Аз, като един виден Любопитко, който задава въпроси наляво-надясно, съвсем не на шега се запитах „Любопитковците имат ли си празник?” и с ужас установих, че отговорът е „Не”.
Е, да, то се подразбира, че когато си любопитен, всеки ден е празник (или поне дните, в които получаваш отговори 😉 ). Но, все пак! Не може такова значимо нещо като Любопитството, да си няма специален ден за празнуване! Все пак, светът е оцелял, не защото се е смял, а защото някой се е осмелил да задава въпроси 🙂 Та, нали от въпросите са се родили фантазията, мечтите и чудесата…
Не мога да си представя как се чувстват притежателите на толкова много незададени въпроси! А притежателите на техните отговори?! Представяте ли си колко самотни и мълчаливи се чувстват пък те!
Затова реших: Обявявам 20 май за Ден на любопитството!
На този ден, дори и най-срамежливите, глуповатите и наивните сред въпросите, ще могат да подадат носле навън, без да се притесняват, че някой ще им се смее или критикува и без да се страхуват да срещнат своя отговор! На този ден отговорите не горчат.
На този ден, дори и най-налудничавите, вятърничави и шарени отговори, ще могат да излезнат навън и да срещнат своите незададени въпроси! На този ден въпросите не болят.
Днес е денят, в който Любопитството отново тържествува!
Честит празник, Любопитковци!
Да живей!