Хубави неща

Хич не си падам по масовките, честно. Даже ставам инат 🙂 и се дърпам до последно като магаре на мост. Ама после ината ми минава и … се предавам. Та, ето, Вира ми надви ината и в нейна чест получавате тази статия. Ако нещо не ви хареса – тя е виновна, тя ме накара, не бях аз – то ТАКА си беше!

Първо да си кажа за книгите 🙂

Обичам да чета книги. Дълго време четях учебници, какви ли не – първо да завърша ТУ, после докато завърша УНСС, после доста време четях технически спецификации, после детски книжки, после стандарти и закони… Едва в последните няколко години имам възможност да чета „нормални” книги. И съм като „отвързана”. Обикновено чета по две-три книги наведнъж, които са коренно различни помежду си като жанр, стил и съдържание. Чета ги едновременно, в смисъл, че не чакам да довърша първата, за да взема втората. Това е така, защото всеки ден може да съм в различно настроение и да ми се чете различно нещо. Чета това, което ми пасва в момента.

И все пак, обикновено има нещо общо между книгите, които харесвам. Обичам книги с малко действащи лица, книга за характери, взаимоотношения и поведения. Харесвам книги, в чиито герои мога да открия нещо от себе си. Обичам, когато чета книга да живея с нея и да я преживея. Ако не открия себе си, трудно продължавам до края. Обикновено само любопитството е това, което може да задържи вниманието ми в книга, в която не участвам 🙂

А за лакомствата какво има да ви казвам?

Обичам лакомства, но все по-рядко ги приготвям сама – поради липса на време и поради наличие на помощници. Децата обичат „цветно кремче”: заквасена сметана, разбита със захар и разделена на две равни част – едната половина оцветяваме с какао и 10 зрънца нескафе за аромат, а другата половина – оставяме бяла, само й добавяме ванилов аромат. В прозрачна чаша поставяме кафявата част, вкусна бисквитка отгоре и най-накрая – бялата част. Трябва да престои малко – може и на стайна температура, ако не е лято – за да омекне бисквитката. След час – нападаме безмилостно 🙂

12 Comments

  1. А къде е пилето на сол? И онези картофи в микровълновата? Като оставим настрана масовките, знаеш ли колко рецепти научих от тази кулинарна игра! Ето и това кремче не го знаех.
    А за книгите – усмивка 😀

  2. А кои все пак ти са любимите книги? Очаквахме поне едно заглавие! А кремчето е чудесно и много лесно!

  3. Малеее, много сте бързи 🙂

    Пилето казваш…

    Ето го:
    1 кг сол
    1 бр. пиле – изчистено, размразено и сухо.
    Картофи – по 1-2 големи на човек.
    Масло.

    Прибирате се от работа и веднага включвате фурната да загрява до умерена температура – около 200 градуса.
    Докато се преоблечете и свестите, фурната е готова.
    Изсипвате 1 кг сол в тава и върху солта разкрачвате пилето. Пъхате във фурната да се пече. (Не е нужно фолио, масло върху пилето, олио под солта – нищо – само сол и пиле!)
    Измивате добре картофите – с хладка вода и четка. Без да ги белите, режете, дупчите и т. н.
    Поставяте ги в микровълновата печка за 15 мин. на 80% от мощността й. (Настройката на микровълновата печка, ако не я познавате добре, става с проби и грешки).
    Пилето става готово за около 20-30 мин., в зависимост от температурата във фурната и от големината му.
    Картофите са готови, когато се бодат лесно с вилица.

    Пилето се маха от солта, може да отстраните полепналата сол, ако има такава, и се разкъсва/реже на порции.
    Картофите се сервират топли, срязани на две, посолени, надупчени на гъсто с вилица и покрити с тънко резенче масло.
    Приятен апетит.

  4. Чакахме една историйка за Поп каро. Истинска или измислена, даже и принцесешка разрешаваме.

