Направих абсолютния рекорд по неписане в блога – цели десет дни абсолютно мълчание.
Първо да кажа – добре съм, всичко е наред. Благодаря на тези, които звъннаха по телефона да ме проверяват 🙂
Къде изчезнах ли?
Първо ме затисна многото работа – няма как – има и такива моменти 🙂 Обичам да приключвам започнатото в срок, а това не винаги е проста задачка. Друг е въпросът, че понякога сама си поставям трудно изпълними срокове, но това е друга тема.
Междувременно, но по-важното е, че излезнаха резултатите от изпитите за кандидатстване след седми клас. Нашата седмокласничка се е справила повече от добре и, живот и здраве, ще влезе там, където иска – СМГ. Първо класиране излиза на 11 юли, а записването е от 14 до 16 юли. Като я запиша, съм си наумила да напиша подробна статия за кандидатстването след седми клас, която да е полезна за деца и родители догодина.
Да, взривовете ме изплашиха, земетресението – повече. Поуките от новите драми са си пак старите – хората са овце и мразят да мислят – чакат битивито да им каже какво да правят…
Събота и неделя – Сопот, разбира се. Не ставаше за летене, но ставаше за маняна и разходки. В неделя отидохме до Старосел да разглеждаме „Тракийски култов комплекс”. Пътьом разгледахме и Хисар – много приятно местенце. Южния склон на Средна гора е по-красив от южния склон на Стара планина.
В неделя вечер, към 19.00, Негово Величество Вятърът се смили над най-упоритите парапланеристи и утихна до стойности, позволяващи реене от северната страна на паметника на Беклемето за около 45 мин. После утихна съвсем и вече не ставаше за реене. Прибрахме се в София след полунощ.
Днес е 08.07.2008 г. и е празник – две години от първия ми полет в тандем. След като се начаках – да тръгне времето, което е спряло, да се оправи времето, да му дойде времето…, след като се опитаха да ме приучат на търпение (!!!) – най-накрая ЛИТНАХ!!!
И повече не спрях да летя. Останалото си го знаете…
Почна да звучи като годишен отчет, затова спирам 😉
Обещавам да бъда по-активна в близките седмици, преди отново да отлетя в облаците. Та, ако ме няма тук, значи съм в Сопот. Чувствайте се поканени. Дори там си проверявам редовно пощата и блога, така че, на който му се долети – да даде знак 🙂
Благодарим за поканата! Ние по-страхливите възпитано ще откажем летенето. Но можеш да разчиташ да те гледаме изотдолу и да викаме: “Тц, тц, тц, сега разбирам какво е тактическото преимущество на чайките пред хората!”. 😉 Ако някой уикенд гърми, трещи и не става за Сопот, се обади. Веднага ще ти уплътним времето. 😀
по-страхливите?… Хехе… Ако се върнеш назад в коментарите на статиите ми за летене, обърни внимание Еличка какви ги е дрънкала… До миналата седмица – извади ми душата, за да литне. И литна! Сега няма удържане… Ясен и той се пишеше в “страхливите”, ама и той удари една доза адреналин 🙂 Ама се правят на утрепани и не разказват 😉
Еуфорията е още голяма 🙂
Аз още за Барселона не съм писала… Не всеки има твоите дарби, за съжаление. Каквото и да напиша изглежда слабо и го зарязвам. Ще кажа с две думи и в последователност избрана от мен 🙂
Барселона е уникален град със свой собствен заряд и излъчване. Не всички са на неговата вълна, затова за някои той е просто “поредния град”. За мен беше вълнуващо изживяване, ИСКАМ ПАК! За тези, които плануват ходене до там: Не пропускайте да видите вечерното шоу на фонтаните и да отскочите до Монсерат. Това са двете допълнения към всичко, което е описано тук.
За парапланерите: ИСКАМ ПАК!
Емо е невероятен! Благодаря ти, Емо!
Всеки трябва да опита поне един полет. Страшно е само докато застанеш на старта. След като Емо каже “Сега”, всичко друго е без значение. Най-много ми хареса момента на излитането. Самият полет е стихия и свобода. Чувствах се птица, чувствах се силна, чувствах се нищожна и малка…. ИСКАМ ПАК, ПЪК!
Между 21ви и 25ти се надявам да съм около Рай. Ще гледам за летящи същества, когато минавам по открити поляни 🙂
Аз засега оставам на земята и чакам обзора с кандидатгимназийските вълнения. Също така стискам силно палци за 11ти.
