Лоши спомени не съществуват…
Колкото и трудно да е било, колкото и да е боляло, колкото и непреодолимо или непрежалимо да е изглеждало, ако все пак си успял да го превърнеш в спомен, значи си успял да продължиш.
Събитието е оставило следа в теб, безспорно. Но, когато споменът за него избере да се върне при теб, той го прави, за да ти помогне отново да се справиш и отново да продължиш.
Лоши спомени не съществуват…
Да, някои от тях продължават да болят и след много години, но то е защото времето не лекува. Времето само затъпква надълбоко копнежи, страсти и емоции. Къса от душата ти парченца и ги превръща в стъкленица, в която консервира парещите остатъци. Времето, заедно с търпението, нарязват емоциите на тънки прозрачни парченца и се опитват да ги отмият в собствените ти сълзи. Но сълзите не отмиват. Отронените сълзи не се изгубват. Те запечатват стъкленицата – колкото повече сълзи си пролял, толкова по-силно си запазил преживяното и толкова по-силен спомен си му създал.
Да, през стъклото не боли, за кратко. Но винаги идва момент, в който стъклото се пръсва на хиляди кристалчета и отново боли. По различен начин… Болката от счупената стъкленица отваря път на спомените и възкресява емоции и възприятия. Понякога възкресява дори самите нас…
Лоши спомени не съществуват…