Пишейки „камъчетата” си дадох сметка, че хората сме склонни да използваме думи и словосъчетания, за чието истинско значение не се замисляме. Има думи и изрази, така силно вкопани в мозъците ни, че нито знаем как са попаднали там, нито кой ги е натикал там и съвсем никак не се питаме как да се избавим от тях.
Едно от тези словосъчетания е „робувам на предразсъдъци”. Робуването е ясно, но предразсъдъците… Думата „предразсъдък” ме накара да се замисля – не е ли това, което искам да ви „науча” с „камъчетата” – да следвате чувствата си и от време на време да изключвате мислите и разсъдъка си. Не е ли това предразсъдъка – преди разсъждаването, преди да сме мислили, премислили и осмислили, да намерим и последваме това, което ни идва отвътре – емоция, чувство, интуиция… Наистина, това е нещото, към което се опитвам да ви заведа – да търсите невидимото си Аз, да го намерите, послушате и последвате, или с други думи – Следвайте предразсъдъците си! 🙂
Парадоксът идва от там, че явно с времето етимологията на думата се е променила и на думата е вменен нов, негативен смисъл.
Подобно е положението на думата „злопаметен”. Голямата ми дъщеря беше във 2-ри клас като написа за себе си в едно съчинение: „Аз съм злопаметна и харесвам бързи жълти коли”. Възрастните бяха потресени, защото влагат отмъстителна нотка в звученето на думата „злопаметен”, а не бива. Злопаметен не значи отмъстителен.
Попитах детето „Защо се определяш като „злопаметна”? Какво означава това?”. Тя отговори: „Злопаметна съм, защото помня лошите неща :)”
За бързите жълти коли не попитах 🙂
Отваряш ми цяла нова тема за размисъл! Наистина предразсъдъци е станала “мръсна” дума. И наистина не ми се е отдавал случай да се замисля върху истинското й значение. Преди да разсъдиш – да – преди да разсъдиш, е да почувстваш.
@vira111
Именно! Вероятно има още такива думи, но тази някак ми проблесна докато приготвях статията за Камъче #7
… а, размислите са хубаво нещо 😉
За съжаление при много хора са навряли “възпитанието” и “добрите нрави”, заедно с “правилните неща”. Сложили са ги точно пред разсъдъка, като дори са успяли да избутат чувствата встрани…
Не смятам, че на думата е “вменен нов, негативен смисъл”.
Просто не винаги чувствата и емоциите ни са “хубави”, а интуицията – вярна.
Въпросът по-скоро е защо се използва само негативния смисъл? 🙂
Да, защо?
/ти си по отговорите 😉 – мен ме бива само да питам/
Предразсъдъците са нещо втълпено от някого, нещо като условен рефлекс. Такива неща както може да са добри, така може и да са лоши. Пример от моята област:
При отравяне с арсен и сходни тежки метали се пие мляко. Пресно, кисело няма значение.
И всички си мислят че като се натровят с нещо трябва да пият мляко.
Ако отравянето е с фосфорно-органични съединения, млякото засилва токсичното им действие.
Така че не смятам предразсъдъците за нещо добро. И не мисля, че имат нещо общо с интуицията и чувствата. то затова си има и отделни думички.
Но това може и да професионална деформация.
Не, Ясен, не е професионална деформация. Просто и ти не разбираш смисъла, който се опитвам да намеря на думата “пред-разсъдък”. За теб то е нещо втълпено, за мен – не е. Да, има думи за чувство, емоция и интуиция, но това единствения синоним в българския език ли е 😉
Да, за случаите, които описваш ти, насаденото грешно възприятие е вредно и опасно, но това не е предразсъдък – нали все за това говоря – да мислим, хора, ДА МИСЛИМ!!!
Аз мога да ти изброя стотици грешно втълпени през поколенията схващания, благодарение на които расте болнаво и кекаво поколение :), но няма да го правя. Всеки има глава на раменете си и е свободен да я ползва за каквото той си прецени 😉
Според съвременен тълковен речник на бългаския език (1999-2000 Gaberoff – трето издание) предразсъдък е траен привичен л ъ ж л и в възглед. Не ми е известна етимологията на думата.Това, за което говориш LeeAnn ми се струва повече интуиция и мисля, че Ясен е прав. Не винаги буквалният смисъл е и истинският. Никой насила не вменява друг смисъл на нещо. То се налага от само себе си. Ако хората така го разбират, безсмислено е да спорим по този въпрос. Имаш и право да не си съгласна с мен.