Летя само в мислите си, за истински полет надали някога ще бъда готова.
СТЕНАТА, от 21 юли съм отпуска и две седмици ще бъдем в Сопот. А, вземи се обади и вземи мини, а?! 😉
vira111
Не ме карай да идвам пак с чукче за канче 😉
Всеки човек винаги е готов за истински полет. Само трябва да повярва 🙂
само внимавай с тва летене … със сигурност е кеф, ама все пак … кой ще ни разкрива тайните на принцесите и техните истории?
deni4ero,
благодаря за загрижеността.
Всяко нещо, което се прави БЕЗ акъл и внимание е опасно – в т.ч. каране на колело, плуване в море/басейн, пресичане на улица, тичане по тротоар, каране на кола. Всяко нещо, с което се прекалява, също може да стане опасно – в т.ч. преяждането с разни неща 😉
Аз имах огромния късмет да се уча при най-добрите и да летя с най-добрите. Никога не летя без тяхното одобрение и без техния надзор, защото все още не съм достатъчно добра. Така че – не се тревожи 🙂 Аз и там съм си принцеса и има кой да се грижи за мен 🙂
Между другото – Пловдив е съвсем близо – разходете се някой път към Сопот, да видите как е 🙂
Да, ама я го виж от Русе колко е далеч! 🙁 Иначе само да ми се отдаде възможност и съм там! Така хубаво го описваш, че не може на човек да не му се полети! (използването на удивителни било признак на преумора или ментални отклонения)
Идвай, идвай, в Сопот ремонтираме ментално 🙂
Ох, то и аз тия дни слушах нещо по телевизията за Сопот, та се присетих за тебе и за онези разговори, че след завършена бакалавърска степен ще се лети… Живот и здраве, ако успея с дипломната работа навреме, условието ще е изпълнено в края на юли.
Та се замислям малко… Лети ми се. Ама това с голямото тичане ме тревожи – иначе май съм патология някаква, изобщо не ме е страх от самото летене. Само това пусто тичане – няма ли кой да те бутне?
Тичане ли? Какво тичане? Няма истинско тичане – като реших, че ти обясня как точно става и няма да имаш проблем. Ще ти избера пилот, който да не те кара да тичаш 😉 Само пет крачки бива ли?
А няма как да те бутнат, защото не си на ръб или край, а на поляна 😉
Ами ти ме изплаши! Четох за първия ти полет и за синините от тичането, така си го описала, че реших, че иде реч за спринт в пресечена местност. Иначе, ако не е толкова страшно, определено искам да ме летите – мисля го от ноември още!
В началото на август още ще сте в Сопот, или…? Екипировка? Пари? Ентусиазирани родители, които го приказват повече и от мене?
Снощи сънувах, че летя с парапланер през нощта.
Май ми е време да планирам сериозно пътуване към Сопот 🙂
Ели, не, не… Аз наистина имах синки от излитането, но едва впоследствие разбрах, че те се дължат на това, че по принцип лесно ми излизат синки, а не, защото има нещо страшно. Децата ми, например, нямаха синки от излитането.
В Сопот ще сме от 21 юли до 3 август, от 25 август натам – пак за две седмици и отделно от това – всяка събота и неделя.
Имам нов телефонен номер, който ти пращам на мейла. Като решиш – обади ми се два дни по-рано, защото:
– трябва да проверя дали времето ще става за летене;
– дали ще има /и да запазя/ свободни пилоти 😉
– да ви запазя място за спане, което значи, че трябва да ми кажеш колко хора ще сте и какви – т.е. кой с кого може да спи;
В Сопот може да се спи за 15 лв на вечер на човек. И още толкова стигат за храна на ден, ако не преяждаш 😉
Около 100 лв за полет стигат, но зависи какъв полет ще избереш и дали времето ще позволи този вид полет да се състои – виж видовете полети: http://sky-camp.com/?,1
За родители – позволено е и още как. Да си носят фотоапарати, маратонки и шапки за слънце. Може и по едно якенце да си вземат, та ако решат да литнат – да са готови. Макар че аз винаги имам дрехи в повече 😉 за неподготвени ентусиасти. 🙂
Екипировка: пилотите имат всичко необходимо. Ти си прочети пак това: http://leeneeann.info/?page_id=1132 и не забравяй да имаш дълъг панталон, яке и маратонки. За останалото ще те инструктирам на място, пилотът ти също ще ти каже това, което сметне, че трябва да знаеш. 🙂
Това е – нищо сложно за теб 🙂 Само избери два дни. 🙂
iffi, май наистина ти е време 🙂
Всичко, което написах на Ели се отнася и за теб. И отново с молба – обади ми се два дни по-рано, за да имам възможност да организирам сбъдването на съня. 🙂
Ели, няма такова тичане. И аз се бях приготвила за спринт, но … Пилотите са добри и не правиш повече от пет крачки. Докато напънеш и сте излетели 😉
Аз нямах нито една синина, а и останалите от компанията също.
