Тия дни на блог-хоризонта се появи поредната игра – „награда”. Обичам награди, ама за това – после. Обичам и изненади.
Имах честта и удоволствието наградата да ме изненада в Ничията земя на Вили, където се отбивам за почивка. Благодаря ти, Вили!
Но тъй като нашият блог е различен с това, че е създаден от две много различни души, които една без друга нямаше да са това, което са заедно, аз мога да поема щафетата само от свое име, а на вас не ви остава нищо друго, освен да се молите… на NeeAnn, за да се включи и той 🙂
Естествено, правилата са толкова прости, колкото и сложни.
Трябва да изброя шест (що пък точно 6?) неща, които ме правят щастлива и шест блога, които чета/следя/харесват ми/усмихват ме/провокират ме и т.н.
Шест? Хм.
В шестте неща, които ме правят щастлива няма да включа децата и съпруга си, защото те са и началото, и края, и цялата Вселена – без тях нямаше да ме има и мен, без мен – и тях 😉
Няма да включа и приятелите си – хем защото и те са нещо не чак толкова обикновено, че да се сдобият с номер, хем да ми остане повече място за изброяване 🙂
Шест неща, които ме правят щастлива:
- Думата „ХАЙДЕ!” и възклицанието „Опааа!”.
- Ниските облаци и чувството да съм горе.
- Мислещите хора.
- Неочакваните подаръци (хубавите изненади).
- Звуците на Саксофон.
- Камбани, които бият за празник.
Шест блога, различни един от друг, но каращи ме по свой начин да се чувствам добре (уютно/спокойно/топло/усмихнато) или просто различно:
Старая се да не се повтарям и да не прекалям с изброяването, за да не развалям играта, така че не ми се сърдете, ако ви няма 🙂
No way по ред причини — едно, че вече не участвам в такива верижни игри (един път е достатъчен), второ — че няма шест неща, които да ме правят щастлив, трето — че така ми отива 🙂
Има и още, но и тези са достатъчни (imho) 😛
Така, че ще бъдеш пак сама и в тази игра 😐
А останалите може да настояват, няма да пречи … Ама си станала голяма провокаторка, да знаеш.
Опитай се някой път да ме изненадаш!!! 😐
Много малко са тези 6 неща. Спомням се, че веднъж Владо Даверов ми каза нещо такова: “Както си пиех бира от бутилка и се почувствах страшно щастлив.” Тъй де, много малко е нужно на човек, за да бъде щастлив. На човека, а не на българина, защото българите са ВЕЧНО недоволни, сърдити, нещастни, озлобени, болни и т. н. и т. н.
Нали знаеш, че моите изненади обикновено не ги възприемаш възторжено 😀
🙂 И при мен има награда за теб, но не си я намерила сигурно…
Благодаря с поздравче за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=mkuY40ROOO4
🙂
Поздравчето е чудесно, Амелия! Картините, които се сменяха показват красотата на природата – какви цветя, върхове, реки… Това трябва също да присъства в 6-те ни неща, които ни ощастливяват 😉
@Nick:
Нищо, ти продължавай да опитваш 🙂 Накрая ще се научиш 😉
Амелия, благодаря 🙂
По-скоро ти ще се научиш 😀
@Nick:
Да… на какво ще се науча? Да приемам изненадите ти по-възторжено? Кой знае… Може пък и това да стане, макар че при това изобилие от изненади, с което ме заливаш напоследък, нямам много възможност да си тренирам възторга 🙂 😛
@LeeAnn
Не, по-скоро да нямаш големи очаквания спрямо мен 😀
Иначе ти си достатъчно възторжена, та не виждам къде повече да растеш в това отношение 😛
Pingback: Handful of Light » За щастието
Ех, Ники, многознайко такъв!
Амиии, то така си беше 🙁
Pingback: Пет усмивки, шестата от мен :) « Разни хора, разни…
Pingback: Амелия « Эхо блогосферы