Знам, че имам право да не съм съгласна 😉 и аз наистина не съм, но не с това, което пише в речника, а с нещо друго, което казваш: Ако хората така го разбират, значи е така!
т.е.?
Ако те разбирам правилно, искаш да кажеш, че ако хората възприемат нещо по грешен начин достатъчно дълго време, то става истина? Така ли? Налага се от само себе си?
Ами то това е най-опасното, така, лека-полека хората спират да мислят 🙂
Отклоних се от темата, ти вероятно говориш само за тази дума, а не по принцип 🙂
А аз говоря по принцип – хората трябва да мислят 🙂
А за спор – и дума не може да става – само си приказваме 🙂
“Ами то това е най-опасното, така, лека-полека хората спират да мислят :)”
Хм, само не ми казвай че не си го забелязала този феномен. 🙂
Не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против идеята ти. Просто за мен заглавието е леко неподходящо. Погледнато от моята “работна куличка” чувствата и емоциите са нещо вредно. Могат много лошо да те подведат. За това и в “домашната си куличка” не им се поддавам особенно. Интуицията, от друга страна, добре проверена, може да е адски полезна.
Та така приказвайки си … 🙂
АААААА не така не може. Защо ми беше отрязано многоточието на последното изречение? 😛
Е, тъй де, приказвам си… 😉
А ако трябва да съм сериозна:
Заглавието нарочно е такова – двусмислено и противоречащо си, за да привлече мислещите хора 😉 Извинявам се, ако провокацийката ми ви е дошла в повечко.
Говорейки за чувства, емоции, интуиция, служебни и лични отношения, навлизаме в съвсем друга тема.
Тази тема се опитвам да “бистря” със статиите за камъчетата.
Ако си ги пропуснал дотук – прочети ги. Иначе, ако просто ти кажа, че според мен грешиш, ти няма да се съгласиш. А аз наистина мисля, че грешиш.
И ако за “служебната куличка” е добре да оставяш чувствата и емоциите навън, то за “домашната куличка” никак не мога да се съглася. Ако в нея не ползваш чувства и емоции – то къде тогава?! Още повече, че /опитвам се да обобщавам 😉 – не се отнася само за теб/ хората, които не ползват чувства и емоции в работата си, обикновено си ги носят вкъщи /особено негативните/, което лично на мен хич не ми харесва и смятам, че всяка “куличка” трябва да е съпътствана със своите си емоционални специфики и доколкото е възможно те да не се смесват. А без чувства и емоции не може. Това, че се опитваш да не ги показваш и това, че си мислиш, че успяваш, не значи че тях ги няма, нали? 🙂 И ако все пак успееш да ги затвориш някъде и не ги пускаш нито в офиса, нито у дома – в какво си се превърнал?
… Но няма да го дискутираме тук – прочети камъчетата и коментирай там, като имаш предвид, че това е моята гледна точка и моят начин на правене на нещата, а не рецепта 🙂
Здравейте!Аз направо в темата.
Според мен нещата стоят така:
Думите са знаци за размяна, за предаване на съдържание.
Те са знакови съкратени заместители преди всичко на съдържание, което е нужно да обменим.
Йероглифите като такива, най-добре илюстрират твърдението ми.
Сега конкретно.
Според мен,
етимологията на думата, засяга, съкратен изказ, съкратено изразяване на следното:
“Помисли, преди да си вадиш прибързано заключение за нещо.”
Помисли преди да отсъдиш. Забележете колко трудно би се произнесло предотсъдиш, предотсъдък, вероятно постепенно се е наложило по- благозвучното буквосъчетание: предразсъдък, което не е престанало да предава същия смисъл на предотсъдък.
Понякога прибързано, “преди да разсъдим”, реагираме или оценяваме нещо, за което по-късно, когато разсъдим променяме мнението си.
Дори тук поведения спор е прекрасна илюстрация.