  5. вили,
    трудно ми е да кажа кои са любимите ми книги…

    Харесвам сестрите Бронте. Бих прочела отново “Брулени хълмове”.
    Бих прочела също отново “Климати” на Андре Мороа.
    Чела съм тези две книги много отдавна и съм ги забравила. Иначе – не чета втори път книга преди да я забравя съвсем. Забравям книга след около 20 години 😉

    Обичам да чета нови книги – такива, които не съм чела в последните 20 години.

    Нещо в мен остави поредицата на Ернст Мулдашев…

    За писането” на Стивън Кинг ми беше истински полезна.

    Обичам стихове – Вапцаров, Пушкин и Превер – това е единственото нещо, което помня, но въпреки това препрочитам 🙂

    Обичам книги за летене и облаци. Чета такива непрекъснато.

    Обичам книги за душата – за силата на енергията, силата на мисълта, силата на волята…

    Заглавия казваш…
    Последно прочетох: “Душа назаем“, “Пазители на любовта” и “Люде, на които не им се отваря парашутът” – писах за тях.

    В момента чета:
    “Последният еднорог” – Питър Бийгъл
    “Книгата на черепите” – Робърт Силвърбърг
    “Когато промяната се провали. Дилемите на управлението” – Harward Business School Рress
    “Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска” – Александър Свияш

    Следващата ще е “Брида” на Паулу Коелю, а след нея и “Алхимикът”. 🙂
    после… ще видим 😉

  6. ааа, ама вие сте решили да ме уморите! поп каро?
    аз не разбрах каква е целта на играта там…
    А и нали ви предложих рицарските си приказки в замяна… Те не се ли признават, м?

  7. Здравей, колежке! И аз съм кадър на ТУ (по мое време беше МЕИ). Не знам как го завърших, при положение, че всички подстъпи към заветните лекционни зали бяха осеяни с кафенета. А от там винаги подканящо ти помахват колеги седнали на по бира/кафе. Съдейки по постовете ти, не очаквах да си инженер. 🙂

  8. vilford, по мое време беше ВМЕИ 🙂

    хехе, инженер съм, даже си ходех на всички лекция, защото пишех само важните неща 😉 и всички копираха лекции от мен 😉

    А колкото до постовете – инженер съм в работно време, иначе съм принцеса-инженер 😉

  9. Оххх, еднорогчетооооооооо! Пък да не споменавам за пиленцето със сол 😉 Ама за отмъщение, дет ми потекоха лигите посред нощите, ще ви кажа за едно друго пиле (може и агне):
    набучваш на пръчка или просто си правиш шишчета, като месото е било хубаво осолено и очернопиперено и почваш да го въртиш над огън, като си имаш помощник, който на 2-3-4-5 минутки го залива със сос от мед и канела (евентуално и капка бяло вино). Ако си нямаш огън и/или помощник, може и на фурна на пръчки (особено, ако имаш лозови) като от време-на време отваряш да залееш със соса и поне веднъж обърнеш месото. Друг вариант е на ония тефлонови тиани, дет си имат нещо като скара, ма тогава виното го сипваш направо в тигана, ама хубаво да плува и пак на схемата – заливаш, заливаш, по някое време обръщаш, заливаш, заливаш. Мммм, може вместо сол да ползваш соев сос за натриване на месото, а ако няма да го печеш на огън, добре е и да е сварено. Пък да се похваля, че “Джейн Еър” ми я подариха на английски, ама на толко странен английски, че още си седи на рафта и се надява да я пипна, ма не ми стига куражът.

  10. Мда, “Джейн Еър” също си я харесвам много :), ама тогава посред нощ забравих да я спомена 🙂

  11. И аз имам много любими книги. Обаче бързо ги забравям. Не помня много заглавия (особено на любими филми). Повечето от споменатите от теб книги са харесали и на мен. признавам има 2-3 които не съм чела. Получаваш амнистия за поп каро. Ще те хванем за нещо друго. 🙂 😆

  12. фиюуу, отдъхнах си 🙂 Мерси за амнистията 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.