива по рождение – подхвръква всеки път когато срещне усмивка, когато види красиво цвете, чуе добра дума, изиграе хорце, открие хубава книга, огнен залез, топъл изгрев, приятелски жест… И, в ден като днешния, празнува безкрайните възможности за полет и очарователната буквалност на израза “с глава в облаците” 😉

Continue reading

За страховете…

Искам да се науча да забравям за страха и тревогата. Изживените. Искам да се науча изобщо да не ги запомням. Ако успея, обаче, да се освободя от тях, няма ли да загубя и част от себе си? Тази, скритата в спомените… Има спомени, белязани от тревога и страх, които непременно искам да запазя – те са част от моето минало аз и определят моето днешно съм. Но, от другите нямам нужда! Те, другите, не са от този тип страхове, които ни предпазват от нови или повторението на стари грешки. Те са досадни, логични, оправдани, но напълно ненужни. Как да се науча да разделям страховете си на „нужни” и „ненужни” и да ги събирам в различни чекмеджета? Как да съумея да изпразвам само чекмеджетата с ненужен…

Continue reading

Целувката на Бурята

Никой и Нищо не може да те прегърне така, както може да те прегърне Морето! Докоснеш ли го, то не чака друга покана, а покрива всеки милиметър от теб – обгръща те всеотдайно и те превръща в част от себе си. Морето винаги оставя следа от себе си върху теб – сол по кожата, пясък в косите… Не можеш просто така да отмиеш Морето и да се отделиш от него. Не съм се осмелявала дори да си представя, че мога аз да оставя своята следа в него. Дори да съм Река! Винаги съм си представяла, че дори и най-дълбоката, мощна и мътна река, когато докосне морето, бавно и незабелязано изчезва в прегръдката му, че сладко-солената целувка е мимолетна като облачно придихание и че от нея,…

Continue reading

Ансамбъл „Софийска лудост“

… или на галено: „Пакостничките“… Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове. Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂 И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада. Носии и сценично облекло също си имаме… … и само Времето има право да се произнесе чия…

Continue reading

Рожен 2015

…събор на народното творчество и животновъдството… Умишлено изчаках да минат няколко дни от края на събора, преди да напиша и аз няколко думи за него. Изчаках, за да улегнат емоциите – не само защото така речта добива членоразделност, а и защото, ако се бях поддала на изкушението да пиша веднага, вероятно щях да попадна в клопката на всички дошли си оттам и хванали се да разказват, а именно – щях да започна да разказвам за организационните пропуски и откровени недомислици и щях да пропусна важното. Затова няма да ви кажа нито дума повече за организация, логистика и настаняване. Ще ви кажа пет изречения за моите емоции покрай събора… Роженски поляни… Място, докоснато от Бога! Място, което прави хората по-добри. Място притегателно, пречистващо и вълшебно. Винаги,…

Continue reading

Десети Рожден Ден на ЧАНОВЕ България!

Виждали ли сте какво правят малките деца, когато са превъзбудени? Търчат около вас, крещейки нечленоразделно с цяло гърло и мятат глава във всички възможни посоки, сякаш им пречи и искат да я махнат. Е,  това съм аз в момента и съм така от известно време 🙂 И само насадените от мъгълското общество задръжки и модели на поведение ме карат да се правя на кротка и уравновесена… Емоциите около десетия рожден ден на ЧАНОВЕ минаха през всички възможни фази: Фаза 0: Любопитство! Какво ли ще представлява десетия рожден ден? Кога ще бъде? Ми то април и май има много празници… Къде ще се съберем толкова народ… Ама да има и място за танцуване… Фаза 1: Ентусиазъм! Това светло чувство обзе народонаселението още през януари, когато Коце…

Continue reading

Ден на мечтателите `15

Вероятно няма по-добър ден за празнуване на Денят на мечтателите от Великден, защото мечтите ни имат велика сила – те отварят сетивата ни, те ни карат да се влюбваме, изпълват ни с очакване и копнеж, отварят очите ни за  красотата наоколо, помагат ни да чуваме песента на птичките, да усещаме ласките на слънцето и игрите на вятъра. Ако не бяха мечтите ни и способността им да ни превземат, животът ни щеше (вероятно) да прилича на една безкрайна мрачна и студена зима, лишена от вълнения и емоции! Затова, ако не забравяте да помечтаете за секунда всеки път, когато чуете птича песен, когато слънцето ви изненада и ви блесне в очите, когато вятърът ви разроши с внезапния си порив,  ви гарантирам, че за нула време ще се…

Continue reading

Чанове България на 10 години!

Днес, 11.04.2015 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 10 години! По този случай, ще ви изненадам и няма да говоря за клуба, неговите създатели, тяхната история и успехи. За това съм говорила много (в блога има 59 публикации в категория „Народни танци“ и 90% от тях, по един или друг начин, са свързани с Чанове) и вярвам, че Миленка и Коце прекрасно познават всички емоции, които тая към тях (изказани и неизказани) и които ме привързват към клуба. Затова, възнамерявам да ви кажа нещо за себе си 🙂 Част съм от семейство Чанове от повече от осем години – започнах да танцувам в един вторник и повече не спрях. В тези осем и повече години, нито веднъж не ми мина през…

Continue reading

Блага вест

Блага вест донесе ни зората: Светът е пълен с чудеса, защото днес дошла е на земята, единствената вещица добра 🙂 Посяла зрънце радост, уловила цвят и топлина, за да не спира да ни радва Шарколес със светлина! 🙂  или на български: Честит Рожден Ден, мила Гери 🙂

Continue reading

40 до 40: връчване на отличията

За втора поредна година, Дарик радио представи своя проект „40 до 40“, чиято цел е да разпознае и отличи успешно реализирали се млади българи на възраст до 40 години, останали встрани от медийния интерес. Проектът до някъде прилича на състезание – всеки свободно може да номинира кандидат (допускат се и групови номинации), след което престижно жури избира тези 40 кандидатури, зад които счита, че стоят българи, които са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Тук състезанието свършва и всички отличени стават членове на „Клуб на визионера” – общност на всички отличени във всяко следващо издание на проекта „40 до 40″. „Клуб на визионера” насърчава споделянето на знания, умения, опит, нови идеи и цялостна визия по теми, свързани с развитието на бизнеса и…

Continue reading

Честит рожден ден, LeeNeeAnn!

Днес блогът ни стана на 9 години! Първата мисъл, която ми мина през главата, когато Ники ме подсети, че имаме рожден ден, беше „Леле, наистина ли минаха 9 години!?“. Ами, да, наистина минаха! После се замислих чий всъщност е поводът за празнуване – наш, че имаме блог; наш, че ви имаме вас, или ваш, че ни имате нас 😉 Скромността ми обаче реши, че празникът е общ и взаимен, защото ние/вие/блога, в това пространство, съществуваме в много тясна взаимна зависимост и нито едното без другите две, нямаше да е същото, ако въобще го имаше. Да не говорим пък, че без Григор, останалите три нямаше да са възможни и т.н., и т.н. 🙂 По едно време много ме сърбяха пръстите да направя една хубава дълга равносметка…

Continue reading