Category: Емоции в проза

Тези от вас, които ме познават, знаят, че не считам осми март за празник в смисъла, който му придават масово хората: „Международен ден на жената”. Това ми звучи повече като „Втори шанс за провинилия се”. Сигурно ще ме обвините в липса на романтичност и емоционалност, но ще сгрешите. Всъщност, нагласата ми да не приемам този ден за празник е именно защото съм романтична и емоционална и ако не се чувствам достатъчно жена през годината, един ден не може да компенсира липсата. За щастие, не ми се налага да празнувам осми март 😉 . И все пак, донякъде приемам този ден единствено и само (евентуално) като ден на майката – ден, в който децата казват „Благодаря ти, мамо, за твоя топъл скут, за майчиното рамо, за…

Continue reading

Има дни, в които срещаш себе си. Случайно (дали?) или просто в края на едно търсене. Но се случва. Сядаш и започваш да говориш. Не, започваш да слушаш. По-точно, едната част от теб говори, другата – слуша. Или поне се опитва. Полагаш усилия да участваш в разговора, но освен да кимаш, няма какво друго да направиш. Човекът до теб използва твоите мисли, твоите думи, твоите словосъчетания и разсъждения. Говори и не спира. Слушаш ли го? Какво значение има, след като знаеш точно какво ще каже! Кимаш и се чудиш възможно ли е някой друг да говори с твоята душа. Стряскащо е. Само в началото. Колкото повече слушаш, толкова повече харесваш, това, което чуваш. Повече харесваш себе си. Е, събеседникът ти вероятно вече се чуди защо…

Continue reading

Защо се казва „равносметка”? Защото един път годишно сам си виждаш сметката ли? Ами ако си късоглед и не довиждаш? А ако си късоум и не разбираш? Тогава сметките не са равни, а криви! Ама не съм видяла някой кривосметка да си прави! Обаче ако някой друг ти види сметката – това е вече нещо! Затова този януари няма да видите моята равна сметка. Този януари ще видим вашата равна сметка за моята бодлива личност и нашия скромен блог. Или май беше “скромна личност” и “бодлив блог”? Пък и … има ли значение 🙂 И така! Вие ми кажете! Какво ви дадохме през 2008 и какво ви взехме? Какво искахте, а не получихте? Какво очаквахте, но не дочакахте? Защо идвахте и защо оставахте? А защо си…

Continue reading

Знаете ли колко точно трае един миг? Една секунда? Половин? Две? Едва ли! Знаех си, че не знаете, преди и аз не знаех, но веднъж попитах един много умен човек: –  А колко трае един миг? – Един удар на сърцето – в общия случай; цял живот – ако имаш късмет да попаднеш на своя миг – ми каза той. Преди няколко дни разбрах (не, не ми го каза умният човек), че тази година (2009-тата) е специална (много ясно), защото Вселенският часовникар е решил да ни даде 1 секунда повече. Зачудих се, какво ли пък може да се събере в една секунда. И с какво толкова може да бъде специална една секунда, та всички говорят за нея. Замислих се и открих много много неща, за…

Continue reading

Наред с пожеланията за топли, красиви и уютни празнични дни, искам да ви пожелая нещо и за идната година. Защото празниците ще отминат, а годината тепърва ще тропа на вратата ни. Но за да се сбъдне пожеланието ми, трябва да направите нещо и вие. Съберете в шепи, шапки, кофи и кошове всичко хубаво, красиво, топло и щастливо, което ви се е случило през изминалата година. Умножете го по 10 и го раздайте на света! Само така ще го получите стократно обратно. Сега съберете в шепа разочарованието, мъката и неудовлетвореността, които са ви навестили през годината и ги скрийте някъде на тъмно и дълбоко, но достъпно място. Не ги умножавайте и не ги раздавайте. Те ще стоят там и ще направят всичко хубаво, красиво, топло и…

Continue reading

Тия дни на блог-хоризонта се появи поредната игра – „награда”. Обичам награди, ама за това – после. Обичам и изненади. Имах честта и удоволствието наградата да ме изненада в Ничията земя на Вили, където се отбивам за почивка. Благодаря ти, Вили! Но тъй като нашият блог е различен с това, че е създаден от две много различни души, които една без друга нямаше да са това, което са заедно, аз мога да поема щафетата само от свое име, а на вас не ви остава нищо друго, освен да се молите… на NeeAnn, за да се включи и той 🙂  Естествено, правилата са толкова прости, колкото и сложни. Трябва да изброя шест (що пък точно 6?) неща, които ме правят щастлива и шест блога, които чета/следя/харесват ми/усмихват…

