… или приказка за вдъхновението 🙂
Когато бяхме деца, бяхме абсолютно сигурни, че perpetuum mobile съществува – та нали ние бяхме същите такива неуморими и неизчерпаеми машинки, които изморяваха възрастните с непрекъснатото си движение и безкрайните си въпроси 🙂
След това, повечето от вас пораснаха и с помощта на обществото и училището спряха да вярват в неизчерпаемото, неоткритото и невидимото.
Тези от нас, които не пораснаха, пък се научиха да крият 5-годишното си Аз и да го пускат навън само при „специални” обстоятелства – т.е. при всяка възможност 🙂 И продължихме да вярваме, че perpetuum mobile съществува и продължихме да го носим в себе си. Поне аз продължих. (Много ясно, че имам доказателства – много е просто – все още има хора, които се изморяват от въпросите ми 😉 )
До скоро обаче не знаех как да наричам това, което ме кара да задавам въпроси, това което ми гъделичка пръстите и ги кара да тичат по клавиатурата, това, което не ме оставя да заспя, докато не разбере, анализира и формулира… всичко наоколо…
Преди по-малко от месец името дойде самò – Нещото се нарича ВДЪХНОВЕНИЕ! Но противно на очакванията ми, то не е нещо, което извира от мен… всъщност извира, но не за мен… сега ще ви обясня!
Преди по-малко от месец, имах честта и удоволствието да се запозная с група вдъхновяващи хора – театър Via Verde! Те ми помогнаха да разбера как точно работи Вдъхновението!
Вдъхновението работи чрез споделяне!
Via Verde те поканват на тяхна постановка. Детска постановка! Опитвали ли сте се да задържите вниманието на 5-7 годишни деца за повече от 8 минути? Да? Е, значи знаете колко е трудно.
Тези хора, освен, че успяха да приковат вниманието на хлапетата за час, успяха да накарат и мен да се смея цял един час от сърце и с цяло гърло и да не искам да си тръгна от залата без играчка!
Да, всички деца накрая получиха играчки! И въпреки, че скучните пораснали хора смятат, че за да зарадваш дете трябва да му дадеш нещо скъпо, аз видях с очите си ефекта от играчките от хартия – за децата те са нещо интересно, което си направил с ръцете си; нещо емоционално, свързано с преживяването, което току-що си им подарил; нещо ценно, което разбужда изследователския и творческия им дух.
За мен тези хора са Вдъхновяващи. Аз пък, с моят рядък талант да вдигам шум и задавам неудобни въпроси на двуметрови пилета ;), се оказах вдъхновяваща за тях. Така работи Вдъхновението – чрез споделяне! Носиш го в себе си, но не можеш да го ползваш за себе си. Работи, само ако го дадеш!
Благодаря ви, Via Verde, с нетърпение очаквам следващото ви представление 🙂
Снимките по-горе са собственост на Via Verde.
Любопитното слонче не съм аз ;), въпреки, че бих могла да бъда 🙂 „Любопитното слонче” е името на постановката, която предизвика този изблик. Няма да ви кажа за какво се разказва – сами ще разберете.
Ще ви кажа само едно: ако ви е сиво, скучно, липсва ви емоция, търсите вдъхновение – отидете на детски театър и пуснете поне за час 5 годишното навън! Ще се изненадате от ефекта 😉
И последно, нещо, което винаги съм искала да изрека на глас:
Внимание! Имам Дракон и не ме е страх да го използвам!