Доста е примамливо и всички, които физически са годни, излитат.. и искат пак 🙂 Наистина е добре всички да са екипирани. Ако някой не може или не иска, на поляната има достатъчно развлечения, храна и студени напитки (бира за Ему-та също). Един ден изкаран в Сопот те подмладява с една седмица. Защо мислите някои жени стоят там цяло лято 😉
elichka, за кои жени намекваш? Там има само момичета :), кое от кое по-непораснали 😉
Принципно момичетата никога не мислят за подмладяване, бръчки и т.н.
Да съм казала, че има само жени?!?
В Сопот може да се види всичко: от летящи феи, през пухкави облачета та чак до елфчета. Който не е бил там, той не е видял.
Хм. Пак почва да ме гложди. Може би, защото тази събота и неделя ще съм зает с приятни занимания, включващи къртене, мъкнене, пак мъкнене и други физиконатоварващи неща, което пък ме кара, да искам да съм навсякъде другаде и да правя почти всичко друго.
И elichka, честито! Радвам се, че и ти си летяла :).
Поздрави Ему
Ему, Точно довършвам една статийка, която вярвам, че ще ти помогне да вземеш правилното решение 😉 … бързо 😉
Аз съм вече на диета, но все пак – каква товароносимост имат тандемите?
Да не се изсипеме с пилота като самосвал с тухли 🙂
СТЕНАТА, не бой се!
Големият тандем вози до 240 км полетно тегло, с възможност за безопасно претоварване 20 кг.
Оборудването тежи да го речем 30 кг – остават 210 за вас двамата. Пилотите са средно по 75-80 кг, което значи, че за теб остават 130 чисто тегло, с потенциал 10 големи бири отгоре – демек 150 кг. А ти не си 130 кг 🙂
Вече не съм. Когато почвах диетата ги бях закръглил на 128!
Апарата и обектива са 3 кила, бирата може да ме чака долу 🙂
I believe I can flyyyyyyyyyyyyy 🙂
Горе си, човече, горе си! Ако трябва ще ти намеря хърбав пилот!
Ему, мерси 🙂 това не е за изпускане. Преживяването не може да се сравни с нищо друго, а няма думи, с които да се опише.
В най-кратък срок планирай ходене до там. А като си на поляната, няма начин да не ти се долети.
СТЕНАТА, няма страшно, двама от компанията бяха над 100 кг. Литнаха и кацнаха успешно:) и искаха пак! (това май не трябва да го казвам повече, всички искат пак)
@elichka, то е ясно, че е супер яко. Ясно е и че ще ми се долети. То и сега ми се лети, но нали съм си мърда и всичко отива за “утре” или “друг път”.
@CTEHATA и мен ме интересуваше подобна информация, но преди време Дачи беше писала, че килограмите не са проблем.
Ще взема да се хвана у ръце (това го правя всеки ден, де :)) и да реша, кога да се върна към прародителите си и да полетя ;).
Поздрави Ему
П.П. LeeAnn, забелязах я новата публикацийка. Само половин час скролиране :).
@Ему, нека се смилим над сопотските поляни и да не летим в един и същи ден. Всички къртици ще мигрират, а слепите кучета ще прогледнат 🙂
Ему и Стената,
вие като че ли не сте ме виждали и не знаете колко кг съм, та се притеснявате за глупости.
Пилотите обичат тежки пасажери, защото с тях се лети бързо и стабилно 😉
А на обитателите под поляните нещо няма да им стане 😉 , не ги мисли, те са видяли кво-ли-не 😉
Прав си. Може единия ден да лети единия, през това време другия да консумира бира, а като летящия слон кацне – да го полеят двамата :). На другия ден с разменени роли ;).
Поздрави Ему
хехе, явно сте готови с плана вече… к`во ли опитвам да се обаждам и аз…
Просто си търсят повод за напиване 🙂