Continue reading

Идеалният ден започва с 15 минутно излежаване след 10-часов непробуден сън. Държа да ви обърна внимание, че за начало на съня се счита моментът, в който не чувате, че децата се въртят в леглата си, съпруга ви хърка до вас, а бабата отдолу печели бързи пари по телевизора. Та, като отворите очички след 10 часа сън, не ви остава нищо друго освен да свикнете с мисълта, че трябва да ставате и някакси тази мисъл да стигне до крайниците ви. Обикновено 15 минутки са достатъчни, но ако сте спали по-малко, ще ви трябва повече време за събуждане. Или с други думи: Събуждане: 15 минути Кафе и закуска: 1 час е съвсем приемлив като продължителност, за да се насладите достатъчно и на двете 🙂 Приготвяне за работа…

Continue reading

Според православната църква, днес е Денят на християнското семейство. В заглавието сложих «християнското» в скоби, защото мисля, че всеки, който счита семейството за ценност може да празнува. Не е нужно да е християнин. Не е важно на каква религия се кланяш, а какви ценности изповядаш. Този ден винаги е съществувал в календара, но до преди 19 години беше забранен, а в последните 19 години го замениха с филми за пуйки с термометър в задника и разкази за това как американците си благодарят или се правят на страшни… Аз не съм твърде набожна, имам си собствена философия за Живота, Вселената и всичко останало, но считам семейството си за безценно и на този ден винаги ми е топло и уютно на душата. Отбелязвам го с прибиране навреме…

Continue reading

Планината се прости със зелената си дрешка и внезапно се преоблече като за огнен карнавал. Врабчетата изглеждат по-гладни и кафяви от преди… Навън е есен. Пак се случи! Отново! И тази година! Слънцето грее, но не топли и когато Вятърът задуха, това не е „Ухаа, каква хубава термика”, а вече е „Леле, навлиза студен фронт!” И тази година топлото временце отстъпи на студа само за една нощ. Кой лежал по поляни – лежал, кой летял – летял! 🙂 Винаги когато дойде есен се сещам за една приказка, която учехме в училище – за едно дете, което пишело защо му е любим сезона, който е навън и се оказало, че всеки сезон му е най-любим. И аз съм горе-долу така. Като посвикна със студеното, чак започва…

Continue reading

Харесвам начина, по който Вятърът и Слънцето спорят чия да бъде ласката, първа достигнала до жадната ми кожа… Харесвам хладната настойчивост, с която Вятърът описва вихърчета под брадичката ми… Харесвам вкусът, който Морето оставя по лицето ми… Харесвам чувството, което Пясъкът оставя в празната ми шепа след безмълвното си бягство… Харесвам дори недискретната упоритост, с която ме следва навсякъде… Харесвам песента на вълните по залез и лилавата им тиха безбрежност по изгрев… Харесвам писъкът на чайките и шума от крилете им… Харесвам гласът на делфините и усмивките, които телата им чертаят на хоризонта… Харесвам дори зелените морски цветя.

Continue reading

Човешките инстинкти са една от най-интересните теми, свързани с хората, като личности. Инстинктите са тези, благодарение на които оцеляваме – те са нашата вродена „бронежилетка” – те ни пазят от опасности, още от раждането ни те ни показват коя храна е добра за нас и коя – не, кой човек е опасен за нас и кой не. Когато сме още деца инстинктивно преценяваме за чия обич да се борим и за чия – не, кого да обичаме и кого – не. Благодарение на инстинктите защитаваме децата си. Благодарение на инстинктите обичаме. Трудно ми е да преценя дали интуицията е инстинкт, но дори да не е – децата се раждат с по много и от двете. За действията ни, породени от инстинкти, не винаги има разумно…

Continue reading

   За едно сърце – нагоре полетяло За една душа – изпълнена с мечти За пламъчето – в полет избуяло Честит да е! Дете си остани! П.П. Снимката и стихчето са ми подарък от Гери. Благодаря, Гери 🙂

