Преди години един много умен мъж ми каза, че е лесно да мечтаеш, когато мечтата ти е далеч от теб и изглежда недостижима и че трудното и страшното започват когато я видиш пред себе си и единственото, което трябва да направиш, е да протегнеш ръка и да я хванеш…
Това, което той тогава смяташе за страшно, аз смятах за прекрасно. И продължавам да не се страхувам от мечтите си! В този свят на неизброими ограничености, задръжки и предразсъдъци, често пъти, единствено в мечтите си можем да бъдем смели и безразсъдни!
Няма да спра да мечтая и да фантазирам! Ще продължа да се влюбвам и да вярвам в чудеса, защото мечтите и чудесата са измислени, за да бъдат изживявани и ако ние се откажем от тях, и те ще се отдръпнат от нас. Тогава пеперудите в стомаха ти ще спрат да пърхат, дъгата ще изчезне, а с нея и цветовете, приказките ще бъдат само тъжни, копнежът ще се превърне в бучка лед и слънцето ще спре да се оглежда в локвите…
Мечтайте и се влюбвайте – смело, дръзко, безумно и замайващо! Напълнете сърцето си с трепет и не оставяйте в него място за страх и самота! Човешката душа е безкрайна, защото там живеят мечтите, надеждите и любовите – и нашите, и чуждите – и винаги има място за още, и за още…
Честит празник, мечтатели!
Текстът е много готин. Честит празник на вашето семейство и на всички мечтатели! 🙂
Ароматът на люляк е достигнал и тук. 🙂
Честит празник, Ваше Сиятелство! Честито и на верните Ви последователи!
@ Тодор
Благодаря 🙂
Да, Вили, явно е достигнал 🙂
Честито и на теб, вярна последователко 🙂 😉
На втори прочит в съзнанието си те виждах на трибуна, говореща с патос, с жар. Звучи драматична нахъсваща музика. Птичките, оплели венец, го слагат на врата ти, публиката се умножава с всяка казана дума и накрая крещи: “Дачи – президент! Дачи – президент!”, а една душа някъде тихо и кротко очаква да завършиш с: “Пък!”.
Честит празник, най-верен на мечтите мечтателю!
Не, не искам да съм президент – на тях им оперират мечтите и фантазията 🙂
ей, такава, най-обикновена мечтателка, съм си добре 🙂 пък 🙂
Зараза такава!!!!!!!!! Обичам те! 😀 :*
Апчих!
И аз теб :* :* :*
Не мисля, че дори и ако някога, случайно, някак си, някога (не знам повече условности) станеш президент, би позволила някой да те менажира (не мога да повярвам, че знам такива думи), така че – не на мене тия 😀
Демек – далече си от обикновения мечтател ти 🙂 пък
Хих, замълчавам си усмихнато_дяволито_полувиновно и кимам в знак на съгласие 🙂