Подведени от “предрасъдака си”,
т.е преди добре да помислите върху смисъла и етимологията на думата, прибързано решавате , че предадения смисъл ви ограничава интуитивно да оценявате. Никъде смисъла на думата „предразсъдък” не указва начините, по които да си „вадите заключения”. Ако можете, го правете преди всичко емоционално, ако можете го правете преди всичко аналитично, но единствено не го правете прибързано и повърхностно .
Тук частицата „пре”, означаваща и „отгоре-отгоре” /пре тупвам/, прекрасно се комбинира с „пред” и двете частици, се смислодопълват в
– “предрасъдък”.
Човек може да подходи, чрез емоционална оценка, съвсем задълбочено към възприемането на хора и обекти. Както и обратното. Може да подходи аналитично и да се окаже, в последствие, че е сбъркал, защото емоционално не е преценил нещата. Не случайно се въведе термина „Емоционална интелигентност”, за да се разграничи от „IQ интелигентност”, по-късно се заговори за „социална интелигентност” и т. н., но това излиза от темата.
По темата е обаче, че съществуват два типа първично възприятие на „действителността”. Именно това разделя хората на два типа по този признак. Едните подхождат преди всичко емоционално, т.е имат превес на дясно – кълбовото мислене, а другите преди всичко аналитично, т.е превес на ляво -кълбовото мислене.
Никой до ден днешен не е доказал кой от двата модела е по-адаптивен или изобщо „по-по най, от другия” . Изследванията се занимават с далеч по-полезни въпроси от „яйцето, или кокошката” , а именно предимства и недостатъци и на двата типа мозъчна дейност, как може да се комбинира и да се възползва науката от факта на наличието на два принципно различни модели на мислене.
Искрено благодаря за интелектуалната гимнастика, поразцъках невроните :))))))
И не първо „предразсъдъците”, преди всичко опитвайте се да схванете смисъла на посланията, начини за предаване много!
Поздрави!
Ааа, Светле, какво е това “благодаря за интелектуалната гимнастика”, все едно, че е свършила 😉 – тя сега започва 🙂
Много обичам да си философствам в приятелски настроена среда – обикновено така раждаме велики неща 😉
Всъщност, за мен е по-интересно как могат хората да се възползват от двата типа мислене, защото те е възможно да бъдат комбинирани в един и същи човек. И си мисля, че не бива един аналитично ориентиран мозък да го оставим съвсем без емоции, нали 🙂
Интересно ми е и нещо друго – дочетохте ли статията до край или “подпалихте” още от заглавието? Питам, защото никой не коментира думата “злопаметен”. Този факт може да се дължи само на две неща – или всички са съгласни с мен, или не са стигнали до там с четенето 🙂
/провокацийка 🙂 – предупреждавам, за да няма неразбрали 🙂 /
Изчетох всичко прилежно, със все коментарите и чак тогава си позволих да подавам разсъждения:)))
Не казах нищо за “злопаметен”, защото не съзирам другият му смисъл, освен този, който детето е обяснило прекрасно.
Да…, смятам, че злопаметен означава, че помниш лошото. Ако човек иска да каже, че има проблеми със запомнянето, че каже просто, че запомня лошо.
Това понятие е словосъчетание, за да предаде точно този мета смисъл на фиксиране в лошите спомени.
Ако възникват проблеми, то не е по отношение на смисъла на думата, а предполагам по отношение на това, как гледаме на последствията от факта, че даден човек е злопаметен.
Съпругът ми например е злопаметен.
Това ме поставя в особен режим на отношения с него, защото една грешка да допусна, то тя ми се натяква години…, години…
А той самия страда от тежестта на емоции, които отдавна не са актуални към момента, но все още ги преживява и това му отравя картината на “тук и сега”.
Аз съм другата противоположност.
Опитвам се да изровя комплеклса от “зле преживяни чувства” и не мога, дори просто, за да размахам пръст, ако ми потрябва да се направя на зла.
Това не означава, че не се гневя, напротив, избухвам като вулкан, но гледам всичко да изясна за момента и после край…
Тази функция да помниш лошото може да се използва както градивно, така и разяждащо /себе си, а и другия/. Градивно в смисъла “да ти държи топло”, да те “държи на щрек”.