Continue reading

Като споменах, че повечето страшни бури не стигат до Сопот, а спират в Троянския Балкан или в краен случай на Беклемето, имах съвсем истинско основание да го казвам. Много от детските ми спомени са свързани с вечери на свещи, но не от онези по юношески романтичните, а едни други – по детски страховити и драматични. По някакъв странен начин, обаче, харесвах тези вечери. Това беше времето, в което татко с охота ни разказваше за детските си пакости и младежките си подвизи. Харесвах тези разкази, защото бяха пълни с почти Чудомирови герои с най-невероятните прякори на света. Имам чувството, че хората с най-веселите прякори и най-свежо чувство за хумор са родом от този край. Само като изброя имената на най-често споменаваните герои съм сигурна, че веднага…

Continue reading

Ако го опазите горящ две седмици, докато се върна, ще ви донеса всякакви подаръци 🙂 😀 😀 🙂

Continue reading

Направих абсолютния рекорд по неписане в блога – цели десет дни абсолютно мълчание. Първо да кажа – добре съм, всичко е наред. Благодаря на тези, които звъннаха по телефона да ме проверяват 🙂 Къде изчезнах ли? Първо ме затисна многото работа – няма как – има и такива моменти 🙂 Обичам да приключвам започнатото в срок, а това не винаги е проста задачка. Друг е въпросът, че понякога сама си поставям трудно изпълними срокове, но това е друга тема. Междувременно, но по-важното е, че излезнаха резултатите от изпитите за кандидатстване след седми клас. Нашата седмокласничка се е справила повече от добре и, живот и здраве, ще влезе там, където иска – СМГ. Първо класиране излиза на 11 юли, а записването е от 14 до 16…

Continue reading

Хич не си падам по масовките, честно. Даже ставам инат 🙂 и се дърпам до последно като магаре на мост. Ама после ината ми минава и … се предавам. Та, ето, Вира ми надви ината и в нейна чест получавате тази статия. Ако нещо не ви хареса – тя е виновна, тя ме накара, не бях аз – то ТАКА си беше! Първо да си кажа за книгите 🙂 Обичам да чета книги. Дълго време четях учебници, какви ли не – първо да завърша ТУ, после докато завърша УНСС, после доста време четях технически спецификации, после детски книжки, после стандарти и закони… Едва в последните няколко години имам възможност да чета „нормални” книги. И съм като „отвързана”. Обикновено чета по две-три книги наведнъж, които са коренно…

Continue reading

Пишейки „камъчетата” си дадох сметка, че хората сме склонни да използваме думи и словосъчетания, за чието истинско значение не се замисляме. Има думи и изрази, така силно вкопани в мозъците ни, че нито знаем как са попаднали там, нито кой ги е натикал там и съвсем никак не се питаме как да се избавим от тях. Едно от тези словосъчетания е „робувам на предразсъдъци”. Робуването е ясно, но предразсъдъците… Думата „предразсъдък” ме накара да се замисля – не е ли това, което искам да ви „науча” с „камъчетата” – да следвате чувствата си и от време на време да изключвате мислите и разсъдъка си. Не е ли това предразсъдъка – преди разсъждаването, преди да сме мислили, премислили и осмислили, да намерим и последваме това, което ни…

Continue reading

Утре е 24 май – Денят на българската писменост и култура. Ден, който за мен е най-българския в годината. Ден, който в последните години не сме празнували както се полага – по български. Бяха ни омръзнали показността и манифестациите и всеки за себе си, вероятно си е правил някаква кратка равносметка колко е бил българин през последната една година. През последната една година аз бях Българин повече от всяка друга година от съзнателния си живот. Равносметка като тази е нещо, което ми дава самочувствието да вървя напред с гордо изправена глава. Едни от «виновниците» за тази емоционална удовлетвореност са очарователните Милена и Костадин Господинови – хореографи и ръководители на клуб по народни  «Чанове». Те грабнаха душата ми още на първата ни среща, само дето аз…

Continue reading

Когато Калин ми разказа за идеята си да направи проучване и да продаде в аванс неиздадена още книга, за да финансира издаването й със средствата от продажбата й, възкликнах „Чудесна идея! Това е най-добрият начин да се издадат толкова броя, колкото ще се продадат и те да попаднат в ръцете на истинските ценители!”. Това, което не си признах пред Калин е, че когато обмислях издаването на собствената си „Пухкава приказка”, приятели ми дадоха същата идея, но аз не се възползвах от нея. Беше ме страх! Изплаших се, че може интерес да проявят едва десетина души, което би обезсмислило цялото упражнение. Сега, когато книгата е факт, интересът е достатъчно голям, книгата започна да привършва и започнах да се замислям за следваща. Усещането да издадеш книга и…

Continue reading