Ансамбъл „Филип Кутев” на 60 години!

Името „Филип Кутев” присъства в живота ми още отпреди да знам какво означава. Първите ми спомени от ансамбъла са свързани с едни усмихнати дечица с калпаци, които изчезваха зад една странична врата в сградата на Алианса, където учех френски…  Тогава бях на 6 години и единственото, което помня е, че се промъквах след тях и гледах как репетират. Спомням си усещането – по детски тайнствено, възхитително и магично. Спомням си също, че много им завиждах и исках и аз да мога да танцувам. Не да репетирам – само да мога да танцувам 🙂 30 години по-късно сбъднах тази си мечта и народните танци вече са част от ежедневието ми, което пък от своя страна подхранва възхищението ми към професионалните танцьори – от всички ансамбли като цяло, и…

Continue reading

„Купонът” на Нешка Робева

Изкуството е нещо сложно. Описването му с думи – още по-сложно и силно субективно. Каква е мярката за това дали един спектакъл е „добър” или „лош”? Критерият за оценка обикновено е „лично възприятие” и затова е добре да поглъщаме изкуството с отворени и освободени сетива. В противен случай има опасност да останем недоволни, а изкуството – неразбрано. И този спектакъл е такъв – сложен 😉 И определено има значение с какви очи отиваш да го видиш и с какви очаквания си напълнил кошницата… Ако отидеш да го гледаш с отворени очи и празна кошница, ще има да грабиш и да пълниш и няма да ти стигне мястото. Ако отидеш с определени очаквания (каквато грешка направих аз), ще се чудиш къде да изхвърляш, за да има…

Continue reading

Бандата на Жожо

Предлагам на вашето внимание превод на една от най-веселите песни на Жо Дасен, която в същото време е и една от най-любимите ми. Преводът не е мой, а на Аfrodita, но не е за мен, а за СТЕНАТА, който я е вдъхновил с този свой коментар 🙂 Приятно четене! L’équipe à Jojo (1970) Joe Dassin Lulu vendait ses toiles Jacquot plongeait dans un bistro Dédé goûtait les vins Moi, j’étais fort aux Halles Et Jéjé lavait les carreaux Pierrot ne faisait rien On s’était fait les poches Pour se payer un vieux tacot Fleuri sur le capot Qui rêvait de Provence Et qui mourut à Fontainebleau On allumait une cigarette et tout s’allumait Et c’était la fête, le quatorze juillet Il n’y avait jamais un…

Continue reading

Парад

Долните редове са нещо, което на пръв поглед изобщо не очаквате от Превер. Ако се зачетете между редовете и вникнете по-внимателно, обаче, ще забележите, че тези редове са точно в стила на Превер. Ако трябва да опиша Превер с едно негово стихотворение, ще избера точно това. Тези четиринадесет реда казват всичко за Превер – дързък, саркастичен, хаплив, непримирим, подигравателен, язвителен и леко уморен. Поднася ни една истина, която познаваме добре, но не искаме да изречем на глас. Не можах да открия информация за годината, в която е писано стихотворението, за да направя съпоставка с днешната ситуация и да ви покажа колко актуално е всъщност. То е като неостаряващите Алекови описания на Бай Ганьо. Това стихче е картина на загубения хубав свят и съществуващият мизерен и миризлив…

Continue reading

Човекът, който рисува коне…

Харесвам коне. Харесва ми да гледам как ходят, харесва ми да ги гледам как тичат. Конете са съвършено творение на природата. Къде другаде можем да видим толкова грация при такива размери. В конете има от всичко, което има в хората – очите им говорят също като нашите, навеждат и извръщат глава, също като нас, хората… Възприемам конете като едно от най-трудните „неща” за рисуване – в очите и телата им има чувства, движение, настроение. Винаги съм си представяла, че за да рисуваш коне, трябва да ги виждаш. Даже съм си представяла, че хората, които рисуват коне, имат имения с огромни слънчеви тераси, на които рисуват конете, които тичат пред очите ми. Винаги ми е било трудно да си представя как можеш да нарисуваш кон, без…

Continue reading

В една хубава сутрин

Почти четири години колебание почти стигат! Приятно четене 🙂 Un beau matin Jacques Prévert Il n’avait peur de personne Il n’avait peur de rien Mais un matin un beau matin Il croit voir quelque chose Mais il dit Ce n’est rien Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Ce n’était rien Mais le matin ce même matin Il croit entendre quelqu’un Et il ouvrit la porte Et il la referma en disant Personne Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Il n’y avait personne Mais soudain il eut peur Et il comprit qu’il était seul Mais qu’il n’était pas tout seul Et c’est alors qu’il vit Rien en personne devant lui.   В една хубава сутрин Превод LeeAnn Той…

