Category: Емоции в проза

… или да си поговорим пак за Вдъхновение… Има хора, за които да кажеш, че са вдъхновяващи, би било нечестно. Нечестно, защото няма да е цялата истина, особено от гледната точка на Времето. А да бъдеш детско вдъхновение вече 20 години, изисква много постоянство, последователност, търпение, всеотдайност и много много любов, с която да създаваш светове, в които децата да се чувстват добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да създава уют и увереност и да ти помага да се развиваш. Хора, които умеят да правят това, не са просто вдъхновяващи, те са от хората, на които не пропускам да кажа „Радвам се, че децата ми те срещнаха по пътя…

Continue reading

… или приказка за вдъхновението 🙂 Когато бяхме деца, бяхме абсолютно сигурни, че perpetuum mobile съществува – та нали ние бяхме същите такива неуморими и неизчерпаеми машинки, които изморяваха възрастните с непрекъснатото си движение и безкрайните си въпроси 🙂 След това, повечето от вас пораснаха и с помощта на обществото и училището спряха да вярват в неизчерпаемото, неоткритото и невидимото. Тези от нас, които не пораснаха, пък се научиха да крият 5-годишното си Аз и да го пускат навън само при „специални” обстоятелства – т.е. при всяка възможност 🙂 И продължихме да вярваме, че perpetuum mobile съществува и продължихме да го носим в себе си. Поне аз продължих. (Много ясно, че имам доказателства – много е просто – все още има хора, които се изморяват от…

Continue reading

Уютно, блестящо, красиво, стилно… Осветление, приглушено до нивото до плавно заливаща те мистерия… Роял в очакване и хармония… Вярвам във теб не защото си ти, не защото обичам твойте сини очи, а защото не искам да повярвам, че друг някак все ще успее да те вземе от тук. Кадифен глас… Успокояващ, обгръщащ, опияняващ… Стича се по теб и се влива във вените ти… Позови меня тихо по имени Ключевой водой напои меня Знаю, сбудется наше свидание Я вернусь, я сдержу обещание… Клуб „БГ Ритъм” отвори врати за посетители снощи, като партито по случай откриването на най-новия клуб за българска музика в София, върви и в момента, за втора поредна вечер. Снощи се радвахме на компанията на уникалните „Абсент”, които успяха да покачат настроението до ниво…

Continue reading

Обичам септемврийското море, запазило страха на свойте юлски пълнолудия… Обичам септемврийското море, оплело в мрежите от морска пяна, лодки, пълни с тишина и онемяла страст… Обичам септемврийското море с въздухът, ухаещ на смокини, носещ пъргавата неизбежност на спомена за девствена любов… Обичам септемврийското море и сляпата тъга на неговия изоставен бряг… Не тъгувай море, не си отивам, аз и лятото оставаме тук, с теб…  

Continue reading

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано! Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”. Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности… Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си… Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща… А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра: Има кристално синьо, бликащо от щастливи…

Continue reading

Той винаги е там за сутрешното ми кафе… Не бърза, но не закъснява… Когато го намеря с поглед – притварям очи от удоволствие… Носи ми топлина, уют и остатъци от тишина… Обожавам уханието му на спонтанна неизбежност… Изгревът… моята тайна любов…

Continue reading

Всеки търси да получи втори шанс… Или да даде… „Никога няма да бъде същото” казват… Търсещите знаят… Те не очакват да бъде същото… Не очакват да бъде по-добро… Надяват се изобщо да го има… Да бъде ново, неизвестно, неочаквано… Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш… Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало… Ако не сте готови да започнете отначало онова, което „никога няма да бъде същото”, по-добре не пропилявайте вторите шансове…

Continue reading

Аз, като един виден Любопитко, който задава въпроси наляво-надясно, съвсем не на шега се запитах „Любопитковците имат ли си празник?” и с ужас установих, че отговорът е „Не”. Е, да, то се подразбира, че когато си любопитен, всеки ден е празник (или поне дните, в които получаваш отговори 😉 ). Но, все пак! Не може такова значимо нещо като Любопитството, да си няма специален ден за празнуване! Все пак, светът е оцелял, не защото се е смял, а защото някой се е осмелил да задава въпроси 🙂 Та, нали от въпросите са се родили фантазията, мечтите и чудесата… Не мога да си представя как се чувстват притежателите на толкова много незададени въпроси! А притежателите на техните отговори?! Представяте ли си колко самотни и мълчаливи се…

Continue reading

Да, това е приказка за Облаче, но малко по-различна. След като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за училище 🙂 Няма как да откажеш такава покана! Не знам кой би се лишил от 24 чифта възхитени очички на 24 мънички топчици любов и положителна енергия, които поглъщат всяка дума и всяко твое движение, навъртат се около теб (ако те харесат 😉 ), искат да те пипнат, да те усетят, за да се уверят, че и ти си човек от плът и кръв. Такива срещи изтръскват от душата ти всяка тревога, всяко колебание, всеки страх и запълват всяко кътче в нея с чисто нова енергия – такава, каквато ти сам не би бил в състояние да си произведеш… В същото време, срещите…

