Облачето отиде на училище

Да, това е приказка за Облаче, но малко по-различна.

След като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за училище 🙂

Няма как да откажеш такава покана! Не знам кой би се лишил от 24 чифта възхитени очички на 24 мънички топчици любов и положителна енергия, които поглъщат всяка дума и всяко твое движение, навъртат се около теб (ако те харесат 😉 ), искат да те пипнат, да те усетят, за да се уверят, че и ти си човек от плът и кръв.

Такива срещи изтръскват от душата ти всяка тревога, всяко колебание, всеки страх и запълват всяко кътче в нея с чисто нова енергия – такава, каквато ти сам не би бил в състояние да си произведеш…

В същото време, срещите с деца са огромна отговорност, защото всяка дума, която изречеш пред тях, те я приемат дословно и буквално и често пъти тя се превръща за тях в житейско правило.

Винаги съм казвала, че не се считам за писател и се чувствам странно като го видя написано. Аз съм един обикновен мечтател с малко повече дар слово. За щастие, децата също не ме възприеха като „писател” (вероятно защото за първи път виждат жив писател 😉 ).

Говорихме си за мечтите, в които слоновете могат да са жълти, облаците – ръбести и зъбати, колко е важно да имаш приятели, които да те успокояват, развеселяват и да ти казват, ако се лигавиш твърде много…

Говорихме си за постоянството. Говорихме си, че за да ставаш все по-добър, в това което ти харесва да правиш, не бива да се отказваш и не бива да спираш. Децата го разбират, дълбоко в себе си го знаят, но като всяко човешко същество, търсят доказателства – нещо, което да видят и пипнат, нещо, което да им даде увереност, че могат и че зависи от тях – стига да искат 🙂

[тук отварям голяма скоба: Децата от 1 а клас на 42 ОУ са художествена паралелка. Покани ме госпожата им по рисуване, която преди 15-16 години ръководеше школата по рисуване, в която ходеше моята Валя. Госпожата помоли за рисунки на Валя от различни възрасти. Показахме на децата рисунки на 6 (въпросният жълт слон), 7, 8 и 18-годишната Валя, в подкрепа на казаното по-горе 🙂]

Аз повече думи нямам! Освен една:

Благодаря!

(копирах снимките от публичната фейсбук страница на 42 ОУ
и приемам, че щом са там, родителите са съгласни с публичен показ)