Но пречи на промяната, защото фиксира в стара ситуация, в стара действителност.
Добре е да можеш да зануляваш, иначе няма как да дадеш шанс на промяна, на нов, по-добър, модел както на взаимоотношения, така и на справяне с реалността.
Може би и Германов е бил “злопаметен”, щом е написал това:
Веднъж пречупил се, докрая ти вече няма да си твърд.
Веднъж излъгал, в съвестта си ти ще се ровиш като кърт.
Лъжата може да е малка, но няма мъничка лъжа,
тъй както мъничко убийство, тъй както половинка смърт
…..
Аз съм далеч по-гъвкава. Харесвам нюансите. Плашат ме строгите окови на черно-белия свят.
Но това съм си аз:))))
Гимнастиката продължава:)))
Колкото и да ме провокираш, все ще откликвам:)))
Малко по-късно ще подръфна и другите интересни въпроси, за които много благодаря.
Поздрави нова приятелко в мисълта!
Хехе, Светле, радвам се, че намери “храна” при мен 🙂 А още повече ме радва това, че сме на една вълна 🙂 особено по въпроса за помненето, зануляването и т.н. Само дето “зануляването” аз го наричам “рестарт” – не, че разликата е огромна, но в рестарта влагам смисъл на един грам стъпка напред, а като се занулявам, обикновено оставам на същото място…
философствам си 🙂
С нетърпение очаквам да разбера какво друго те е заинтригувало наоколо, нова приятелко в мисълта 🙂
/много хубова звучи 🙂 /
Здравей, LeeAnn!
Статията ме изненада и прочетох и постовете. Изненада ме заради различният смисъл, който влагаме двете в думата “предразсъдък”. За мен това е предварително изградено мнение за неща/качества/групи хора, които не познаваш добре. Но мнението е обобщаващо, крайно и нетърпящо възражения. Обикновено включва думи като: всички, винаги, никога. Ако срещнеш някое изключение, просто го игнорираш.
А, ако правилно съм те разбрала това, за което ти говориш при, мен е в категорията естествен афинитет или антипатия. Например: “този (не) го харесвам, но нямам представа защо”. Но тук винаги става въпрос за конкретни хора или ситуации. И ДА – трябва да му се обръща внимание и то голямо. Обикновено си има причини за подобни реакции от наша страна, но още не сме осъзнали причините.
Изразът, който аз съм чувала по-често, е “страдам от предразсъдъци”. Същият глагол, който се използва за хронични болести. “Страдам”, защото предразсъдъците стесняват мирогледа. И аз си имам своите предразсъдъци и се чудя как да се отърва…
vilford 🙂
знам, че страдаш, то си пише 🙂
всъщност тази статия ми се въртеше из главата, но се чудех дали да я напиша. След като прочетох твоето представяне, реших, че подобна закачка би била стимулираща за мозъците 🙂
Как да се отървеш ли… Няма обща рецепта, но основното им прераглеждане с цел преоценка на причините за възникването им и най-вече на причините, които те карат да ги следваш, би било едно добро начало… мисля си… опитай… от някъде трябва да се започне.
Всъщност, най-трудното вече си го направила: осъзнала си, че “страдаш от предразсъдъци”. Сега трябва да избереш един от тях – най-лесния – и да го премахнеш 🙂 това е… 😉
/знам, че не е лесно, усмивката не означава “подценяване”, по-скоро означава “давам ти кураж” /
Благодаря! За куража. И разчитам на освирквания винаги, когато в коментарите ми се вмъкнат предразсъдъци. 🙂
Разчитай 🙂
Благодаря, че се доверяваш на различния ми поглед към предразсъдъците 🙂
аз те разбрах и съм съгласна с тебе. А най-хубавото е, че децата май разбират по-ясно значението на думите 🙂 И, не искам да обидя никой тук, който се е изказал спорещо с тебе, ама, за да спорим с това откритие, не е ли пак предразсъдък, щото как така ще вменяваме нещо на думата, дето така са й отредили да означава?
ох, доста неясно се изказах, дано бъда разбрана правилно …
Правилно си разбрана, бъди спокойна 🙂
За щастие, спорещите тук обикновено са добронамерени 🙂