Continue reading

Лоши спомени не съществуват… Колкото и трудно да е било, колкото и да е боляло, колкото и непреодолимо или непрежалимо да е изглеждало, ако все пак си успял да го превърнеш в спомен, значи си успял да продължиш. Събитието е оставило следа в теб, безспорно. Но, когато споменът за него избере да се върне при теб, той го прави, за да ти помогне отново да се справиш и отново да продължиш. Лоши спомени не съществуват… Да, някои от тях продължават да болят и след много години, но то е защото времето не лекува. Времето само затъпква надълбоко копнежи, страсти и емоции. Къса от душата ти парченца и ги превръща в стъкленица, в която консервира парещите остатъци. Времето, заедно с търпението, нарязват емоциите на тънки прозрачни парченца…

Continue reading

Преди години един много умен мъж ми каза, че е лесно да мечтаеш, когато мечтата ти е далеч от теб и изглежда недостижима и че трудното и страшното започват когато я видиш пред себе си и единственото, което трябва да направиш, е да протегнеш ръка и да я хванеш… Това, което той тогава смяташе за страшно, аз смятах за прекрасно. И продължавам да не се страхувам от мечтите си! В този свят на неизброими ограничености, задръжки и предразсъдъци, често пъти, единствено в мечтите си можем да бъдем смели и безразсъдни! Няма да спра да мечтая и да фантазирам! Ще продължа да се влюбвам и да вярвам в чудеса, защото мечтите и чудесата са измислени, за да бъдат изживявани и ако ние се откажем от тях, и…

Continue reading

Обичам да разгадавам лятото и да усещам остатъчния вкус на пролет в него. Тревата още расте, показват се цветенца, тук-там се среща по някое привидно безобидно бодилче… Свежо е, шарено е, почти пораснало, неопитомено… Ароматът на неизвестно те притегля да се гмурнеш в него… Въргаляш се по поляните, усещаш нови допири по кожата си, събираш пеперуден прах… Научаваш нови неща за познатите тревички и камъчета, потъркваш червенината, която оставят, събираш спомени и продължаваш напред… После идва време, в което трябва за малко да спреш и да извадиш от душата си трънчетата, които вече само болят и отдавна са изгубили вкуса на приключение… … тогава от очите ми потича есен…

Continue reading

Знам, че няма случайни неща и вярвам, че всяко нещо, което се случва на човек, има точно определен смисъл и влияе на всички наоколо, дори да не го разбираме в момента – смисълът по някое време се връща при теб и ти се отблагодарява. Когато преди 10 години започнахме да пишем LeeNeeAnn, аз започнах да си задавам въпроси от рода на „Има ли смисъл?“, „Това помага ли на някого изобщо?“, „До кога има смисъл да пиша?“ и хиляди от този род. Хората преживяват кризи на смисъла, защо блоговете да не ги преживяват, след като биват списвани от хора? Вярно, 10 блог-години звучат повече от 10 човешки години, но то е само защото са 90% концентрат 😉 – съдържат само най-наситената част на човешките ни емоции…

Continue reading

Ако ти се струва, че не можеш нещо – непременно Опитай! Ако ти се струва, че го можеш – Направи го! Ако те срещне мечта – Изживей я! Ако ти се отдаде случай – Влюби се! Отново и отново! Ако ти се изпречи скала – Изкачи я! Дори да се наложи да се върнеш по обратния път, удоволствието и урокът от изкачването, си остават изцяло за теб! Топла и уютна Коледа и безгранична нова 2016 година! Lee&NeeAnn

Continue reading

Винаги съм казвала, че Летенето е най-вече състояние на духа – едно такова специфично, даже завеяно, много ясно разпознаваемо, лишено от ограничености и граници… Физическият полет само допълва и подхранва летежа на душата. А моята душа си е летлива по рождение – подхвръква всеки път когато срещне усмивка, когато види красиво цвете, чуе добра дума, изиграе хорце, открие хубава книга, огнен залез, топъл изгрев, приятелски жест… И, в ден като днешния, празнува безкрайните възможности за полет и очарователната буквалност на израза “с глава в облаците” 😉

Continue reading

Искам да се науча да забравям за страха и тревогата. Изживените. Искам да се науча изобщо да не ги запомням. Ако успея, обаче, да се освободя от тях, няма ли да загубя и част от себе си? Тази, скритата в спомените… Има спомени, белязани от тревога и страх, които непременно искам да запазя – те са част от моето минало аз и определят моето днешно съм. Но, от другите нямам нужда! Те, другите, не са от този тип страхове, които ни предпазват от нови или повторението на стари грешки. Те са досадни, логични, оправдани, но напълно ненужни. Как да се науча да разделям страховете си на „нужни” и „ненужни” и да ги събирам в различни чекмеджета? Как да съумея да изпразвам само чекмеджетата с ненужен…

Continue reading

Никой и Нищо не може да те прегърне така, както може да те прегърне Морето! Докоснеш ли го, то не чака друга покана, а покрива всеки милиметър от теб – обгръща те всеотдайно и те превръща в част от себе си. Морето винаги оставя следа от себе си върху теб – сол по кожата, пясък в косите… Не можеш просто така да отмиеш Морето и да се отделиш от него. Не съм се осмелявала дори да си представя, че мога аз да оставя своята следа в него. Дори да съм Река! Винаги съм си представяла, че дори и най-дълбоката, мощна и мътна река, когато докосне морето, бавно и незабелязано изчезва в прегръдката му, че сладко-солената целувка е мимолетна като облачно придихание и че от нея,…

Continue reading

… или на галено: „Пакостничките“… Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове. Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂 И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада. Носии и сценично облекло също си имаме… … и само Времето има право да се произнесе чия…

Continue reading