Continue reading

Уроци по грим и горчив шоколад

Интересно ми е какви ли асоциации плъзват из главите ви като прочетете подобно заглавие? Вероятно по никакъв начин не намирате връзка между уроците по грим и горчивия шоколад. Може би, защото във вашия живот такава връзка няма. В нечий чужд, обаче, тя съществува. И не само съществува, а на моменти е удушаващо стегната. Няма да ви мъча повече… Това е заглавие на роман: втората книга на младата дама Красимира Стоева. Трябва да призная, че бях силно любопитна каква ще бъде тази книга – дали пак ще е пълна с разкази-фантастика като първата или този път ще намеря вътре нещо различно (за никого не е тайна, че не си „падам” по фантастиката). Тази книга ме изненада приятно. Не само защото не е фантастика ;), а защото…

Continue reading

За един флирт с теб

 [youtube:http://www.youtube.com/watch?v=VlGA_TQRHEw] Pour un flirt avec toi Michel Delpech  Pour un flirt avec toi je ferais n’importe quoi. Pour un flirt avec toi. Je serais prêt а tout pour un simple rendez vous. Pour un flirt avec toi. Pour un petit tour un petit jour entre tes bras pour un petit tour au petit jour entre tes draps Je pourrais tout quitter quitte a faire démodé Pour un flirt avec toi. Je pourrais me damner pour un seul baiser volé Pour un flirt avec toi. Pour un petit tour un petit jour entre tes bras pour un petit tour au petit jour entre tes draps Je ferais l’amoureux pour te câliner un peu Pour un flirt avec toi. Je ferais des folies pour arriver dans ton…

Continue reading

DVD Самоучител по български народни танци (втора поредица)

Има човешки качества, на които едва ли скоро ще спра да се възхищавам. Такива са постоянството, професионализмът и последователността, особено когато са съчетани в едно и са насочени към нещо градивно и положително. Няма да спра да се възхищавам и на хората, които ги притежават. И определено няма да спра да се фукам с това, че познавам хората, на които се възхищавам, че ги притежават 😉 Вероятно вече сте се досетили, че хората за които говоря са Милена и Костадин Господинови, а „нещото”, резултат от качествата им, е „DVD Самоучител по български народни танци”.   Новината е, че това е втората поредица дискове – новина, която танцуващите хора в България чакат отдавна. Вярвам, че втората поредица ще бъде по-успешна и от първата и въпреки, че дисковете излизат…

Continue reading

Мостът Мирабò

Le pont Mirabeau Guillaume Apollinaire Sous le pont Mirabeau coule la Seine Et nos amours Faut-il qu’il m’en souvienne La joie venait toujours après la peine. Vienne la nuit sonne l’heure Les jours s’en vont je demeure Les mains dans les mains restons face à face Tandis que sous Le pont de nos bras passe Des éternels regards l’onde si lasse Vienne la nuit sonne l’heure Les jours s’en vont je demeure L’amour s’en va comme cette eau courante L’amour s’en va Comme la vie est lente Et comme l’Espérance est violente Vienne la nuit sonne l’heure Les jours s’en vont je demeure Passent les jours et passent les semaines Ni temps passé Ni les amours reviennent Sous le pont Mirabeau coule la Seine Vienne…

Continue reading

Счупеното огледало

Le miroir brisé Jacques Prévert Le petit homme qui chantait sans cesse le petit homme qui dansait dans ma tête le petit homme de la jeunesse a cassé son lacet de soulier et toutes les baraques de la fête tout d’un coup se sont écroulées et dans le silence de cette fête j’ai entendu ta voix heureuse ta voix déchirée et fragile enfantine et désolée venant de loin et qui m’appelait et j’ai mis ma main sur mon coeur où remuaient ensanglantés les sept éclats de glace de ton rire étoilé. Счупеното огледало Превод: LeeAnn Човечето, което пееше безспир човечето, което танцуваше в главата ми човечето на младостта си скъса връзката на обувката и всички сергии за празника изведнъж се срутиха и в тишината на…

Continue reading

Не си отивам…

… това е само едно маловажно заминаване, няколко седмици на взаимно очакване… 🙂 Всъщност, това е част от песента, която ви подарявам, за да има какво да си тананикате, докато се върна 🙂 Tu t’en vas Alain Barrière Tu t’en vas Mais non mon coeur non ce n’est rien Que quelques semaines à s’attendre Tu t’en vas Mes joies, mes rêves sont pour toi Impossible de t’y méprendre Tu t’en vas Mais notre amour nous appartient Nul ne saurait nous le reprendre Tu t’en vas L’éloignement aide parfois À mieux s’aimer, mieux se comprendre Tu t’en vas Comme un soleil qui disparaît Comme un été comme un dimanche J’ai peur de l’hiver et du froid J’ai peur du vide de l’absence Tu t’en vas Et…

Continue reading

Цирк, цирк, цирк!

