Според православната църква, днес е Денят на християнското семейство.
В заглавието сложих «християнското» в скоби, защото мисля, че всеки, който счита семейството за ценност може да празнува. Не е нужно да е християнин.
Не е важно на каква религия се кланяш, а какви ценности изповядаш.
Този ден винаги е съществувал в календара, но до преди 19 години беше забранен, а в последните 19 години го замениха с филми за пуйки с термометър в задника и разкази за това как американците си благодарят или се правят на страшни…
Аз не съм твърде набожна, имам си собствена философия за Живота, Вселената и всичко останало, но считам семейството си за безценно и на този ден винаги ми е топло и уютно на душата. Отбелязвам го с прибиране навреме от работа, някое вкусно десертче (може и десерт-експеримент), вино и тишина 🙂
Честно казано, ако този ден беше популярен и някой носеше подаръци, бих заменила Коледата с него 🙂 И не само Коледата – а и всички новоизникнали модерни празници като св. Валентин, Хелоуин и т.н. (не че ги празнувам…)
Та, ако считате децата и половинките си за безценни – кажете им го днес 🙂
Дачи, по повод празника ти пожелавам много уют и обич в семейството ти!!! 🙂 Благодаря, че напомни за празника!
Благодаря, Вили, да ви се връща 🙂
Интересно, именно днес се питах кога е този празник и сама предположих, че е някъде в декември. Благодаря за напомнянето 🙂
Днес ще сме в семейството на Валчо. Аз също уважавам много семейството като единица.
Какво пречи да създадеш нова традиция 🙂
Това е много хубаво, но аз ще задам един еретичен въпрос и моля по-малко бой да отнеса – защо днес? Защо не всеки ден? Ако обичам семейството си, защо да не им благодаря всеки ден, че ги има, че ме обичат, че правят душата ми топла и чувствена, че ме просълзяват от кеф … Както и празника с прошката – ако сгафя днес, трябва ли да чакам този ден, за да искам прошка? Ми, ако умра до тогава? Или човекът, спрямо когото съм съгрешила? Да, знам, ще кажете, че се хващам за буквата, но тва си е живо заробване … те ще ми кажат кога да празнувам 😉
Извинявай, LeeAnn, не е насочено срещу теб или твоите читатели 🙂
О, deni4ero, бъди спокойна – за такива въпроси не бием 😉
Не става дума за ерес, защото аз самата не влагам религиозен смисъл в празника и посланието.
Колкото да благодаренето – аз го правя всеки ден, но наум. На глас не го правя всеки ден. Не винаги е възможно. А този ден е нещо като напомняне, за тези, които са забравили истинските имена на важните неща – нещо такова 😉
Виж за прошката съм абсолютно съгласна. Аз не мога да чакам и да живея с вина. Или си признавам и се извинявам веднага, или просто… не съм виновна 😉
И докато деня на семейството винаги си го спомням кога е, деня прошката обикновено ми убягва 😉
И аз пожелавам на всички, които празнуват, много щастие и любов. 🙂 Някои от нас (аз) според закона нямат и не могат да имат семейство с човека когото обичат, еле пък “християнско” такова, но все пак замисълът на празника звучи чудесно. Усмивки на всички!
почти се успокоих 😉
На тази дата, освен този празник в семейството ми има(ше) още два – рождения ден на баща ми и годишнина от сватбата на родителите ми… Доста иронично съвпадение! 🙂
Честито на всички, които почитат празника (както и на останалите), макар и с двудневно закъснение.
@Stalik:
Любов, щастие и разбирателство на теб с човека, когото обичаш 🙂
Мицева, честито и на вашите, макар със закъснение 🙂
Pingback: Хубаво е когато отидеш при мама « Dimitrovamariana’s Blog
Pingback: Хубаво е когато отидеш при мама « Dimitrovamariana’s Blog
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ден на семейството и приятелите