Защо се казва „равносметка”? Защото един път годишно сам си виждаш сметката ли?
Ами ако си късоглед и не довиждаш? А ако си късоум и не разбираш? Тогава сметките не са равни, а криви! Ама не съм видяла някой кривосметка да си прави!
Обаче ако някой друг ти види сметката – това е вече нещо!
Затова този януари няма да видите моята равна сметка. Този януари ще видим вашата равна сметка за моята бодлива личност и нашия скромен блог. Или май беше “скромна личност” и “бодлив блог”? Пък и … има ли значение 🙂
И така! Вие ми кажете!
Какво ви дадохме през 2008 и какво ви взехме?
Какво искахте, а не получихте?
Какво очаквахте, но не дочакахте?
Защо идвахте и защо оставахте? А защо си тръгвахте?
И други такива разни…
А аз в замяна ще ви разкажа разни неща за приказните ни герои 🙂 иначе – няма 😉 … пък! 🙂
Получих добро настроение от един поглед над един проблем за едни коли.
Върнах малко от моето.
И така, докато се усетя летях над Сопот и Кърнаре 🙂
Благодаря ти, Lee.
Изравнителна сметка за абонат nixonixo:
Получено:
увлекателни разкази и красиви снимки
Използвано:
всичко
Останало:
усмивки и добро настроение
Дължимо:
отговор на един въпрос
;о)
Усмихвам се, широко! 😀 Защо? Равносметка за една година?! За мен е за три месеца. Но това, което ми дадохте, и най-вече ти LeeAnn, се равнява на дадено за години.
Отидох да видя кога съм направила първия си коментар – 19.10.2008. Започнах да чета редовно около 10 дена преди това. И четях сякаш умиращ от глад внезапно се е озовал на пиршество. За първи път в живота си срещах човек, който вижда нещата от живота и хората в него, по начина, по който и аз ги виждах. “Огън и лед”, “Философските камъчета”, “Принцесешките истории”, “Народните танци” – с всяко нещо, което четях, се чувствах все по-щастлива, и сякаш най-накрая бях намерила мястото си. Защото покрай сайта и теб, намерих нови приятели, много. И трябва да благодаря на теб, на късмета, на съдбата, че ви срещнах, че ви опознах, че ме приехте, с топлота, разбиране и доверие. 🙂
Само седмица след първият ми коментар, вече се чувствах част от вашето семейство и участвах в анкетата за екстремните преживявания. Това е важен момент в моя живот, защото благодарение на нея, разговорите ни и публикациите ти, аз започнах да се боря със страха си от височините. И стигнах до там да мечтая да полетя!!! Благодаря ти Дачи, от сърце, и за това! Надявам се пролетта да се случи, и наистина да полетя. 😛
Следващото, за което трябва да ти благодаря е, че месец след като се запознахме, ти ме подтикна да създам собствен блог. И аз го направих, и съм много щастлива и доволна от това. Влезнах в едно общество, в един свят, където намерих не само съмишленици, но и искрени приятели и добри съседи. А на 29.12.08 се срещнах с доста от тях, и общуването ни от виртуално се превърна в реално. Благодаря ти (съжалявам за повторението, но държа да го казвам). 😉
Идва ред на хорцата. Знаех за клуба в квартала. И въпреки, че изглеждам оперена, се стеснявах да отида сама. Трябваше ми само тласък, за да се хвана на хорото. И ти ми го даде. Благодаря ти, пак. 🙂
Искам да благодаря специално и на теб, NeeAnn. За първи път видях толкова много, различни и красиви снимки на София. В тях се усеща обичта ти към града, същата, която изпитвам и аз. Благодаря ти, Nick, че разкриваш на мен и на другите, красотата на града ни. Благодаря ти и за огнено-ледените снимки – обожавам ги. 😀
Какво чакам? За сега две неща (нахална съм, нали 😉 ).
LeeAnn, искам още принцесешки истории, ПЪК! 😀
NeeAnn, мечтая си да поместиш две снимки (или една), символизиращи единството и равновесието на двете ми любими стихии.
И не съм си тръгвала от вас. И нямам намерение да го правя. 😉
Винаги ми е приятно да посетя това местенце. Добро настроение и чувства съм получавал тук. А ми липсват точно приказните герои. Изостави ги майче.
Чета с удоволствие блога всекидневно! Намирам сроден начин на мислене, чувствителност, стабилност, зрялост, което ме кара да се чувствам добре тук. Благодааря специално за “Камъчетата” – както коментирах мисля и тогава – чела съм и съм мислила немалко по тия въпроси и от един момент натам всичко се преповтаря, но задълбочеността на казаното ме изненада и ми даде някои нови прозрения.
*THUMBS UP*
Аз, все едно – и понякога – че си бях вкъщи.
Където и да е този един от многото домове.
Топло. И пъстро. Напълно достатъчно.
Много ме радвате всички с коментарите си. Благодаря ви. Усещането, че си полезен и търсен е изключително приятно.
Благодаря на всички ви и за хубавите думи. Пак не се решихте да се оплачете 😉 Не знам защо 🙂
Уверявам ви, че удоволствието да сте наоколо е взаимно.
Колкото до желанията ви: приема се! Ще има и Камъчета още, и Принцесешки историйки, и Приказки за Рицари, и какво ли още не 🙂 Скоро! 🙂
Бих казала, че любопитството свързано с парапланеризма ме доведе при вас. В началото, а и доста след това не знаех, че блога се списва от двама. Сега знам. Намирам интересни статии, красиви снимки, настроение, танци и хора.
Ще продължа да ви посещавам! Обещавате да има още по-хубави снимки, истории, разказчета, Барселона…. и какво ли още не.
Дачи, имаш един сигурен фен, който напролет иска да направи тандемен скок(моя приятелка), а може и аз 😳 Ще видим 😉
Благодаря ти, вили.
Само, моля те, кажи на приятелката ти, че ще летим, няма да скачаме 😉
(и ти си го запиши, хи-хи 🙂 )
Пак съм в грешка. Сори 🙂
хехе, вили, не е грешка 🙂 повечето нелетяли го наричат така, а това е грешно 🙂 хм, май пак си в грешка 😉
нищо де, като се постопли, ще я поправим 🙂 литнеш ли веднъж, повече никога няма да го наричаш скок 🙂