Обичам да ходя на цирк. И като човек, който силно харесва нещо, не разбирам хората, които не го харесват. А те са точно половината. Реакциите на изявлението ми: „Ще ходя на цирк”, бяха точно два вида: „Обичам цирк” и „Не обичам цирк”, без средно положение. Не знам кое точно създава полюсите, но като разбера – ще ви кажа 🙂 Не бях ходила на цирк от май`2007 и тази година беше време. Зарадвах се като видях цирка на познатото място в Младост / София. Този път, циркът беше „Балкански”. Още със започването на спектакъла се сетих защо толкова много харесвам цирк – хората там са изключително точни! Започват точно в обявения час, всеки застава на точното си място и прави точните движения, антракта трае точно 20 мин,…

Continue reading

Класиците на българския танц (2)

Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 14 май 2009 г. втория спектакъл от поредицата «Класиците на българския танц», под режисурата на Андрей Баташов, като част от 14ти Салон на изкуствата. Зала 1 на НДК стана свидетел на най-добрите сценични композиции от репертоара на ТРАКИЯ (Пловдив), СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен), Ансамбъл СЛИВЕН, Ансамбъл ПАЗАРДЖИК. Спектакълът е втори по ред и очакванията към него не бяха малки. Поне моите. Все пак миналогодишният спектакъл ме остави без звук и земя под краката, а след това взе специалната награда на Салона на изкуствата, което автоматично постави очакванията ми на едно съвсем различно ниво. Месеци преди спектакъла се питах дали ще има нещо, което да ме изненада… Чудех се дали е възможно… Спрях да си задавам този въпрос миг…

Continue reading

Жак Превер: Биография

Едно от най-трудните неща, с които съм се захващала, когато става дума за писане, безспорно е написването на биография на Превер за списание „Литературен свят“. Превер не е като другите писатели. За него не можеш просто да изброиш малко дати и малко творби и да си сигурен, че това е достатъчно. Мисля, че каквото и да се напише за Превер, няма да бъде достатъчно. Той е толкова жив, шарен и подвижен, че все едно да искаш от морската вълна да спре, за да я нарисуваш. А дори и да спре, ще можеш ли да я нарисуваш? Търсейки материали за Превер, установих, че подобна биография на български не е писана досега, или поне тя не е общодостъпна. Изчетох повечето френски сайтове, които съдържат информация за Превер,…

Continue reading

Голямото четене

Тази статия трябваше да бъде част от играта, в която Жюси ме покани, но освен това, ще е и нещо друго: реплика към всичко, което се изписа за „Голямото четене” и споделянето на още едно мнение (моето) относно кампанията и резултатите от нея. Любимите ми книги, изброени в отговор на играта, са най-долу, така че, на който не му се чете останалото – да тича в края. Голямото четене Едва ли съм прочела всички коментари по темата, но със сигурност не съм прочела положителни и градивни такива. А този факт е много по-обезпокоителен от факта, че българите избраха „Под игото” за любима книга. Много се изписа против „Под игото” (като избор на българите), стигна се до преразглеждане на Вазов като писател (?!с какво право?!), писа…

Continue reading

Класиците на българския танц (афиш)

Миналата година през м. Май, по време на инициативата „Салон на изкуствата” се състоя спектакълът „Класиците на българския танц”. Тогава, на „Класиците на българския танц” бе присъдена Специална годишна награда за култура и изкуство.  Близо година по-късно, спектакълът стана достъпен на DVD. Тази година, 14ти Салон на изкуствата отново ще се проведе през месец май и Класиците отново ще бъдат част от програмата. Тазгодишният спектакъл обещава да бъде не по-малко зрелищен и впечатляващ. В него ще участват ансамбъл Тракия – Пловдив и ансамбъл Танец – Скопие. Какво – къде – кога – виж афиша 🙂 НДК зала 1    |     14 май 2009 година     |      от 19.30 часа

Continue reading

За да ме обичаш отново

[youtube:http://uk.youtube.com/watch?v=WugTLAn7eYE] Pour Que Tu M’aimes Encore [Sébastien:] J’ai compris tous les mots, j’ai bien compris, merci Raisonnable et nouveau, c’est ainsi par ici [David:] Que les choses ont change, que les fleurs ont fane Que le temps d’avant, c’était le temps d’avant [Urs:] Que si tout zappe est lasse, les amours aussi passent Il faut que tu saches

Continue reading

За какво служи любовта?

[youtube:http://uk.youtube.com/watch?v=aDOiWOlltzI] À quoi ça sert l’amour ? Paroles et Musique: Michel Emer 1962 note: duo: Edith Piaf et Théo Sarapo A quoi ça sert l’amour? On raconte toujours Des histoires insensées. A quoi ça sert d’aimer? L’amour ne s’explique pas! C’est une chose comme ça, Qui vient on ne sait d’où Et vous prend tout à coup.

Continue reading